Р Е Ш Е Н И Е   № 286   София, 27 май 2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на деветнадесети май двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                              Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 196/2010 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на определение № 151 от 24.11.2009 год. постановено по ВНЧД № 869/2009 год. на Видинския окръжен съд. В искането се поддържа довод, че определението е постановено при наличието на основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция е извършила групиране на наказанията, което не е най-благоприятно за осъдения и не е определила първоначалния режим и типа затворническо заведение, където да бъде изтърпяно лишаването от свобода, а отделно от това в нарушение на процесуалните правила се е произнесла с определение вместо с решение. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и служебно назначеният му защитник изразяват становище, че са допуснати нарушения, които могат да бъдат отстранени посредством уважаване на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение от 24.09.2009 год. постановено по ЧНД № 869/2009 год. Видинският районен съд е извършил групиране на наказанията на осъдения П. А. П. по отразените в свидетелството му за съдимост 18 влязли в сила присъди, като е обособил пет съвкупности и е определил общо наказание от шест години и пет месеца ришаване от свобода по първата, в която е включил НОХ дело № 375/99год., НОХ дело № 96/2000 год., НОХ дело № 378/2001 год и НОХ дело № 380/2007 год.; общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода по втората, в която е включил НОХ дело № 117/1993 год. и НОХ дело № 13/94 год.; общо наказание от пет години лишаване от свобода по третата, в която е включил НОХ дело № 77/95 год, НОХ дело № 96/95 год. и НОХ дело № 166/2000 год., общо наказание от две години лишаване от свобода по четвъртата, в която е включил НОХ дело № 1007/2005 год., НОХ дело № 738/2005 год. и НОХ дело № 509/2005 год. и общо наказание от четири години лишаване от свобода по петата, в която е включил НОХ дело1560/2007 год., НОХ дело № 166/2007 год., НОХ дело № 48/2008 год. и НОХ дело № 1058/2008 год. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода по НОХ дело № 74/1990 год. С въззивно определение № 151 от 24.11.2009 год. постановено по ВНЧД № 260/2009 год. Видинският окръжен съд е потвърдил определението в частта, с която е обособена съвкупността по НОХ дело № 107/205 год., НОХ дело № 738/2005 год. и НОХ дело № 509/2005 год. и е определено за изтърпяване по нея общо наказание в размер на две години лишаване от свобода и в частта, с която е постановено отделно изтърпяване на наказанито по НОХ дело № 74/90год. Отменил е определението в останалата част, като е извършил друго групиране на наказанията, обособил е четири съвкупноси от останалите присъди и е определил общо наказание от шест години и пет месеца лишаване от свобода по НОХ дело № 375/99год., НОХ дело № 96/2000год., НОХ дело № 378/2001 год., НОХ дело № 682/ 2004 год. и НОХ дело № 380/2001 год.; общо наказание от две години лишаване от свобода по НОХ дело № 117/93 год., НОХ дело № 13/94год., НОХ дело № 77/95 год. и НОХ дело № 166//2000год.; общо наказание от четири години лишаване от свобода по НОХ дело № 1560/2007год., НОХ дело № 1661/2007 год., НОХ дело № 48/2008 год. и НОХ дело № 1057/2008 год. и отделно изтърпяване на наказанието от пет години лишаване от свобода по НОХ дело № 96/95год. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Производството по ВЧНД № 260/2009 год. е образувано по жалба на осъдения П. А. П. против протоколно определение от 24.09.2009 год. постановено по ЧНД № 869/2009 год. на Видинския районен съд, с което са групирани наказанията по отразените в свидетелството му за съдимост осемнадесет влязли в сила присъди. В жалбата и в съдебно заседание е поддржан довод, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълно групиране на наказанията по всички присъди, за които е имал данни, като не е включил в нито една от обособените съвкупности наказанието по НОХ дело № 682/2004 год. Въззивният състав не е изпълнил задълженията си по чл.чл. 313 и чл.314 ал. 1 НПК като не е извършил цялостна проверка на обжалваното определение. Възприел е за основателно оплакването за непълно групиране на наказанията, но вместо да обсъди възможността наказанието, наложено по изпуснатото НОХ дело № 682/2004 год. да бъде включено в някоя от обособените съвкупности, така, че да не се влошава положението на обжалвалия и той да не търпи по-голямо по размер общо наказание, от определеното с обжалваното определение, е обособил различни съвкупности. Не е изложил съображения защо приема, че извършеното групиране от първоинстанционния съд е неправилно и кое налага обособяване на други съвкупности. Липсата на мотиви не дава възможност в настоящото производство да се провери начина на формиране волята на съда и е нарушение на процесуалните правила, което във всички случаи е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Въззивният състав е декларирал, че при вземане на решението си се съобразява с указанията дадени от ВКС в решение № 202 от 7.05.2008 год., с което е било отменено предходно групиране на същите наказания, но не е взел предвид факта, че то е постановено в друго производство, завършило с влязъл в сила съдебен акт, постановен от Видинския районен съд на 28.05.2009 год. Преди всичко не е отговорил на въпроса дали извършеното предходно групиране на същите наказания не е пречка за повторното им групиране. В тази връзка не е изследвал дали в него са били включени всички присъди, при което би следвало да се приеме, че е налице искане за повторно решаване на въпрос, решен с влязъл в сила съдебен акт, или е налице частично групиране, което не изключва възможността за повторно групиране на всички присъди. Извършеното от въззивния съд групиране е по-неблагоприятно за осъдения, защото общият сбор на наказанията, които ще се търпят при него е по-голям, в сравнение с приетия в обжалвания съдебен акт, което е процесуално недопустимо без съответен протест и само по жалба на осъдения. Първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, което не е отстранено от въззивната инстанция, като не е определен типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, съобразно изискването на чл. 41 ал.6 НК и специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Допуснатите нарушения са особено съществени по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и могат да бъдат отстранени само при ново разглеждане на делото. На това основание въззивното определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени посочените по-горе нарушения, като въззивният състав изцяло провери правилността на определението. Следва да се произнесе по допустимостта и законосъобразността на групирането, като обсъди всички данни относно времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила, престъпленията за които са постановени и размерите на наказанията, така, че осъденият да търпи най-малко по размер наказание. Процесуалният закон задължава въззивната инстанция да проверява определенията по чл. 306 ал.1 т.1-3 НПК по реда, по който се проверява присъдата и съдебният акт, с която се произнася е решение, а не както е прието по делото- определение, поради което и това нарушение също следва да бъде отстранено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 във вр. с чл. 422 ал.1т.5 и чл. 348 ал.1 т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И:     Възобновява производството по ВЧНД № 260/2009 год. по описа на Видинския окръжен съд. Отменява постановеното по делото определение № 151 от 24.11.2009 год. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: