Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 26.03.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3112 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.48,ал.1 ЗМТА. Образувано е по предявена от [фирма] молба за отмяна на арбитражното решение, постановено на 26.09.2017г. от едноличен арбитър по в.а.д.№ 251/2016г. на Арбитражния съд при Б., с което търговското дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ сумата 216 888.56лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл.79,ал.1,изр.първо ЗЗД, във вр. с чл.5, абзац 4 от договор за правни услуги от 28.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016г., както и 78 078.84лв. мораторна неустойка и разноски за арбитражното производство. Ищецът иска отмяна на арбитражното решение като: 1.Постановено при липса на арбитражно споразумение, по съображения, че включената в офертата на адвокатското дружество от 28.04.2011г. арбитражна клауза е ограничена единствено до споровете по офертата и не се отнася до сключения при нейното приемане от търговското дружество договор - основание за отмяна по чл.47,ал.1,т.5, предложение първо ЗМТА; 2.Постановено при недействителност на арбитражното споразумение поради: накърняване на добрите нрави /чл.26,ал.1 ЗЗД/ и подвеждане /чл.29 ЗЗД/, тъй като позицията на съдружника в адвокатското дружество - адвокат Т. като член на УС на Б. от 1997г. /член на органа, избиращ Президиума на АС, а последният - осъществяващ избора на арбитрите в арбитражния съд/ и член на ИС на АС при Б. от 2009г. /член на органа, отчитащ в годишния си отчет и дейността на арбитражния съд/, не осигурява равна отдалеченост на страните от решаващия спора арбитражен орган и противоречи на принципите на справедлив процес, създавайки основателни съмнения в безпристрастността на решаващия орган /чл.26,ал.1 ЗЗД/, която позиция не е била изрично съобщена на търговското дружество при предлагане на арбитражната клауза в офертата, с което то е било подведено /чл.29 ЗЗД/ да се подчини на форум, който при знание на посочените обстоятелства, е очевидно неприемлив - чл.47,ал.1, т.2, предл.второ ЗМТА; 3.Постановено по спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение, тъй като „пропорционални на някакъв несъществуващ интерес възнаграждения за обжалването с частни жалби на заповеди за спиране на ревизии, разглеждани в закрити съдебни заседания“, не е предвидено в договора, сключен въз основа на офертата от 28.04.2011г. и към времето на предлагане на офертата и сключването на договора, тези заповеди са били необжалваеми, поради което споровете във връзка с тяхното обжалване не са включени в арбитражната клауза - чл.47,ал.1,т.5, предл. първо ЗМТА; 4.Постановено при произнасяне извън предмета на спора, тъй като решаващият орган /едноличният арбитър/ е уважил предявен иск на основание договор за процесуално представителство, сключен чрез „конклудентни действия, а не на предявеното основание - договора, сключен при приемането на офертата, без ищецът в арбитражното производство да е твърдял наличието на сключен чрез конклудентни действия договор за процесуално представителство и без да е изменял иска си - чл.47,ал.1,т.5, предл. второ ЗМТА /съгласно уточнението, допуснато в откритото съдебно заседание/; 5.Постановено при произнасяне извън предмета на спора, защото договорът за процесуално представителство, „ако изобщо такъв има сключен“, е между лица, различни от страните в арбитражното производство - основание за отмяна по чл.47,ал.1,т.5,предл. второ ЗМТА /съгласно уточнението, допуснато в откритото съдебно заседание/; 6. При липса на арбитражно споразумение относно „въпросния договор“ за процесуално представителство, сключен чрез конклудентни действия, защото той не съдържа такова, а от друга страна е налице разлика между страните по договора, в който се съдържа недействителна и неприложима към спора арбитражна клауза и лицата, между които едноличният арбитър приема, че са налице „конклудентни действия“ - основание за отмяна по чл.47,ал.1,т.2, предл.първо ЗМТА. В писмен отговор Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ оспорва искането за отмяна. В откритото съдебно заседание страните поддържат становищата си. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искането за отмяна на арбитражното решение е постъпило в преклузивния срок. Адвокатско дружество „Т. Т. и съдружници“ е предявило иск срещу [фирма] пред АС при Б., обосновавайки компетентността на арбитражната институция със съдържаща се в чл.8 от договор от 28.04.2011г. арбитражна клауза. Поддържало е, че договорът е за предоставяне на правни услуги, свързани с извършвани спрени данъчни ревизии на „Х.-А.-А.-Лизинг“ /предишното фирмено наименование на търговското дружество/ с оглед възможността за възобновяване на производството по тях, включително извършване на анализи по преписките, преговори с приходната администрация, процесуално представителство пред административните съдилища или международни компетентни органи. В исковата молба пред АС ищецът е посочил, че на основание изрично упълномощаване с пълномощно № 5903 от 17.11.2011г., търговското дружество е упълномощило адвокатското дружество да го представлява пред съответните органи на НАП във връзка с възобновяване на редица ревизии, включително и спряната със заповед № 1000100/11.02.2010г. като извършва най-широк кръг правни действия; на основание това изрично упълномощаване с две молби било поискано възобновяване на спряната ревизия, а вследствие на отказа на директора на ТД НАП, адвокатското дружество подало жалба и по образуваното пред АССГ адм.дело № 11263/2012г., жалбата била уважена и спряното ревизионно производство - възобновено. Обосновавайки размера на дължимото възнаграждение с конкретни разпоредби от договора и поради отказа на търговското дружество да го заплати, ищецът е поискал АС при Б. да постанови осъдително решение. С постановеното арбитражно решение исковете са уважени. В арбитражното производство [фирма] е оспорило компетентността на арбитража, поддържайки, че спорът е неарбитрируем поради ограничение на арбитражната клауза само до споровете във връзка с офертата - преддоговорните спорове; за унищожаемост - чл.32,ал.3 във вр. с чл.29 ЗЗД или нищожност - чл.26,ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави на договора от 28.04.2011г. в частта относно арбитражното споразумение. Възразило е, че процесуалното представителство по договора не обхваща това по обжалването на заповеди за спиране на ревизии, защото към датата на сключването на договора, за тях не е съществувало право на обжалване, а обжалваемостта е предвидена през 2012г. по силата на изменение на ДОПК ДВ бр.82/2012г. Тези възражения са обсъдени от решаващия орган и са приети за неоснователни. Безспорно е между страните сключването на договор от 28.11.2011г. за предоставяне на правни и данъчни услуги от адвокатското дружество на [фирма]. Безспорно е, че технически договорът е сключен въз основа на приета на 23.06.2011г. от търговското дружество оферта от 28.04.2011г. Не се спори /както е отразено в самия документ/, че след срещи, проведени на 29.03.2011г. и 08.04.2011г., на които са били обсъдени „някои въпроси, свързани с услугите и съответното им заплащане“, адвокатското дружество е изготвило оферта до търговското дружество, имаща за цел „да опише и потвърди условията, при които Вие ангажирате адвокатското дружество“. Подробно в т.2 са описани обхвата на услугите с оглед „предоставената информация“: преглед и анализ на приписките по /спрените/ данъчни ревизии - данъчен дю дилиджънс; при издаден ревизионен акт - обжалване пред административния орган, обжалване пред съда или защита при обжалване от страна на административния орган; представителство и защита пред компетентен международен орган. В т.4 са посочени адвокатите от дружеството, които ще се заемат с изпълнението на договора, както и данъчните експерти, които ще ги подпомагат. Уговорен е начинът на определяне на възнаграждението и др. Съгласно т.8, озаглавена „Приложимо право и арбитраж“, офертата е подчинена и следва да се тълкува в съответствие с българското право и „всички спорове, породени от тази оферта или отнасящи се до нея, включително споровете, породени или отнасящи се до нейното тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, които не могат да бъдат разрешени по взаимно съгласие или според търговския обичай, ще бъдат разрешавани от АС при Б.…“ 1. По искането за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,ал.1,т.5 ЗМТА като постановено при липса на арбитражно споразумение относно разрешения с арбитражното решение спор, основано на тезата на ищеца, че включената в офертата на адвокатското дружество от 28.04.2011г. арбитражна клауза е ограничена единствено до споровете по офертата, но не и по отношение на сключения при нейното приемане от адресата договор. До момента, до който приемането й достигне до предложителя, офертата е единствено покана за сключване на договор и едностранно изявление. Това едностранно изявление не може по правната си природа да бъде арбитражна клауза /която винаги е резултат на съвпадащи насрещни изявления/, включително и да съставлява „клауза” за арбитраж „относно офертата“. Според настоящия състав, арбитражна клауза може да бъде включена в договор, в който страните уговарят правилата, по които ще водят преговорите за сключване на бъдещ договор и в който уреждат единствено процедурата по преддоговорните си правоотношения. Такава би могла да бъде клауза за арбитраж относно последиците от неизпълнение на задължението по чл.12 ЗЗД. Настоящата хипотеза не е такава. В конкретния случай след водене на преговори /факт, обективиран в предложението от 28.04.2011г./, т.е. след приключила процедура по воденето на преговори и съгласуване на очакванията на двете страни, адвокатското дружество е предложило проекто-договор, съдържащ всички параметри и съществени елементи, т.е. цялостен и завършен проект на договора, наименован „оферта“, който след приемането му, достигнало до предложителя, има последиците, посочени в чл.14 ЗЗД. Арбитражната клауза, независимо от процесуалния си характер подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД. При тълкуването на клаузите на офертата, която е отправена с цел приемането й от насрещната страна и постигане на правните последици, посочени в чл.20а, ал.1 ЗЗД, настоящият състав намира за очевидно и несъмнено, че включената арбитражна клауза е във връзка със споровете по договора, предложен с офертата. Предмет на арбитражната клауза е не офертата, а предложеният с нея и приет от насрещната страна договор за осъществяване на услугите, визирани в чл.2. Постигнатото съгласие е споровете по изпълнението /неизпълнението и др./ на поетите от страните задължения по договора, да бъдат възложени на арбитраж и това са споровете, които страните не могат да разрешат сами. Изводът, че уговореният в т.8 арбитраж визира именно споровете по договора категорично следва и от последния абзац, следващ непосредствено арбитражната клауза на чл.8 - „ако желаете да ни ангажирате при условията, описани по-горе, моля да подпишете това писмо…“. С приемането на предложението, търговското дружество е приело да възложи предложените услуги - правни и данъчни при условията, предложени от адвокатското дружество, включително и при условието по т.8 - споровете, произтичащи от услугите, да бъдат възложени на арбитраж. Правно нелогична е тезата на ищеца за възможност, въз основа на предложението по чл.13 ЗЗД, да възникне „спор“ за тълкуването на офертата, спор за недействителността й или за „изпълнението й”. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока по чл.13 ЗЗД, след което то или губи силата си или се превръща в двустранна правна връзка. Няма основание изложеното в т.1 от исковата молба становище, че едно предложение, оферта за сключване на договор може да породи спор за изпълнението му. Тълкуване в такъв смисъл настоящият състав счита, че не може да бъде обосновано и възприето. „Спорове във връзка с офертата”, които страните да не могат да решат сами и да възложат на арбитраж в конкретната хипотеза не биха могли да възникнат, да съществуват, тъй като, офертата или губи силата си, когато страните не постигат съгласие, или се трансформира в двустранна правна връзка. Същевременно ищецът е предявил кумулативно съединени искове за отмяна на арбитражното решение като се позовава на основания за отмяна, които логично са предпоставени от обстоятелството /отричано в настоящия пункт от исковата молба/, че чл.8 от договора визира именно и несъмнено споровете във връзка със сключения въз основа на офертата договор. 2. По искането за отмяна на арбитражното решение поради недействителност на арбитражното споразумение /чл.47,ал.1, т.2 предл. второ ЗМТА/ като накърняващо добрите нрави и сключено при подвеждане. Неоснователна е тезата на ответника, основана на отменения текст на т.3 на чл.47 ЗМТА. Ищецът се позовава на недействителност на арбитражното споразумение като твърди че е сключено при накърняване на добрите нрави - нищожност и при подвеждане/измама - унищожаемост, /обуславящи отмяна на арбитражното решение на основание чл.47,ал.1,т.2, предл.второ ЗМТА/, а не на противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България /отменената т.3 на чл.47 ЗМТА- ДВ бр.8/2017г./. Въведеното фактическо основание за недействителност на арбитражното споразумение като накърняващо добрите нрави и сключено вследствие на въвеждане в заблуждение на търговското дружество е едно и също обстоятелство: заеманата позиция на адв.Т. в органи на Б. не е била изрично съобщена на насрещната страна при овластяването чрез арбитражната клауза именно институционалният арбитраж към Б. да разрешава споровете между страните. Без да обсъжда от правна страна дали едно и също фактическо основание може едновременно да обуслови унищожаемост на договора за арбитраж поради измама и същевременно да води до неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави, настоящият състав счита въведеното основание за несъстоятелно и нелогично в житейски и правен аспект. Така, както детайлно в настоящата искова молба ищецът посочва, че адвокат Т., съдружник в адвокатското дружество, е член на УС на Б. от 1997г., че този орган избира президиума на АС при Б., а президиумът - арбитрите; че адв.Т. от 2009г. е член на Изпълнителния съвет при П., а този орган в годишния си отчет отчита и дейността на арбитражния съд, за същата информация търговското дружество би могло да се осведоми и към 2011г., когато е приело компетентността на АС при Б.. Тези обстоятелства са публично достъпни. Същевременно „Х. А. А. Лизинг“ е търговско дружество, участващо в търговския оборот в страната от май 2008г., когато е вписано в Търговския регистър. Тезата на настоящия ищец, че е подведен /измамен/ да приеме възлагането разрешаването на споровете на АС при Б. вследствие липсата на изричното уведомяване на ангажираността на адв.Т. в органи на Б., поради което и арбитражната клауза е в противоречие с добрите нрави, изцяло е дискредитирана от неоспорвания от търговското дружество факт, че преди сключването на процесната арбитражна клауза, то е член на П. и като такъв участва в общото събрание на сдружението, което избира неговия управителен съвет. Същевременно ищецът не излага твърдения от коя правна норма или морално правило произтича задължението заеманата от съдружник в адвокатското дружество позиция в Б. /или в друга организация с идеална цел/ изрично да бъде съобщена/обявена на клиента, ангажиращ правните услуги на това дружество. При обосноваване на тезата си ищецът акцентира именно на неизпълнено задължение за съобщаване на обстоятелство, довело до подвеждане споровете да бъдат подчинени на форум, който при знание за посочените обстоятелства, „очевидно е неприемлив“. Както се посочи, възможността за узнаването на посочените обстоятелства произтича от заинтересованост за извършване на справка в публично достъпна информационна система, съответно информираност за персоналния състав на управителните органи на сдружението, в което страната членува. От съмнението, обосновано като фактическо твърдение, че „ответникът в арбитражния процес стои по-близко в сравнение с ищеца до арбитражния съд поради позицията на адвокат Т.” не следва пряк извод нито за договаряне при накърняване на неписаните морални правила, нито извод за измамливи действия от страна на адвокатското дружество. Търговското дружество не твърди, че при сключването на договора, съдържащ арбитражната клауза, е получило от насрещната страна невярна информация, че адв.Т. не заема позиция в сдружението, към което е създаден арбитражният съд. Поради неубедителност /логическата и правна необоснованост/ на тезата на ищеца за противоречащо на добрите нрави умишлено въвеждане в заблуждение относно горните обстоятелства, настоящият състав не счита за нужно да обсъжда въпроса дали е изпълнено доказателственото задължение за установяване на тези твърдени пороци на арбитражната клауза. 3. Искането за отмяна на арбитражното решение като постановено по спор, необхванат от арбитражното споразумение, тъй като обжалването с частни жалби на заповеди за спиране на ревизии /за които арбитражният съд е присъдил възнаграждение/ не било предвидено в договора и действията по тяхното обжалване не се обхващат от арбитражната клауза, е основано на тезата, че към момента на сключването на договора, респ. на клаузата за арбитраж, тези заповеди са били необжалваеми. Безспорно заповед № 1000100/11.02.2010г. за спиране на ревизия е била необжалваема към момента на сключването на договора, но също така е безспорно, че тази заповед е сред тези, които са обхванати от „услугите“ по чл.2 от договора и че и по отношения на нея се разпростират поетите от адвокатското дружество ангажименти за „преглед и анализ“ - „данъчен дю дилиджънс“ и идентифициране и предлагане на конкретен подход за решаване на всеки от случаите; преговори с приходната администрация за постигане на споразумение. При предприети от адвокатското дружество действия пред администрацията с искане за възобновяване на спряната ревизия и при настъпила впоследствие, но по време на действието на договора, законодателна възможност за обжалване на заповедта за спиране на ревизията, няма основание за извод, че обжалването от страна на адвокатското дружество е извън конкретния подход, дължим при изпълнение на възложените услуги, че тези действия са извън възложените по договора и че във връзка със спора за поети с договора задължения за заплащане на адвокатско възнаграждение, арбитражната клауза е неприложима. Размерът и начинът на определяне на адвокатското възнаграждение, въпросът дали извършената дейност /обжалване спирането на данъчната ревизия/ има материален интерес, е извън предметния обхват на преценката, дължима от ВКС в производството по чл.48 ЗМТА. Доводите на ищеца, основани на пълномощното от 17.11.2011г. и на писмо на търговското дружество от 02.10.2014г. са по преценка на доказателствата, съставляват фактически и правни изводи по съществото на спора и по правилността на арбитражното решение, поради което настоящият състав не ги обсъжда. 4. По искането за отмяна на арбитражното решение поради произнасяне извън предмета на спора чрез уважаване от арбитъра на непредявен в арбитражното производство иск на основание договор за процесуално представителство, „сключен чрез конклудентни действия“, без ищецът да е твърдял сключването на такъв договор за процесуално представителство. Искането е неоснователно. Ако ищецът, както в общия исков процес, така и в арбитражното производство твърди, че изгоден факт, на който се позовава в обстоятелствената част на исковата молба, се установява с конкретно доказателство, а решаващият съд /държавен или овластен от страните арбитражен орган/ приеме, че фактът е доказан, но не чрез соченото доказателство, не е налице произнасяне извън предмета на спора, след като изразената воля на съда е в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса, в рамките на определения от страните по спора предмет на делото и е съобразно търсената от ищеца защита. В конкретния случай фактът, на който ищецът се е позовал пред арбитражния съд, е осъществено процесуално представителство по обжалване на конкретна заповед. Твърдял е, че установява този факт с конкретно пълномощно - че на основание изрично упълномощаване /пълномощно № 5903 от 17.11.2011г./ е бил упълномощен да представлява търговеца пред съответните органи на НАП във връзка с възобновяване на ревизии, в това число и спряната със заповед № 1000100 от 11.02.2010г. Във връзка с постигнатия краен резултат е претендирал заплащане на възнаграждение, на основание договора от 28.04.2011г. Арбитърът е счел, че процесуалното представителство по обжалването на тази заповед е възложено мълчаливо и е прието от адвокатското дружество; че адв.Т. в изпълнение задълженията на адвокатското дружество по т.1.2. от договора, е подал жалбата. Изрично в мотивите на арбитражното решение е прието /л.18/, че договорът за процесуално представителство е сключен на основание договора от 28.04.2011г. и включва неговите клаузи във вида, в който са формулирани и приети от страните с подписването му. Диспозитивът на арбитражното решение изцяло съответства на заявения петитум. По тези съображения изцяло неоснователно е твърдението за произнасяне извън въведения от ищеца в арбитражното производство предмет на спора. Ищецът отъждествява твърдение за факт и твърдението на страната с какво доказателство счита за установен този факт. Фактическото основание на иска в конкретния случай е възложено и осъществено процесуално представителство, за което се дължи възнаграждение. Изводът, че основанието е доказано с доказателства, различни от посочените от ищеца, не съставлява въвеждане от страна на решаващия съд на ново фактическо основание на иска. 5. Ако договорът за процесуално представителство, на който ищецът основава исковата си претенция пред арбитражния съд, е сключен между лица, различни от страните в арбитражното производство /не между страните по спора/, повдигнатият въпрос е относим изцяло към правилността на арбитражното решение, която не е предмет на преценка в производството по глава VІІ на ЗМТА. Поради това неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение като постановено „при произнасяне извън предмета на спора, защото въпросният договор за процесуално представителство, сключен, ако въобще има такъв, чрез конклудентни действия, е между лица, различни от страните в арбитражното производство“. 6. При искането за отмяна на арбитражното решение на основанията по т.4 и т.6 от петитума на исковата молба ищецът отъждествява твърдения в арбитражното производство от адвокатското дружество факт - осъществено процесуално представителство по обжалването на заповедта за спиране на преписката по конкретната данъчна ревизия с доказването на този факт. От това произтича неоснователността на искането за отмяна на арбитражното решение „поради липса на споразумение за арбитраж относно договора за процесуално представителство, сключен чрез конклудентни действия, защото той не съдържа такова“. Въведеното в т.6 от петитума искане възпроизвежда като фактически твърдения и основание искането по т.3 и т.5, за неоснователността на които вече са изложени съображения. С оглед неоснователността на иска за отмяна на всички заявени основания, ищецът дължи на ответника поисканите и доказани разноски -9 200лв. по представен списък. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Р Е Ш И : Отхвърля исковете за отмяна на арбитражното решение, постановено на 26.09.2017г. по в.а.д.№ 251/2016г. на Арбитражния съд при Б., предявени от [фирма] против Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“. Осъжда [фирма] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“ сумата 9 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: