Р Е Ш Е Н И Е № 54 гр. София, 21 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 3088/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Д. Х. Х., от [населено място], депозирано чрез защитника му- адв. Ж. А., срещу влязлата в сила присъда № 34 от 29. 03. 2011г., на Районен съд- гр.Елхово, постановена по НОХД № 246/ 2010г., потвърдена с въззивно решение № 149 от 12. 10. 2011г., на Ямболския окръжен съд, 1 наказателен състав, по ВНОХД № 251/ 2011г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В искането на осъдения Д. Х. Х. се поддържа, че първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са постановени в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 3 НПК. Заявява се искане за отменяване по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа от осъдения и неговия защитник, по съображенията в него. Гражданският ищец- Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по постъпилото искане за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Д. Х. Х. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда, Районният съд- гр.Елхово е признал подсъдимия Д. Х. Х., от [населено място], за виновен в това, че на 19. 12. 2009г., на Основен път ІІ- 79, в участъка [населено място]- [населено място], при управление на МПС- лек автомобил „Н. П.”, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на МВР, нарушил правилата за движение- чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП (отм.), чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Н. Т. Р. и И. П. П., като деянието е извършено в пияно състояние- с конценцентрация на алкохол в кръвта- 1,26 %о, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Признал е подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението в останалата му част. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Х. от право да управлява МПС за срок от една година. Осъдил е подсъдимия Д. Х. да заплати на МВР сумата 25462 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 12. 2009г., до окончателното й изплащане. Присъдил е разноски по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск, възложени в тежест на подсъдимия. С цитираното въззивно решение Ямболският окръжен съд, 1 наказателен състав, е потвърдил присъдата. Присъдата е влязла в сила и не е проверявана по касационен ред. Макар и с искането за възобновяване на наказателното дело, формално да се релеварит всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК, предложената аргументация се изчерпва с възраженията на осъденото лице по отношение на крайния извод на съдилищата, че инкриминираното непредпазливо престъпление по транспорта, е извършено в пияно състояние, респ.- във връзка с ангажирането на неговата наказателна отговорност по по- тежко наказуемия престъпен състав- по чл. 343, ал. 3 НК, както и относно доказателствената основа на приетите в тази насока фактически положения. ВКС в рамките на осъществяваните в настоящото производство контролни правомощия, не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които да обуславят исканата отмяна по реда на възобновяването. Въззивното решение е изготвено съобразно изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 НПК, и с него Ямболският окръжен съд е отговорил на всички доводи на жалбоподателя, излагайки конкретни и аргументирани съображения за отхвърлянето им. Напълно идентични с възраженията във въззивната жалба, са тези, които се изтъкват и пред ВКС в производството по възобновяване на наказателното дело. Тъй като те са обсъдени задълбочено, получили са съответна на закона и констатираните по делото фактически положения оценка с въззивното решение, и доколкото настоящата инстанция споделя приетите правни изводи, намира за безпредметно тяхното механично преповтаряне. В производството пред втората инстанция искателят е възразявал основно срещу оценката на доказателствените източници, въз основа на които са констатирани правнорелевантните обстоятелства, и по- конкретно механизма на самото установяване на концентрацията на етилов алкохол в кръвта му, в качеството на водач на МПС, предизвикал ПТП. Както законосъобразно е заключил окръжният съд, не са налице допуснати нарушения на Наредба № 30/ 2001г., които да са довели до опорочаване на резултата от химическото изследване. Видно от протокола за химическа експертиза (л. 85- 86 от сл. д.), кръвната проба е била във вид и с опаковка, отговаряща на изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт. При отварянето на пробата експертът е констатирал отсъствието на специфичния мирис на протичащ разложителен процес. Резултатът от изследването- 0, 76%о, е поставен в основата на изчисленията, въз основа на които е определена концентрацията на етилов алкохол в кръвта на осъдения, отнесена към момента на настъпване на ПТП, а именно 1, 26%о, визиран в заключението на химическата експертиза. В разпитите си пред първостепенния и въззивния съд експертът Ф. Т. е обяснил, че с представеното от него заключение писмено е възпроизвел констатациите и резултатите от извършения анализ на кръвната проба, и е направил нужните изчисления, за да изпълни поставената му задача и посочи точната алкохолна концентрация към 08.00ч. на 19. 12. 2009г. Във връзка с възраженията на осъденото лице е била назначена комплексна съдебно- медицинска експертиза, която е дала мотивиран и професионален отговор на всички поставени й въпроси относно възможното повлияване на резултатите от изследванията за етилов алкохол от приемани медикаменти и с оглед наличието на конкретни заболявания. Друг е въпросът, че при медицинското изследване, самият деец е съобщил на лекаря за употребен единствено на препарата Аналгин- таблетки, в последните 24 часа (Вж. протокол, на л. 87- сл.д., т. 14). Всички тези обстоятелства, изяснени чрез цитираното заключение (л. 146- 151, НОХД № 246/ 2010г.), са взети предвид от съдилищата при формиране на фактическите им констатации, поставени в основата на осъждането на Х.. Обсъдени са също и показанията на свид. Д-р М. П., която детайлно е изяснила технологията за вземане на кръвната проба, позовавайки се и на вписванията в протокола за медицинско изследване, съставен от нея (л. 87, сл.д.), поради което липсва основание да се сподели тезата на осъдения, че правилата по Наредба № 30/ 2001г., са били нарушени, процедурата- опорочена, и следователно липсва по- тежко квалифициращият престъпния състав признак, а именно пияното състояние на дееца. От изложеното до тук става ясно, че съдилищата не са допуснали вменените им нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, включително и при формиране на своето вътрешно убеждение по фактите, спазвайки принципните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. Позоваването на експертно мнение на специалист по аналитична химия, приложено към искането за възобновяване, е несъстоятелно- освен, че пред ВКС в настоящото производство поначало не се събират доказателства, коментираното писмено становище няма характера нито на писмено доказателство, нито на заключение на експертиза. В този смисъл, напълно законосъобразно окръжният съд е отказал да го приеме, след като същото е било представено в хода на въззивното производство. Освен това, по делото е налице комплексна медицинска експертиза, която е дала отговор на всички поставени въпроси, сочещи на необходимост от специални знания за изясняването им, и имащи значение за изясняването на делото от фактическа страна и правното му решаване. Ето защо, правото на защита на осъдения в случая, по никакъв начин не е било накърнено. В пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, второинстанционният съд е реализирал процесуалните си правомощия по чл. 327 НПК, без да допусне нарушения във връзка с осъществяването на своята доказателствена дейност. При установените по делото фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно. При наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК, деецът законосъобразно е бил признат за виновен и осъден. Затова настоящият съдебен състав приема за законосъобразни съображенията на окръжния съд, с които е даден аргументиран отговор на всички доводи, поддържани от подсъдимия в производството за проверка на присъдата, инициирано пред него. Индивидуализирайки наказанието на молителя, съдилищата законосъобразно са заключили, че в конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК, с определянето на друго по вид наказание, по- леко от лишаване от свобода, наред с втората кумулативна предпоставка- и най- лекото, предвидено в санкционната част на наказателноправната норма от Особената част на НК наказание (три месеца лишаване от свобода, съгласно чл. 39, ал. 1 НК), да се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл, наложеното на Х. наказание- осем месеца лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане, по чл. 66 НК, както и кумулативното- по чл. 343г НК- една година лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е съответно на законовите правила и критерии за определянето му. Така отмерено, наказанието е съобразено с реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, уреден с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Влязлата в сила присъда е законосъобразна и в гражданско- осъдителната си част. Като е констатирал всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, съдът е уважил предявения граждански иск за имуществени вреди, претендирани от собственика на автомобила, с който е предизвикано инкриминираното ПТП. В този смисъл, като констатира, че в случая не са налице поддържаните в искането на осъдения Д. Х. Х. основания за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването, настоящата инстанция го намери за неоснователно. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Х. Х., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 246/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Елхово, и отмяна на влязлата в сила присъда № 34 от 29. 03. 2011г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 149 от 12. 10. 2011г., по ВНОХД № 251/ 2011г., на Ямболския окръжен съд, 1 наказателен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: