Ключови фрази
Длъжностно присвояване * необоснованост * съществени процесуални нарушения


6
Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1246/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 406

гр.София, 16 октомври 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

със секретар Илияна Петкова
при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1246/2013 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура и жалба от повереника на гражданския ищец [фирма]-Пловдив срещу присъда № 44 от 30.ІV.2013 год. по внохд № 185/2013 год. на Пловдивския окръжен съд.
В протеста,допълнен по реда на чл. 351,ал.3 НПК,и в жалбата се оспорва правилността на доказателствения анализ,извършен от въззивния съд,което нарушение прокурорът е определил като касационно основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК,а повереникът-по чл. 348,ал.1,т.2 НПК.Искането в протеста и жалбата е за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста,а доводите в негова подкрепа определя като такива за допуснати съществени процесуални нарушения.
Защитникът на подсъдимата не намира за основателни възраженията срещу правилността на въззивната присъда и иска оставянето й в сила.
ВКС установи:
С присъда № 409 от 29.ХІ.2012 год. по нохд № 4496/2012 год. на Пловдивския районен съд,подсъдимата М. С. Б. е призната за виновна в това,че като длъжностно лице-продавач в [фирма]-Пловдив с управител А. А. Ф.-е присвоила 4147 от поверените й пари,за което деяние,извършено в Пловдив за времето от 12.І.2010 год. до 27.ІV.с.г.,и на основание чл. 201 НК е осъдена на 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване за срок от 3 години.Предметът на престъплението е присъден в полза на ощетеното дружество.
С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена,а подсъдимата-оправдана.
Протестът и жалбата от страната на гражданския ищец са основателни.
Изводите на въззивния съд,довели го до решение,противно на първоинстанционното,страдат от редица съществени недостатъци. Според въззивния съд обвинението срещу М.Б. се оборвало от свидетелите Ел.Д.,Я.Т.,К.Д.,Д.Б. и В.К.,чиито показания успешно се противопоставяли на казаното от А.Ф,Т.Ф.,А.К. и Е.Г.-констатация,която не може да бъде споделена.За разлика от последните четирима свидетели,които установяват положителния факт на получаването на парите от подсъдимата,първите петима установяват незнанието си,на Б. да са били предавани каквито и да било суми от А.Ф.И тъй като изброените Д.,Т.,Д.,Б. и К.,макар и да не подкрепят обвинението,не заявяват и различни от твърдяните в обвинителния акт факти,оправдаването на подсъдимата е следвало да бъде обосновано с много сериозни съображения за породилото се съмнение в обективността на А.и Т.Ф, на А.К. и Е.Г.,каквито съображения касационната инстанция не установи да са налице.На първо място,назованата от въззивния съд „втора група свидетели”-Д.,Т.,Д.,Б. и К.- изобщо не би могла да се характеризира като „относително неутрална”,след като в нея влизат съпругът на подсъдимата Д. Б.,неговият и на сем. Б. близък приятел В. К.,както и свидетелката Я. Т.,чиито отношения с подсъдимата не са били изследвани от двете съдебни инстанции,но в жалбата от гражданския ищец се твърди да са приятелски.На второ място съдът е коментирал някакво „голямо и специално доверие” от страна на А.Ф. към подсъдимата,което доверие,ако е съществувало,би могло да мотивира Ф. към „различен подход при осигуряване зареждането”,по-специално,на магазина с управител подсъдимата.Такова доверие не било установено от свидетелските показания,при което въззивният съд заключил,че на А.Фаранджиян не може да се вярва.Целият коментар-а той е във втория абз на с.8 от мотивите към въззивната присъда-придава на свидетелските показания на колежките на подсъдимата,продавачките Д. и Т.,както и на счетоводителката на дружеството Д. съдържание,каквото тези показания нямат.Нито една от трите свидетелки не е твърдяла,между подсъдимата и А.Ф. да съществуват отношения на доверие,нито пък са твърдяли обратното.Вдействителност на свидетелките изобщо не са били задавани въпроси,които целят да изяснят отношенията между подсъдимата и А.Ф. Единствено съпругът на подсъдимата,Д.Б.,е заявил за казано му от Б. грубо отношение към нея от страна на А.Ф.,но не изобщо,а към момента на освобождаването й от заеманата длъжност.На следващо,трето място,обвинението-а оттам и доверието към подкрепящите го свидетели-било разколебано от обстоятелството,че се претендира на подсъдимата да е дадена сума за зареждане на магазина по време,когато „традиционно потребителското търсене”рязко спадало за разлика от времето „преди и около новогодишните празници”.Освен че съществуването на въпросната „традиция” не е доказателствено обезпечено,то не се подкрепя и от информацията в приложената към делото на л. 26а от първ.д. тетрадка,където са отразени продажби с твърде висок интензитет именно през месеците ІІ,ІІІ и ІV както през 2009,така и през 2010 год.Като четвърти довод срещу доказаността на обвинението и обективността на подкрепящите го свидетели въззивният съд е посочил обстоятелството,че „инкриминираната сума не е била осчетоводявана”което поставяло „под въпрос изобщо „влизането”... /й/ в пострадалото дружество”.Тук не става ясно,какво съдът разбира под „осчетоводяване”,как би могло това да стане /по този въпрос е можело да бъде поне изслушана счетоводителката на дружеството Д./ и какво отношение има „осчетоводяването” към „влизането” на парите в дружеството,след като,според обвинението,те са дадени на подсъдимата именно за целите на дружеството,да бъдат ползвани при възникване на необходимост от закупуване на стока през времето /с неясна продължителност/ на отсъствие на А.Ф. Недоказаността на обвинението е оспорена неубедително още с неизправността от формална страна на отправената от Ф- към подсъдимата нотариална покана за връщане на дадените й пари,пето,както и с липсата,шесто, в приложената към делото тетрадка на листа,на който А.Ф. твърди,че е било вписано с подписи от двете страни предаването и получаването на търсените 4000 лв.,което вписване,по следваната от въззивния съд логика,трябвало да е във водена от и намираща се при Ф. тетрадка,а не в такава, водена от и намираща се при подсъдимата.
Допуснатите от въззивния съд нарушения при доказателствения анализ-приемане на факти,които не са установявани;придаване на свидетелски показания съдържание,каквото те нямат;избирателен подход към показания на свидетели;обсъждане на факти без отношение към предмета на доказване,както и логически построения,които не са единствено възможните-са съществени,тъй като са ограничили възможността на прокурора да докаже основателността на обвинението и правото на гражданския ищец-тази на паричната си претенция.Възможният изход от делото при такова нарушение е отмяна на постановения при наличието му съдебен акт и ново разглеждане на делото.
Ето защо и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК,ВКС
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 44 от 30.ІV.2013 год. по внохд № 185/2013 год. на Пловдивския окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/