5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 58 гр.София, 16.02.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове:ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 400 описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 268440 от 12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5124/2021 г. по описа на ГС София, с което е потвърдено определение № 20065254 от 11.03.2021 г., постановено по гр.д. № 56831/2020г. на РС – София за връщане исковата молба на адв.Е. Б. на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Обжалвано е и определение от 09.06.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. №5124/2021 г. по описа на ГС София, с което е оставена без уважение молба по чл. 250 ГПК за допълване на определението от 12.05.2021 г. по по в.ч.гр.д. № 5124/2021 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател - адвокат Е. Б. Б. моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК и обжалваните определения бъдат прогласени за нищожни , евентуално същите да бъдат обезсилени. Поддържа също така, че определенията са и очевидно неправилно и моли да бъдат отменени, като делото бъде върнато на РС София за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата й молба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Предявен е иск на 16.11.2020г.от адв. Е. Б. срещу ВКС, съдиите Д. Ц., Б. Д., В. А., Б. П., Т. Г. и В. Й., с искане да бъде прогласена нищожност на определения на ВКС №136/04.08.2020г. по гр.д.№1744/2020г. и определение №273/07.05.2020г. по гр.д.№749/2020г. С разпореждане от 25.11.2020г. по гр.д.№56831/2019г. РС София е оставил без движение исковата молба, като на ищеца е указано да на какво основава претенциите си срещу посочените от нея ответници, да насочи претенцията си срещу надлежни ответници, да посочи адрес и имена за призоваване на същите, да формулира надлежен петутм и съответна обстоятелствена част, да посочи на какво основава претенциите си за нищожност на съдебните актове. С молба от 08.03.2021г. ищцата е заявила, че исковата й молба не е нередова и е поискала съдията по делото да се отведе. С определение от 11.03.2021г. по гр.д.№56831/2020г. районният съдия М. Д. е оставила без уважение искането за отвод. С определение от 11.03.2021г. по гр.д.№56831/2020г. РС София е върнал исковата молба, като е посочил, че с нея се засяга функционалния имунитет по чл. 132 от Конституцията на РБ на посочените като ответници съдии и по отношения на тях, както и на ВКС исковата молба е недопустима, а ищцата не е отстранила в срок нередовностите й като посочи надлежни ответници по иска си за прогласяване нищожност на съдебни актове. Първостепенния съд е приел, че указанията на съда по реда на чл. 129, ал.2 ГПК не са изпълнени, доколкото не са посочени надлежни ответници, не са изложени твърдения за конкретни пороци обосноваващи нищожност на постановените съдебни актове, не е формулиран и съответен петитум, поради което са налице основанията по чл. 129, ал.3 ГПК за връщането на исковата молба. Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищцата не е изпълнила дадените от първостепенния съд указания. Посочва се, че предявените искове за прогласяване на нищожност на съдебни актове са насочени против съдии, в качеството им на длъжности лица с фунционален имунитет, поради което спрямо тях производството е недопустимо. Приел е, че страни по искове за нищожност на съдебен акт следва са страните участвали в производството по делото при постановяването му и претенцията следва да бъде насочена против тях, а не срещу съда постановил акта. Съдът е счел, че след като ищцата не е изпълнила указанията на първостепенния съд и не е отстранила нередовностите на исковата молба, последният правилно е върнал исковата молба. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. С определение от 09.06.2021г. по гр.д.№5124/2021г. ГС София е оставил без уважение искането на адв. Е. Б. за допълване на определение от 12.05.2021г. по същото дело, като съдът в мотивите си се произнесе по всички направени доводи. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката поддържа, че обжалваното въззивно определение и определението , с което е отказано неговото допълване, са нищожни, недопустими и очевидно неправилни. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че обжалваните определения не са нищожни и недопустими, тъй като са постановени от надлежен съдебен състав, в кръга на правомощията му. Обжалваните определения са постановени по въпрос, който попада в обхвата на правораздавателната власт на българските съдилища, постановени са писмено и са подписани от членовете на съдебния състав. Постановените определения са абсолютно разбираеми и волята на съда е ясно изразена, като в случая тя се свежда до направени изводи за недопустимост на предявения от ищцата установителен иск. Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивните определения и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на същите. С исковата молба ищецът определя рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените искове въз основа от фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. В случая ищцата е предявила иск си за нищожност на съдебни актове срещу съдиите, постановили ги и срещу Върховният касационен съд. Съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като е насочена срещу лица, ползващи се с фунционален имунитет по чл.132 ГПК и е дал указания на ищцата да посочи надлежните ответници, чиито права са засегнати от актовете, които евентуално биха били прогласени за нищожни. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната легитимация, която предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Когато е преценявал кой е надлежният ответник по предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС, а е приложил принципното разбиране за надлежна процесуална легитимация към конкретния иск, с който е бил сезиран. Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на пресъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл. 298, ал. 3 ГПК – наследниците и частните правоприемници на страните. Именно затова надлежно процесуално легитимирани страни по иска с правно основание 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение са страните по това решение и техните универсални и частни правоприемници, а не съдът, който е постановил акта. В случая не налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Когато е разсъждавал за пасивната легитимация на ответниците по предявения иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК въззивният съд не е смесил процесуалната и материалната легитимация, напротив, приложил е стриктно разбирането кой е надлежен ответник по предявения иск. В случая предявеният иск е недопустим срещу посочените в исковата молба ответници, а ищцата, въпреки дадената й от съда възможност не е посочила надлежни такива, а именно страните, обвързани от постановените съдебни актове. В обжалваното определение на въззивният съд и в потвърденото с него първоинстанционно определение в съотвествие с разпоредбата на чл.129 ГПК е прието, че исковата молба на ищцата е нередовна и същата е върната. Преценката за това дали са налице твърдените от последната пороци на атакуваните от нея с искова молба определения и дали същите биха обусловил извод за тяхната нищожност е въпрос по съществото на спора и на него съдът следва да се даде отговор само ако и когато бъде сезиран с редовна искова молба. Предвид изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 268440 от 12.05.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5124/2021 г. по описа на ГС София и на определение №27037/09.06.2021г. , с което е оставено без уважение искане за допълване на определение № 268440 от 12.05.2021 г. по същото дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: