Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
София, 24.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди
и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря София Симеонова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Росица Ковачева
т.
дело № 982/ 2010 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за следприватиза -ционен к. - гр. С., сега А. за приватизация и с. к. срещу Решение от 16.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което отменено Решение № 117 от 6.І.2009 г. по гр.д. № 1277/ 2007 г. на СГС в частта, с която е уважен иск за неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. за 476 457.28 лв. и иск за обезщетение за забавено плащане за 18 207.02 лв., и в частта за присъдени разноски 13 000.47 лв. и държавна такса, и е постановено друго, с което исковете в посочената част са отхвърлени, и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен искът за неустойка за 128 845.22 лв., като въззивният съд е присъдил и разноски по делото. Касационната жалба на ищеца е срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, и в частта за разноските, с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Жалбоподателят излага, че неправилно и в противоречие с уговореното с Договора за приватизационна продажба от 1.VІІІ.2000 г., съдът е приел, че за изпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г., за която купувачът се е задължил да осигури годишен средносписъчен брой на персонала 300 души, което понятие е дефинирано в Инструкция за списъчния и средносписъчния състав на персонала, утвърдена със Заповед № 68/ 14.VІІ.1975 г. на Председателя на ЦСУ, вместо да отчете като изпълнение заетите по трудово или служебно правоотношение лица, е отчел и заетите по граждански договор лица и е отхвърлил иска за неустойка за посочената разлика. Жалбоподателят сочи, че съдът дори и да приеме, че следва да се приложи Решение на Надзорния съвет на А. да приватизация (Протокол № 24/ 22.V.2001 г.), в понятието “трудова заетост” не се включват всички лица, които работят по граждански договори, а само тези, които са сключили граждански договори за участие в управлението на предприятието, каквито няма сред представените по делото, поради което лицата, ангажирани като заварчици и други работници, посочени в гражданските договори, не следва да се отчетат като изпълнение. Жалбоподателят възразява относно неправилното кредитиране от съда на заключението на допълнителната счетоводна експертиза, работила по представените граждански договори, както и неправилното позоваване на Протокол № 25 на НС на АСлПК. Иска за допуснатото неизпълнение на 115 договорени, но незаети бройки численост на персонала, да се уважи искът за неустойка съобразно първото заключение на счетоводната експертиза, както и искът за обезщетение за забавено плащане, съобразно Известие за доставяне, подписано на 5.ІV.2007 г., съставляващо покана за доброволно плащане.
Ответникът по делото “Ремонтно - възстановително п. ”К” АД - гр. С., по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните, и като провери правилността на въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
Върховният касационен съд по релевантния за спора материалноправен въпрос: следва ли при поето от купувача по приватизационен договор задължение да изпълнява програма за трудова заетост, да се отчетат като изпълнение назначени лица по граждански договори, и по разрешения процесуалноправен въпрос: има ли доказателствена сила известие за доставяне, връчено на ответника съгласно Закона за пощенските услуги, когато не е посочено качеството на лицето, което го е подписало за получател, е допуснал касационно обжалване - по първия въпрос на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и по втория въпрос - на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение за сумата 476 457. 28 лв. - неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. и да отхвърли иска за тази сума, и да остави в сила решението в частта, с която искът за неустойка е уважен за 128 845.22 лв., е приел, че ответникът е изпълнил частично програмата за трудова заетост. Съдът е изложил, че въз основа на чл. 12 ал. 1 т. 4 от Приватизационния договор, не може да се направи извод за съдържанието на понятието “трудова заетост” по Приложение № 9 към договора, като са неприложими дефинициите, дадени в Инструкция за списъчния и средносписъчния състав на персонала, утвърдена от ЦСУ със Заповед № 68/14.VІІ.1975 г., и в Закона за малките и средни предприятия, тъй като са във връзка с уреждане на друг вид обществени отношения. Съдът е посочил, че следва да се приложи Решение на НС на АП от 22.V.2001 г., съгласно което понятието “трудова заетост” обхваща и лицата, ангажирани по граждански договор в управлението на предприятието, и въз основа на допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, е приел, че ответникът е изпълнил програмата за трудова заетост за 2004 г. със сключени трудови договори със 185 лица и е допуснал неизпълнение за 25 бр. заети лица, а не в размера на неизпълнението, констатирано от ищеца, като е отчел като изпълнение представените 133 граждански договори, неустойката за което неизпълнение за 25 бр. заети лица, е 128 845.22 лв. За да отхвърли иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства, че е уведомил ответника за дължимата неустойка, от когато тече лихва за забава плащането на неустойката, като Писмо на АСлПК до ответника с дата 2.ІV.2007 г., не е установено, че е получено от ответника - обратната разписка с дата 5.ІV.2007 г., е подписана от лицето Георгиева, без да е отбелязано има ли това лице връзка с ответника и може ли да получава съобщения за него, и от разписката не е ясно дали същата е придружавала Писмото от 2.ІV.2007 г.
Въззивното решение е неправилно в частта, с която искът по чл. 92 ал. 1 ЗЗД, е отхвърлен над сумата 128 845.22 лв. до 605 302.50 лв., или за разликата 476 457.28 лв. Приетото от съда, че като изпълнение на програмата за трудова заетост, следва да се отчетат заети лица по граждански договори, е в противоречие с установената практика на ВКС по този въпрос, изразена в решения: Р. № 865/ 23. ХІ.2005 г. по т.д. № 131/ 2005 г., Р. № 1070/ 25. ХІ.2005 г. по т.д. № 227/ 2005 г., Р. № 962/ 5.ІІ.2007 г. по т.д. № 530/ 2006 г., Р. № 906/15. ХІ.2007 г. по т.д. № 519/2007 г., Р. № 193/ 1.ІV.2008 г. по т.д. № 849/ 2007 г., Р. № 898/20. ХІІ.2007 г. по т.д. № 494/ 2007 г., Р. № 200/ 11.VІІ.2008 г. по т.д. № 724/ 2007 г., Р. № 193/ 1.ІV.2008 по т.д. № 849/ 2007и др., която е в смисъл, че само реално заети по трудов договор лица, се отчитат като изпълнение на програмата за трудова заетост, за каквото изпълнение не се отчитат лицата, с които са сключени граждански договори. ВКС последователно в тези си решения е приел, че работното място на работещите по трудови договори, е площадката, производствените помещения и съоръженията на приватизираното дружество, че с програмата за трудова заетост се цели да се ангажира купувачът по приватизационната сделка да осигури работа на населението в района, в който се намира приватизираното п. , която социална цел се изпълнява с точно изпълнение на договора, включително на програмата за трудова заетост, и че елемент от минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор, съгласно чл. 66 КТ, е характерът на работата - трудовата функция на работника или служителя, която се определя от предмета на дейност, която той извършва, обема на работа и условията, при които я изпълнява.
В съответствие с така посочената съдебна практика, не може да се отчете за изпълнение на програмата за трудова заетост заетите за 2004 г. лица, с които са сключени представените 133 бр. граждански договори, както същите са отчетени за изпълнение от въззивния съд. С тези договори е възложено изпълнение на договори за изработка с посочените в тях лица, съответно с “инспектор вагони(извършване на основен ремонт на вагони), “ за изработване и монтаж на елементи за спирачни системи на вагони”, ”работник в база”, “зидар-фадромист”, ”зидар”, ”ръководител на обект”, ”вътрешен ИТКН”, ”шофьор”, ”юрисконсулт” и др., които са с определен срок или до завършване на посочената работа, в които договори няма определено работно време, и е уговорено еднократно изплащане на възнаграждението след извършване на работата. Неправилно е отчетено с обжалваното решение изпълнение на задължението на ответника на програмата за трудова заетост със сключените граждански договори, за което съдът е възприел допълнителната счетоводна експертиза, работила въз основа на тези договори.
Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 291 т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав приема за правилно изразеното в посочените решения на ВКС, че не може да се приеме, че купувачът по приватизационния договор, е изпълнил поетото задължение за изпълнение на програмата за трудова заетост със сключените граждански договори и е неправилно приетото за изпълнение въз основа на посочените граждански договори във въззивното решение.
Затова решението в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл. 92 ал. 1 ЗЗД, следва да се отмени. Съобразно първоначалното заключение на счетоводната експертиза и указанията за определяне на средносписъчен състав, дадени в Инструкция за списъчния и средносписъчния състав на персонала, утвърдена от ЦСУ със Заповед № 68/14.VІІ.1975 г. на Председателя на ЦСУ, съгласно чл. 1 от която, в списъчния състав на персонала, се включват всички лица, приети на постоянна, сезонна или временна работа, с които е сключен договор по Кодекса на труда, и установеното от експертизата допуснато неизпълнение от 115 договорени, но незаети с трудови договори бройки за 2004 г., ответникът дължи неустойка, уговорена в чл. 17 ал. 1 т. 4 от Приватизационния договор, в размер на 605 302.50 лв. Тъй като искът е уважен с влязло в сила решение за 128 845.22 лв., решението, като неправилно, следва да се отмени в частта, с която искът за неустойка е отхвърлен за разликата 476 457.28 лв., вместо което да се постанови друго, с което да се уважи за посочената разлика.
Касационната жалба е неоснователна срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за забавено плащане в размер на 18 207.02 лв. Съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Няма данни изпратеното от АСлПК до ответника, съгласно уговореното в чл. 17 ал. 2 от Договора, Писмо Изх. № 26-00-629/ 2.ІV.2007 г., да е изпратено с Известие за доставяне с пощенско клеймо 5.ІV.2007 г., за да се обсъжда сега въпросът валидно ли е връчено известието-обратна разписка на представител на длъжника. По процесуалноправния въпрос за удостоверителната доказателствена сила на известие за доставяне и изискванията, за да се породи същата с оглед редовността на връчването му на получателя, когато е подписано от лице, на което е посочена само фамилията и не е отбелязана връзката му с ответника, може да е налице противоречива съдебна практика, но е безпредметно да се обсъжда коя е правилната съдебна практика, без да има доказателства по делото, че известието - обратна разписка с пощенско клеймо 5.ІV.2007 г., е съставено по повод Писмо на ищеца изх. № 26-00-629/2.ІV.2007 г., а не за друга пратка, съответно, че е придружавало посоченото Писмо. Решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за забавено плащане на неустойката за периода от 8.V.2007 г. до датата на предявяване на иска 24.VІІ.2007 г. за 18 433.05 лв., е правилно и следва да се потвърди.
Въззивното решение следва да се отмени в частта за присъдената държавна такса и разноски по делото, както и първоинстанционното решение, вместо което:
За държавната такса: ответникът дължи за І-воинстанционното производство 4% държавна такса върху цената на иска за неустойка 605 302 лв., който е бил основателен, или 24 212 лв.
За разноските:
за първоинстанционното производство: от посочените от първоинстанционния съд направени от ищеца разноски: 200 лв. за експертиза и 13 010 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 7 ал. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения - или от общо направени от ищеца разноски 13 410 лв., съразмерно уважената част на исковете ( а това е искът за неустойка 605 302 лв.), ответникът следва да му заплати съответно 13 007 лв.
за въззивното производство: ответникът е направил разноски 12 470 лв. държавна такса, от която припадащата се д.т. върху иска 18 202.02 лв. по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, който е бил неоснователен, е 364 лв. и от претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение 13 010 лв., определено по Наредба №1 и посочено по-горе, а съразмерно основателността на въззивната жалба по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, юрисконсултското възнаграждение е 391.33 лв., затова общо за въззивното производство ищецът дължи на ответника разноски 755.33 лв.
за касационната инстанция: жалбата на ищеца е основателна по иска за неустойка за разликата 476 457.28 лв., отхвърлена от въззивния съд, затова от направените от ищеца разноски: държавна такса 9893.28 лв. и следващо му се юрисконсултско възнаграждение, посочено по-горе 13 010 лв. - общо 22 903.28 лв., ответникът му дължи съответно на уважената част на касационната жалба 21 758.11 лв.
Поради това Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 16.VІІ.2009 г. по гр.д. № 1414/ 2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която искът за неустойка по чл. 92 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 476 457.28 лв. и в частта за присъдената държавна такса и разноски по делото, включително присъдените от първоинстанционния съд държавна такса и разноски, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА “Ремонтно - възстановително п. - Кьоне” АД - гр. С. да заплати на А. за приватизация и с. к. - гр. С. сумата 476 457.28 лв. - неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. по чл. 17 ал. 1 т. 4 от Договор за приватизационна продажба от 1.VІІІ.2000 г., със законната лихва от 24.VІ.2007 г. до окончателното изплащане, както и 13 007 лв. - разноски по делото за първоинстанционното производство и 21 758.11 лв. - разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА “Ремонтно - възстановително п. - Кьоне” АД - гр. С. да заплати в полза на СГС държавна такса 24 212 лв.
ОСЪЖДА А. за приватизация и с. к. - гр. С. да заплати на “Ремонтно - възстановително п. - Кьоне” АД - гр. С..33 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът за 18 207.02 лв. за периода 8.V.2007 г. - 24.VІІ.2007 г., на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: