Р Е Ш Е Н И Е № 223 София,19.06.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1006 / 2012г. по описа на ВКС. Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. С определение от 07.02.2013г. Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Жалбоподателката Ц. Б. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъдат уважени предявените от нея искове. Ответникът В. И. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил иск на Ц. Б. срещу В. И., за унищожаване на договор, сключен на 06.10.2005година между С. Б., в качеството й на продавач и В. И., в качеството му на купувач, за покупко-продажба на апартамент № , намиращ се в [населено място], за сумата от 26 084,50 лева, която сума е получена напълно от продавача, чрез неговия пълномощник Е. С. преди сключването на договора, като договорът е бил оформен с нотариален акт № г. на нотариус с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № . Прието е по делото, че видно от удостоверение за наследници № 280/27.01.2006г. на Столична община продавачката С. Б. е починала на 10.01.2006г., като е оставила да свой законен наследник жалбоподателката Ц. Б., която е нейна сестра. Установено е по делото, че с молба с вх. № 27 904/21.09.2005г. Ц. Б. и нейната дъщеря Е. М. са поискали С. Б. да бъде поставена под пълно запрещение. Въз основа на тази молба е било образувано гр. д. № 671/2005г. по описа на Софийски градски съд и с решение от 16.02.2006г. молбата е била уважена, но още преди постановяването му С. Б. е починала и с решение от 03.12.2007г., постановено по гр. д. № 671/ 2005г. по описа на Софийски градски съд решението от 16.02.2006г. е било обезсилено. Съдът е приел, че тъй като искът е предявен на 13.03.2006г., т. е. след смъртта на С. Б., но преди преди смъртта й е било поискано поставянето й под запрещение, то е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради което същият е допустим. Софийски апелативен съд е счел за доказано по делото, че към момента на изготвянето на пълномощното на 09.09.2005г. С. Б. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си. Взел е предвид приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелските показания, установяващи генерализирана атеросклероза-предимно мозъчна и сърдечна форма, мозъчно съдова болест, декомпресирана хронична вертебробазиларна недостатъчност, дементен синдром, дискоординационен синдром, хронична исхемична болест на сърцето-атеросклероза, миокардиосклероза, непълен десен блок, артериална хипертония ІІ-ра степен, сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІ функционален клас и деменция глобална форма. Прието е, че това й здравословно състояние не съставлява основание за уважаване на предявения иск, тъй като се претендира унищожаването на договора за покупко-продажба, а не на пълномощното за сключването му. Посочено е също, че обстоятелството, че към момента на изготвянето на пълномощното С. Б. не е била в състояние да разбира и да ръководи действията си, е основание за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, във връзка с чл. 44 ЗЗД, но не и на сключения договор за покупко-продажба, а волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не. Прието е, че само при успешното провеждане на иск за унищожаването на пълномощното договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД., а искът за унищожаването му е неоснователен. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о. на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Приема се, че каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Посочено е, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случая въззивният съд в противоречие с тази практика не е направил всичко това. Софийски апелативен съд, след като правилно е приел за доказано по делото, че към момента на изготвянето на пълномощното на 09.09.2005г., С. Б. не е могла да разбира и да ръководи постъпките си, с оглед приетите по делото заключения на съдебно-медицински експертизи и свидетелските показания, неправилно е приел, че не е бил сезиран и с иск за унищожаване на същото на основание чл.31 ЗЗД. Неправилно е прието, че липсата на такъв иск е пречка да се уважи и предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове за унищожаване на упълномощителната сделка и за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба следва да бъдат уважени. Правилно е прието от въззивният съд, че упълномощителната сделка не е част от фактическия състав на договора за покупко-продажба и именно волята на представителя при сключване на сделката е от значение дали сделката е валидно сключена или не, поради което пороците на волята водещи до евентуална нищожност или унищожаемост на сделката следва да се преценяват с оглед на представителя, а не с оглед на представлявания. Правилни са и изводите на съда, че ако са налице пороци на волята на представлявания ищецът ще може позовавайки се на тях да иска съответно прогласяване на нищожността или унищожаването на сделката, както и че упълномощаването и сделката сключена от представителя са две самостоятелни и независими една от друга сделки, като пороците касаещи волята на представлявания при извършване на упълномощаването не могат да се пренесат автоматично върху сключената от представителя сделка. В случая обаче съдът без да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, е приел, че не е сезиран с иск за унищожаване на упълномощителната сделка. Същият е предявен на основание чл.31 ЗЗД и е основателен, тъй като по делото е установено, че към момента на упълномощаването праводателката на ищцата не е могла да разбира свойството на извършеното и да ръководи постъпките си. В случаите когато волята на пълномощника не е опорочена, но към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си, са налице основания за унищожаване на пълномощното по реда на чл. 31, ал.1 ЗЗД и при уважаване на такъв иск пълномощното отпада. В този случай договорът ще е сключен без надлежна представителна власт и ще е в положение на висяща недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Последната обаче създава възможност само за потвърждаването на договора, каквото потвърждение в случая не може да бъде направено поради настъпилата смърт на упълномощителя- прехвърлител и сделката към настоящия момент следва да се прогласи за нищожна, като сключена при липса на съгласие. С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е представен списък на същите до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 02.05.2012г. по гр.д.№4163/2011г. на АС София, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: УНИЩОЖАВА пълномощно от 09.09.2005г., с което С. Б. К. упълномощава Е. С. А. с право да продаде от нейно име апартамент № , намиращ се в [населено място], [улица], №, вх., на партера, заверено от нотариус А. Н., с район на действие Софийски районен съд,рег.№ на Нотариалната камара, като извършено от лице което не е могло да разбира и ръководи действията си. ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор, сключен на 06.10.2005 година между С. Б., в качеството й на продавач и В. И., в качеството му на купувач, за покупко - продажба на апартамент № , намиращ се в [населено място], [улица], №, вх., на партера за сумата от 26 084,50 лева, която сума била получена напълно от продавача, чрез неговия пълномощник Е. С. преди сключването на договора, като договорът е оформен с нотариален акт № г., том , рег. № , дело г. на нотариус Е. К., с район на действие района на Софийски районен съд, вписан под № на Нотариалната камара, като сключен при липса на съгласие. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: