Р Е Ш Е Н И Е № 842 София, 15.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 307 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на М. Г. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 17.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 932/2009г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 943 от 13.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по процесуалноправния въпрос “допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК изменение на размера на иска във въззивната инстанция”. Ответникът по касационната жалба едноличен търговед М. Х. Б., действащ под фирма “Б. – М. Б.” П., не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение П. по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Пловдивския ОС от 10.VІІ.2009г. по гр.д. № 3460/2008г., с което [фирма] е осъден да заплати на М. Б. общо 30745лв., в т.ч. по пункт 2 от исковата молба – 1300лв., по пункт 6 от исковата молба – 1638лв. и по пункт 8.2 от исковата молба – 8970лв., в които размери тези претенции са предявени, представляващи обезщетения по чл.31 ал.2 от ЗС, и с което искът за разликата до предявения общ размер 37258лв. е отхвърлен. Б. е обжалвала първоинстанционния съдебен акт само в частта по претенциите й по посочените пунктове по исковата молба с искане за присъждане и на разликите над претендираните им размери и размерите по заключението на приетата от първоинстанционния съд тройна съдебно-техническа оценителна експертиза. В проведеното на 02.ХІ.2009г. съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение направеното от ищцата с въззивната жалба искане за увеличение на размерите на тези претенции, приемайки, че искането е недопустимо с оглед изричната разпоредба на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК, както и че доводите й за съпоставка между ГПК и вече отменения такъв са неотносими към това процесуално действие. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ счита следното: Сега действащият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните с цел ускоряване на гражданския процес. В тази насока са и ограниченията за изменение на иска, предвидени в чл.214 ал.1 от ГПК. Според изр.3 на посочената разпоредба ищецът може да измени размера на предявения иск само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Това изключва възможността за изменение на размера на иска пред въззивната инстанция в случай, че ищецът още по време на първоинстанционното производство е узнал за обстоятелствата, променящи размера на претендираното вземане, което е в съответствие и с предвидените в чл.147 и чл.266 ал.1 от ГПК забрани за несвоевременно посочване на нови факти. В касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение са изложени съображения за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането на ищеца за допускане на увеличение на размера на иска. В тази връзка се прави съпоставка на характера на въззивните производства до и след влизането в сила на новия ГПК, както и между разпоредбите на чл.116 от ГПК /отм./ и чл.214 ал.1 от ГПК. Твърди се, че изменението на размера на иска не нарушава забраната за посочване на нови факти и доказателства, че щом при изричната разпоредба на чл.116 от ГПК /отм./ ОСГК на ВКС с т.9 от ТР № 1/04.І.2001г. е разширил кръга на допустимите пред втората инстанция процесуални действия, няма пречка да се даде същото тълкуване и на разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.3 от ГПК, което няма да ограничи процесуалния ред до една инстанция по същество. Касационната жалба е неоснователна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага извод, че въззивният съд законосъобразно е оставил без уважение заявеното за първи път пред него от ищцата /с въззивната жалба/ увеличение на размера на предявените претенции. Действителните размери на обезщетенията за ползите, от които Б. е била лишена от ползването от ответника без правно основание на конкретни недвижими имоти, са й станали известни от допуснатото по нейно искане заключение на тройна съдебно-оценителна експертиза, прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 09.VІІ.2009г., в което тя е била представлявана от адвокат М.. Не се твърди, а и няма данни, да е съществувала процесуална пречка до приключване на заседанието /на съдебното дирене в първата инстанция/ да бъде заявено увеличение на иска. Н. своевременно на такова процесуално действие е довело до преклудирането му, до невъзможността за извършването му пред въззивния съд. Това е така и с оглед забраната по чл.266 ал.1 от ГПК, според която е недопустимо във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. Правилни са и изводите за неотносимост в случая на разпоредбите на отменения ГПК относно изменението на иск. Тези разпоредби, както и практиката по тях, включително и ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК на ВКС, са неприложими в производството по настоящото дело, образувано при действието на ГПК, в сила от 01.ІІІ.2008г. Като се е произнесъл в този смисъл, съдът не е допуснал соченото процесуално нарушение. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касаторката не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд № 325 от 17.ХІ.2009г. по гр.д. № 932/2009г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: