4 Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65 [населено място], 20.01. 2014 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 530 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. от [населено място], против въззивно определение № VІ-1763 от 26.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1043/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, VІ граждански въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. против определение № 3450 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 692/2012 г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С определение от 04.12.2012 г. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите - при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещи права; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността за предяви осъдителен иск за същото право. С решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС по поставените правни въпроси е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: 1) ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2) позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице, и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството, тъй като пречките за движение на делото са отстранени. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частната касаторка е поставила като правен въпрос, обусловил изхода на делото по иска с правно основание чл. 124 ГПК, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно – налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск от лице, упражняващо фактическа власт върху недвижим имот, без да претендира собственически права върху същия по отношение на лице, което се легитимира с титул за собственост върху този имот, но не упражнява фактическа власт върху него – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и представя задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В случая е предявен отрицателен установителен иск от Д. Д. Д. срещу С. И. Б. и С. И. Е., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 124 ГПК, с искане да бъде прието за установено, че ответниците не са собственици на имот № 134 по плана на новообразуваните имоти м. „М. мост”, в землището на [населено място]. С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот, тъй като за ищцата липсва правен интерес от предявяването му. Прието е, че ищцата като ползвател на процесния имот не е заявила искането си в срока по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху този имот, нито е извършила в срок всички изискващи се от закона действия затова. В тази връзка подробно е обоснована липсата на възможност за нея да придобие правото на собственост върху спорния имот на основание § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и липсата на данни тя да има някакви вещни права върху този имот и е преценено, че за нея липсва правен интерес от установяване, че ответниците не са собственици на този имот. Приетото с обжалваното определение влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение, което налага по поставения процесуалноправен въпрос да се допусне касационно обжалване. С цитираното тълкувателно решение по поставения правен въпрос е прието, че правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. В процесния случай ищцата извежда правния си интерес от обстоятелството, че тя реално притежава фактическата власт върху спорния имот като ползвател на основание ПМС № 11/1982 г., в който имот е извършила множество подобрения, в т.ч. и жилищна сграда, като с предявения отрицателен установителен иск цели да отрече със сила на пресъдено нещо претендирано от ответниците право. Видът и обема на защитата се определят от нуждата на ищцата, обусловена от конкретното засягане на правата й от насрещната претенция като с оглед на приетото в посоченото тълкувателно решение, следва да се приеме, че в случая за ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. За направените разноски пред настоящата инстанция решаващият съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 530/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № VІ-1763 от 26.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1043/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, VІ граждански въззивен състав, с което е потвърдено определение № 3450 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 692/2012 г. на Бургаския районен съд за прекратяване производството по делото по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. ОТМЕНЯВА въззивно определение № VІ-1763 от 26.06.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1043/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, VІ граждански въззивен състав, с което е потвърдено определение № 3450 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 692/2012 г. на Бургаския районен съд за прекратяване производството по делото. ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :