Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 47   София, 03 май 2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                          ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                           СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                            при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя Саша Раданова н. дело № 684/2009 година. Производството е образувано по касационен протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура против нова присъда № 112 от 28.10.2009 год. по внохд № 109/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с която е отменена присъда № 22 от 10.09.2009 год. по нохд № 22/2009 год. на Плевенския военен съд. В протеста се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона в частта на присъдата, с която подсъдимият лейт. К. Г. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 383, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, като съдът е приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Според доводите в протеста, степента на обществената опасност на деянието по чл. 383, ал. 1 НК не е явно незначителна, поради проявената упоритост при извършване на деянието: особеното качество на дееца - офицер от Българската армия и по начина на извършване на престъплението. Обществената опасност не е оценена в необходимата степен и предвид характеристиките на конкретното фактическо деяние. Иска се отмяна на въззивната присъда на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно - апелативния съд. В съдебно заседание прокурорът от ВКП на РБ поддържа протеста, като намира, че е налице твърдяното в него нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Счита, че от данните по делото, относно деянието и дееца, не са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Защитникът на подсъдимия лично и в представените писмени бележки изразява становище, че като неоснователен протеста следва да се остави без уважение. В последната си дума подсъдимият К. изразява съжаление за деянието си. Върховният касационен съд провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на проверка по чл. 347 НПК, намира протеста за неоснователен. От фактическа с. и двете съдебни инстанции са приели за доказани обстоятелствата на обвинението, че през периода от 00.00часа на 21.04.2007 год. до 21.00 часа на 18.05.2007 год. в гр. В., като курсант в НВУ ”Васил Левски”-В. Търново, при условията на продължавано престъпление на два пъти, по измамлив начин се отклонил от задълженията си по военна служба, като на 19.04.2007 год. представил на кап. Минчо С. Р. на 13-та курсантска рота, а на 09.05.2007 год. представил на ст.лейт. Григор Б. Григоров-ВРИД командир на 13-та курсантска рота, неистински официални документи-служебни бележки от Национален център по хематология и трансфузиология-София и от Отделение по трансфузионна хематология при МОБАЛ”Д-р Стефан Черкезов” АД - гр. В. Търново, удостоверяващи неверни обстоятелства, а именно, че на 12.02.2007 год. и на 18.04.2007 год. е дарил кръв и има право на по пет дни домашен отпуск, в резултат, на което бил пуснат в отпуск-по първата от бележките от 00.00 часа на 21.04.2007 год. до 21.00 часа на 25.04.2007 год. и по втората-от 00.00часа на 14.05.2007 год. до 21.00 часа на 18.05.2007 год. По делото е установено, че съгласно заповед № 0410/19.11.2001 г. на Началник ГЩ - СВ на БА, въз основа на такъв документ /за даряване на кръв/ се полагат пет дни домашен отпуск на курсант, дарил кръв. В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна техническа и графологическа експертиза, която дала заключение, че в бележките имената, датите и подписите не са изписани и положени от никое от оторизираните медицински лица и не може да се установи техният автор, като положените върху неистинските документи печати не са оригинални, а са изработени с помощта на компютър и принтер. Въпреки, че подсъдимият е знаел, че няма право на отпуск и че инкриминираните с обвинителния акт документи са неистински, в желанието си да ползва отпуск, той представил двете бележки на преките си командири на 13-а курсантска рота на НВУ”В. Левски-гр. В. Търново. При тези установени фактически положения първоинстанционният съд е приел, че с деянието си от обективна и субективна с. подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 383, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК и като го е признал за виновен по него го е осъдил във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на пет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. При същите фактически положения въззивния съд е дал друга правна оценка на деянието на подсъдимия и го е оправдал, като приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. При постановяването на новата присъда, Военно-апелативният съд е стигнал до изводите, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на чл. 383, ал. 1 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради явната малозначителност на случая, съгласно чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК, което намира подкрепа в установените факти за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Този извод е направен след съвкупната оценка на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на деянието и тези за личността на подсъдимия, като негов извършител. Изводите, че установеният войскови ред и дисциплина не са били съществено засегнати, като деянието е плод на лекомислие и младата му възраст са подкрепени от данните по делото. Деянието, предмет на обвинението е извършено по времето, когато К. , като курсант е преминавал обучението си, свързано с подготовката за изпълнение на функционалните си задължения, произтичащи от сключен договор за кадрова военна служба в БА, т.е. в момент, в който у подсъдимия все-още не е бил завършен процесът на формиране на качества, характеризиращи военнослужещия от командирския състав на армията. Въззивният съд е дал правилна оценка и на останалите обстоятелства, относими за определяне характера на инкриминираното деяние-това, че отклонението не се е отразило съществено в обучителния процес на подсъдимия и носенето на вътрешната служба в поделението. На последно място, но не и по значение, към преценката на обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 НК въззивната инстанция е отчела много добри характеристични данни на подсъдимия, мотивът за отклонението му-да помогне на семейството си в розопроизводството с цел осигуряване на допълнителен доход и издръжка за него и брат му-близнак, също курсант, това, че след като е завършил НВУ „В. Левски”- В. Търново се е реализирал като офицер и проявява критичност и съжаление за извършеното. Правилно въззивният съд е отбелязал, че от съществено значение за определяне степента на обществена опасност е военната част, от която е извършено отклонението от военна служба, както и направеният извод, че опасността е сравнително по-ниска от същото деяние, осъществено в друго поделение на БА, където се поддържа постоянна бойна готовност. Оценката за незначително засягане на обекта на престъплението по чл. 383, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и малозначителността на деянието, правилно са мотивирали второинстанционния съд да приеме, че в конкретния случай нормата на чл. 9, ал. 2 НК е приложима. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Ето защо, касационният протест по съдържащото се в него основание за отмяна на атакуваната присъда е неоснователен, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 112 от 28.10.2009 год. по внохд № 109/2009 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:       Особено мнение на съдията Саша Раданова   Считам протеста за основателен, не споделям съжденията на мнозинството от състава за проявено от подсъдимия „лекомислие”, дължащо се на „младата му възраст”, не намирам оправдаващ поведението на К. мотивът за двукратно извършеното от него документно престъпление, нито пък относимостта към обществената опасност на деянието на обстоятелството, в какво „поделение на БА” е извършено престъплението. Относно неприложимостта на чл. 9, ал.2 НК в този и аналогичните му случаи, необходимостта от спазване принципа на чл.11, ал.2 НПК и следващите от обратното процесуални последици, се придържам изцяло към съображенията в особеното си мнение към решението по н.д № 460/2009 год. на ВКС, трето н.о., а към изброените там решения на ВКС, подкрепящи становището ми, мога да добавя още р. № 164 от 15.ІV.2010 год. по н.д № 24/2010 год. на първо н.о.   СЪДИЯ: