Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5 Р Е Ш Е Н И Е № 771 София, 12.01. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември, през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 1618 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на финансите, чрез процесуалния представител на министъра юриск. М. Г., против въззивно решение № 177 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1076/2008 г. на С. апелативен съд, с което е отменено решението от 04.04.2005 г. на С. градски съд, І гр. състав, постановено по гр.д. № 839/2004 г., в частта му, с която предявените искове от Т. В. Ж. срещу Министерството на финансите са отхвърлени общо за сумата от 15 855,51 лв. и са уважени исковете, както следва : за сумата от 960 лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м. март 2001 г., на основание чл. 29 от Закона за хазарта, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 370 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 960 лв., сумата от 11 166, 96 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 3000 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 11 166, 96 лв., сумата от 290, 05 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2000 и 2001 г. и 39,88 лв. възнаграждение за 02.04.2001 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., сумата от 68,50 лв., представляваща стойността на представително облекло за първото тримесечие на 2001 г., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2004 г., на основание чл. 40 ЗДСл. С определение № 854 от 03.08.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете за заплащане на обезщетение, с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл за сумата от 11 166,96 лв. и обусловения от него иск за мораторна лихва, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв., по материалноправния въпрос, значим за изхода на спора, а именно - използваният израз в чл. 106, ал. 3 ЗДСл „прослужени години на държавна служба” идентичен ли е с понятието „служебен стаж”, към което с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл е приравнен и трудовият стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила. Ответникът по касационната жалба Т. В. Ж. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Ч. от АК-София в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и материализирана в решение № 488 от 21.07.2010 г. по гр.д. № 531/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. Отговорът на правния въпрос е, че в разпоредбата на чл. 106, ал. 3, изр. 1 ЗДСл изразът „прослужени години на държавна служба” следва да се тълкува в смисъл, че прослужени на държавна служба са годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, което е било създадено при действието на Закона за държавния служител. С оглед на това не се опира на закона становището, възприето във въззивното решение, посоченото изискване да се свързва с разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл, съгласно която за служебен стаж по този закон следва да се зачита трудовият стаж, придобит до влизане в сила на ЗДСл. Това е така, тъй като понятието „служебен стаж” по смисъла на ЗДСл е дефинирано с разпоредбата на чл. 115 ЗДСл и това е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, а понятието „служебен стаж”, използвано в преходната разпоредба на § 2, ал. 1 ЗДСл следва да се тълкува и прилага стриктно, тъй като е използвано от законодателя само за конкретни и изрично предвидени хипотези, при които по силата на закона друг вид стаж се приравнява на служебен или служебният стаж се счита за юридически или осигурителен стаж – чл. 74, ал. 1 ЗДСл, чл. 127, ал. 1-4 З., а в § 2, ал. 3 ПЗР на ЗДСл е посочено, че във връзка със социалното и здравно осигуряване за трудов стаж следва да се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон. Липсва изрична законова разпоредба, която да приравнява трудовия стаж, придобит на длъжност, заемана по силата на трудово правоотношение със стажа, придобит на длъжност, заемана по силата на служебно правоотношение. Затова придобитият до влизане в сила ЗДСл трудов стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при действието на ЗДСл при преценката относно правото му на възнаградително плащане/гратификация/, полагащо му се при прекратяване на служебното му правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 ЗДСл. Касационната жалба на Министерство на финансите срещу въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете за заплащане на обезщетение, с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, за сумата от 11 166,96 лв. и обусловения от него иск за мораторна лихва, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв., в която е допуснато касационно обжалване, е основателна. В нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 3 ЗДСл въззивният съд е тълкувал разширително тази законова разпоредба и е приел, че прослужени години на държавна служба и служебен стаж са с идентично съдържание. Това разширителнио тълкуване е контра леге като се има предвид, че институтът „държавна служба” е създаден с влизане в сила на Закона за държавния служител/ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г., в сила от 06.12.1998 г./. С този закон е създадена нова категория служители – държавни служители и е уреден техният статут. Обстоятелството, че държавният служител е заемал длъжност по трудово правоотношение в организация на бюджетна издръжка до влизане в сила на ЗДСл, не означава, че той е бил на държавна служба по смисъла на специалния закон. Въззивното решение в частта му, с която е допуснато касационното обжалване, е неправилно. По делото е безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „главен директор” на Главна дирекция за контрол върху хазарта, считано от 20.01.2000 г. Безспорно е също така, че съществуващото между страните правоотношение е прекратено по силата на Заповед № 222/29.03.2001 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, поради закриване на администрацията, в която е работил. Не се спори, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение ищецът е придобил право на пълна пенсия за прослужено време и старост и му е изплатено обезщетение в размер на шест месечни брутни заплати. С оглед на изложеното въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете за заплащане на обезщетение, с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, за сумата от 11 166,96 лв. и обусловения от него иск за мораторна лихва, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв., следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни. Касаторът-ответник е направил искане за присъждане на разноски по делото за всички инстанции С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ще следва да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер общо на 480 лв., от които 450 лв. юриск. възнаграждение за трите съдебни инстанции/чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване. С оглед характера на производството – трудов спор, ищецът - ответник по касационната жалба, не дължи заплащане на държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 177 от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1076/2008 г. на С. апелативен съд, Гражданска колегия, ІІ състав, в частта му, с която е отменено решението от 04.04.2005 г. на С. градски съд, І гр. състав, постановено по гр.д. № 839/2004 г. и са уважени предявените от Т. В. Ж. от[населено място] срещу Министерство на финансите, искове за заплащане на обезщетение, с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, за сумата от 11 166,96 /единадесет хиляди, сто шестдесет и шест лева и 96 ст./ и за мораторна лихва, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 000/три хиляди/ лева. ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. В. Ж. от[населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] срещу Министерство на финансите,[населено място], ул.” Г.С.Р.” № 102, искове за заплащане на обезщетение, с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл, за сумата от 11 166,96 лв. и за мораторна лихва, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 3 000 лв. ОСЪЖДА Т. В. Ж. да заплати на Министерство на финансите направените разноски по делото в размер на 480/четиристотин и осемдесет/лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :