Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 17.11.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 641 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е трето по ред пред ВКС. Образувано е по протест на прокурор при Софийската апелативна прокуратура срещу присъда № 10 от 09.10.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 1-ви състав, постановена по ВНОХД № 77/2017 г. Твърди се наличие на съществени процесуални нарушения, довели до неправилно оправдаване на подсъдимата. Направено е искане за отмяна на оспорения въззивен акт и за потвърждаване на осъдителната присъда на първостепенния съд. В допълнение към протеста са изложени конкретни съображения с претенция да обосновават касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВКС представителят на върховната касационна прокуратура пледира за уважаване на протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимата – адв. Л. (преупълномощена от защитника В.) обосновава становище за неоснователност на протеста, като моли присъдата на въззивния съд да бъде оставена в сила. Подробни аргументи в същата насока са изложени и в писмено становище, представено по делото от адв. В.. Подсъдимата, редовно призована, не взема лично участие в съдебното заседание пред касационната инстанция. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 152 от 12.05.3015 г., постановена по НОХД № 3214/2014 г., Софийският градски съд-Наказателно отделение, 12-ти състав е признал подсъдимата А. А. Д.-П. за виновна в това, че на 11.05.2010 г. в [населено място], Общинска служба по земеделие – О. к., като търговец ( [фирма]) представила неверни сведения в Заявление за подпомагане 2010 по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в приложени към него Таблица на използваните парцели 2010 година и карти на блок на земеделско стопанство, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава (Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони), поради което и на осн. чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК и чл. 54 НК я е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието, свързано с лишаване от свобода за срок от три години. В рамките на инициирания от защитата на подсъдимата инстанционен контрол и с решение № 391 от 23.11.2015 г. по ВНОХД № 620/2015 г. състав на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение е потвърдил първоинстанционната присъда. По жалба на подсъдимата този въззивен акт е отменен от ВКС с решение № 26 от 13.04.2016 г. по к.н.д. № 49/2016 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с указания за обективна проверка и анализ на доказателствата с цел прецизно изясняване на субективната страна на инкриминираните действия на подсъдимата. При повторното разглеждане на делото от САС първоинстанционната присъда е отменена, подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана по горепосоченото обвинение (присъда № 16 от 30.05.2016 г. по ВНОХД № 370/2016 г. на САС-НО, 7-ми състав). Последвала е отмяна и на този въззивен акт, като по протест на прокурор при Софийската апелативна прокуратура и с решение № 285 по к.н.д. № 1026/2016 г. състав на ВКС, трето наказателно отделение е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, констатирайки неправилно тълкуване на нормата на чл. 248а НК, съчетано с неправилна оценка и анализ на доказателствата относно субективната страна на поведението на подсъдимата. С въззивната присъда, предмет на настоящото касационно производство първоинстанционната присъда е отново отменена и вместо това подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение. Прието е, че липсва субективният елемент от състава по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК, като при наличната и хронологично изяснена фактология не е възможно да се направи категоричен извод, че подсъдимата е действала със съзнание за неверния характер на декларираните от нея обстоятелства. Протестът срещу тази присъда е неоснователен. Съдържащото се в него оспорване е извършено извън юридическия контекст, в който е протекла аргументацията на САС и извън допустимите за ползване при решаването на делото информационни източници по него. Лишено от основания е възражението на прокурора, че проверката и анализа на доказателствата, съпътствали процеса по изследване и решаване на въпроса за вината на подсъдимата са извършени в нарушение на чл. 14 НПК, като „се разминават с действителното значение на доказателствата”. Напротив, заложения във въззвната присъда доказателствен анализ не само не е довел до трансформиране на съдържанието на доказателствата и доказателствените източници, а следва строго очертания от процесуалните норми (в т.ч. и от чл. 14 НПК) и правилата на логиката път. Извършена е цялостна проверка и старателна преценка на доказателствата, като за тази цел са използвани легални критерии. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като не е допуснато избирателно третиране и едностранчивост в подхода. Макар и оспорвайки верността на извода на САС за невъзможност по достоверен начин да се установи действителното фактическо положение относно знанието на подсъдимата за състоянието на заявените от нея за подпомагане земеделски площи, прокурорът не е посочил конкретни доказателства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд или такива, чието съдържание да е било превратно интерпретирано в оспорената присъда. Вместо това аргументацията на прокурора е сведена до субективно обосновани съждения за невъзможност подсъдимата да се е доверила на указанията на баща си, попълвайки инкриминираните документи, защото е с университетско образование и стипендиантка на американски университет, „притежава богат социален и житейски опит, както и многогодишен професионален опит като земеделски производител”. Позоваване е извършено на „правилата на нормалната житейска логика”, „характера на процедурата” по кандидатстване за финансово подпомагане от структурни фондове на ЕС и „начина на предоставяне на неверните сведения”. Този подход неизбежно е гарантирал неправилност на прокурорския извод за доказана субективна съставомерност на поведението на подсъдимата. Не за пръв път в практиката си ВКС ще отбележи, че изводите за съзнанието, с което подсъдимият е извършил вмененото му като престъпно деяние, съответно за формата на вината или за наличието въобще на вина, следва да се формират на базата на фактите относно самото деяние, установени чрез валидно събраните и проверени по делото доказателства. А правилата на традиционната логика, на които прокурорът се е позовал, не са предназначени да създават фактите, е предполагат ползването на установените такива за изграждане на формално-годни заключения по пътя на разумни и последователни съждения. Подаването на заявления за подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители и съпътстващите тези заявления таблици на използваните парцели и карти на блокове на земеделски стопанства пред съответната общинска служба по земеделие несъмнено показва желание за получаване на субсидии от съответните структурни фондове на Европейския съюз. Вписаните в тези документи неверни данни относно състоянието на части от заявените за подпомагане площи и относно правата на [фирма] върху други части от тези площи са обективен факт и съставомерен признак от престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК. На тази база въззивният съд е приел, че от обективна страна подсъдимата несъмнено е реализирала вмененото й престъпление. Същевременно е констатирал, че при посещенията си в общинските служби „Земеделие“ в П. б. и в К., където именно са били съставени заявленията за регистрация,таблиците на използваните парцели и са били изчертани картите блоковете на съответните земеделски стопанства, подсъдимата е била придружавана от своя баща и че именно той я е насочвал при съобщаването на данните, нужни за очертаването на блоковете и за деклариране на състоянието, в което са се намирали заявените от нея земеделски площи. Коректно, в съответствие с доказателствата САС е констатирал и това, че макар едноличният й търговец да се е занимавал със засаждане, отглеждане на маслодайни растения и производството и реализацията на етерични масла, преките задължения на подсъдимата в рамките на семейния бизнес, развиван съвместно от нейния едноличен търговец и търговското дружество на баща й ( [фирма]) са били свързани единствено с дейностите по реализацията на готовата продукция на пазара, а работите по наемането, обработката, поддържането на земеделските земи, засаждането, отглеждането на маслодайни растения, наемането на работна ръка и пр. е било пряк ангажимент единствено на баща й – свид. Д.. Въззивният съд се е позовал за тези си изводи не само на собствените на подсъдимата обяснения и подкрепящите ги показания на Д., но така също и на показанията на свидетелите С. и И. (служители в ОСЗ- [населено място] и ОСЗ- [населено място]), както и на наличните по делото договори за аренда и наем, с които наетите от търговеца й земеделски площи са били преотдадени от нея на Е. „Р. Б.) за обработване, засаждане и т.н. От вниманието на въззивния съд не е убягнала и причината да се стигне до процесната ситуация – желанието на свид. Д. да въведе своята дъщеря във всички аспекти на съвместната им търговска дейност, за да изпълни след това желанието си да й прехвърли и своето Е. и така да й повери целия семеен бизнес. Въззивният съд е изпълнил стриктно и указанията, дадени в отменителното решение на ВКС № 285 от 20.01.2016 г., постановено по к.н.д. № 1026/2016 г., като е подложил на внимателна преценка съобщеното и от свид. К.. Безукорна е преценката на САС, че показанията на К. не са способни да подкрепят обвинителната теза, като този съдебен извод е в съответствие с факта, че в ОСЗ „О. к.“-София подсъдимата не е била изправена пред необходимостта да посочва сама парцелите, с които търговецът й ще кандидатства за подпомагане, а единствено е представила подготвените вече в ОСЗ в [населено място] и в [населено място] документи (заявления за регистрация, таблици на използваните парцели и картите на блоковете на земеделските стопанства за заявените парцели). Т.е. при срещата си със свид. К. тя не се е нуждаела от онази помощ, която свид. Д. й е оказвал преди това. При приетите с въззивната присъда фактически положения, правилността на чието установяване не е оспорена в протеста, нетърпящ укор е извода на САС за липса на доказателствено обоснована възможност да се твърди, че подавайки пред Общинска служба „Земеделие”- О. к. съответните документи, подсъдимата е знаела, че посочените в тях терени са частично неподдържани в необходимото за подпомагане състояние, а по отношение на други от тях има частично застъпване със съседни площи. Изложените в тази връзка доводи са убедителни и основани изцяло на изводими от събраните доказателства факти. Вярно САС е отбелязал, че установяването на истината е необходимо по отношение на всички елементи от състава на престъплението в еднаква степен. А нито характерът на процедурата, нито начинът на предоставяне на необходимите сведения от кандидатстващия за субсидиране търговец не подпомага установяването на истината за известните на подсъдимата факти относно декларираните от нея обстоятелства. Всъщност, макар да се е позовал в протеста именно на характера на процедурата и на начин на предоставяне на необходимите сведения, прокурорът не е посочил как, по какъв начин те мотивират извод в различна от приетата с въззивната присъда насока. Създадено е по този начин енигматично внушение за съдържателност на довода очевидно без практическа възможност той да бъде развит, за да бъде коментиран разума и основателността му. Несподелима е и претенцията на прокурора за доказано наличие на пряк умисъл в действията на подсъдимата с оглед на високия й образователен ценз, житейския й опит и опита й в бизнеса. Как опитът и натрупаните знания в образователния курс и в практиката се отнасят към информираността на подсъдимата за състоянието, в което са се намирали наетите от търговеца й земеделски терени, прокурорът също не се е наел да обясни в подадения протест. Всъщност, по съществото си този довод представя единствено субективно обосновано съждение на прокурора и субективно негово отношение към посочените обстоятелства. Но тези обстоятелства не водят до доказаност на вината на подсъдимата, нито правят съзнанието й за неверността на заявените пред ОСЗ обстоятелства очевидна. Практически на базата на това, че подсъдимата е високо образована и социално и професионално добре интегрирана прокурорът е направил неприемливият извод за нейна свръхсетивност към фактите, защото доказателства за нейно познаване на същите сам той е признал, че няма в достатъчна степен по делото. По същество претенцията към съда е да приеме, че на базата на образованието, житейския си опит и опита си в бизнеса подсъдимата е имала интуиция за нещата. Но интуицията, дори и разгледана като отражение на практиката, произтичаща от натрупания образователен, професионален, социален опит и пр., не може да обоснове вина и още по-малко в конкретния случай, в който е необходим пряк умисъл. Интуицията може да има спомагателно значение за субекта, но не би могла да му даде убеденост и още по-малко знание за обективните факти. Наличието на такова знание трябва да бъде проверено и установено в рамките на доказателствения процес чрез обективни факти. Поради това въззивният съд не е сгрешил като е проявил критично отношение към впечатленията на прокурора, че жизнената и професионалната практика и образованието на подсъдимата са й осигурявали преки сведения и конкретна информация за релевантните факти. Няма съмнение, че житейският опит, професионалните и социалните умения са поначало база за формиране на житейските позиции на човека в различни направления, а от тук и за изграждане на качества, както и за преодоляването на такива, вкл. и на такива като доверчивостта. Но този извод не притежава неоспоримата очевидност, която му е придадена с протеста и още по-малко гарантира своята приложимост и вярност по отношение на подсъдимата. Относимостта му към нея, с оглед на изискуемата от закона форма на вина, предполага по-нататъшна проверка и допълнителни съждения въз основа на наличния по делото фактически материал. И това правило е било спазено стриктно от въззивния съд. Не представлява неправилно или превратно интерпретиране на фактите отказът на САС да приеме, че фактът, че свид. Д., под чийто напътствия подсъдимата е попълвала инкриминираните документи е неин баща, може да служи като доказателство за установяването на вината й. Фактът на близкото родство между двамата и отношенията между тях, които то предполага е възможно да служи като логическо доказателство, което обаче не е от категорията на известните с истинността си положения, нито е универсален принцип или ноторен факт. Необходими са конкретни доказателства, които да установят, че подсъдимата действително е знаела, че обстоятелствата, които декларира пред ОСЗ са неверни. Фактът на образованието и опита на подсъдимата прокурорът е ползвал като аргумент и за да оспори извода на САС, че подсъдимата е декларирала инкриминираните обстоятелства, доверявайки се изцяло на информацията, подадена й от нейния баща. Отсъствието обаче на доверчивост в човешките отношения не е логическо следствие от нивото на образованост и жизнения опит. От формално логическа гледна точка по-верен е извода на въззивния съд, че на базата на близките родствени отношения, каквито са отношенията между родител и дъщеря и взаимното доверие, което те предполагат, подкрепени и от дългогодишно бизнес партньорство, подсъдимата се е доверила изцяло на своя баща. За разлика от прокурора обаче, съставът на САС не се е задоволил с този логически аргумент, а е използвал събраните по делото доказателства и е изложил убедителни, доказателствено обосновани съждения. Липсата на доказателства, че подсъдимата е познавала фактите с правно значение, съчетана с доброто нейно образование, житейски и бизнес опит и пр. би могло да обоснове единствено непредпазлива нейна вина при декларирането. Част от съдържанието на протеста оставя впечатление, че обвинението е основано на компромис, а не на действително убеждение за доказана вина на подсъдимата. Оспорвайки (по същество правилно) констатираната от въззивния съд възможност свид. Д. при конкретните обстоятелства да е посредствен извършител на престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК, прокурорът е приел, че след като този свидетел не може да е субект на посоченото престъпление, то наказателно отговорна следва да е подсъдимата. Тази логика противоречи на логиката на закона. Вярно е, че субект на престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК може да е само търговецът или лицето, което представлява и управлява юридическо лице, а по отношение на [фирма] свид. Д. не е имал такова качество. Но проблемът, който това обстоятелство е създало пред органите на досъдсебното производство не им е давало право да се отклонят от един от основните принципи на наказателния процес – принципа на вината, а е изисквало от тях евентуално да насочат вниманието си към други престъпни състави, които биха могли да удовлетворят постигнатия резултат от разследването. В тази връзка следва да се отбележи, че е логично в началото на разследването престъпният състав, с оглед на който е започнало то, да служи като мащаб за необходимото фактическо установяване. Но този състав не е обвързвал органите на досъдебното производство по окончателен начин нито по отношение на правната квалификация на установените при разследването факти, нито по отношение на лицето, което следва да бъде привлечено към наказателна отговорност. Всъщност, протестът е изготвен с очевидното съзнание на прокурора, че на общите принципи на наказателния процес, заложени в чл. 13 и чл. 14 НПК той противопоставя персоналния си интерес на обвинител и желание да постигне осъждане, въпреки липсата на легитимни основания за това. По никакъв друг начин не може да се разбира един от финалните абзаци на протеста: „... правилата на нормалната житейска логика, характерът на процедурата на заявяване и несъмнено установените факти и обстоятелства във връзка с начина на предоставяне на неверните сведения и най-вече на очаквания благоприятен материален израз от това, би следвало да не дават възможност за постановяване на съдебен акт с елементи на една съмнителна недоказаност по несъмнен начин от субективна страна. Поне така ми се иска, като израз на моето разбиране за правилно прилагане на закона, но с ясното съзнание, че случаят действително е комплициран и това е видно от постановените съдебни актове.” В останалата му част съдържащото се в протеста изложение няма отношение към обосноваването на поддържаните касационни основания. Разискването на общотеоретични въпроси на законността от гледище изпълнението и спазването на закона в дейността на търговеца, разсъжденията за значението на структурните фондове на Европейския съюз за развитието на страните-членки, възпроизвеждането на стандартите за криминализиране на конкретната разновидност на измамливо поведение, установени в Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, излагането на общотеоретични постановки относно състава по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК са подпомогнали ресурсно единствено физическия обем на протеста, но нямат съдържателен принос към обосноваването на което и да е от основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, на които прокурорът се е позовал, предизвиквайки касационна проверка. Що се касае до възражението, че възприемането на аргументацията на въззивния съд ще постави под съмнение контрола, осъществяван от българската държава върху разходването и усвояването на средствата от европейските фондове и ефективността на националната наказателно-правна защита на средствата от тези фондове и практически ще доведе до декриминализиране на деянието по чл. 248а НК, то е съдържателно невярно, като е насочило прокурорската логика по неверен път, несъобразен със закономерностите на доказателствения процес. Тази логика подменя строго необходимите и единствено валидни в наказателния процес доказателствени аргументи с недопустимите в наказателно-процесуалното изследване произволност и необоснованост. Прякото й прилагане в процеса на формиране на съдебните изводи би било в рязко противоречие с основните правила на доказването. Отделно от това, без да се оспорва важността на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, тази защита не би могла да преминава през погазване на национално ниво на принципа за справедлив процес. Предвид изложеното въззивната присъда не страда от твърдяните от прокурора пороци от процесуален и материално-правен характер, поради което следва да бъде оставена в сила. Водим от това и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 09.10.2017 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 1-ви състав, постановена по ВНОХД № 77/2017 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.