Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 04 юни 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1557 по описа за 2014 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Р. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 29.10.2013г., постановено по в.гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.07.2012г. по гр.д.№9659/2011г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от И. В. П. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Касационното обжалване е допуснато с определение №107 от 21.03.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „при положение, че при първоначалното определяне на режима на личните отношения с утвърдено от съда споразумение по чл.51 СК, са предвидени защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на решението относно личните отношения на детето с родителя, следва ли съдът по иск за изменение на тези мерки, да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима”, доколкото по този въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. Настоящият касационен състав по поставения въпрос намира, че при положение, че при първоначалното определяне на режима на личните отношения с утвърдено от съда споразумение по чл.51 СК, са предвидени защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на решението относно личните отношения на детето с родителя, съдът по иск за изменение на тези мерки, следва да прецени има ли изменение на особеностите на конкретния случай, мотивирали необходимостта от защитни мерки при първоначалното определяне на режима. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение и делото се върне за разглеждане по същество от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба И. В. П., чрез процесуални представители адв.Б. и адв.Р., оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Дирекция „Социално подпомагане” – В., към Агенция за социално подпомагане, предоставя на съда разрешаването на спора, в интерес на детето. Представя социален доклад. Дирекция „Социално подпомагане” – К. село, не взема становище. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, по предявения на 12.07.2011г. от И. В. П. срещу Е. Б. Р. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, са измени мерките на лични отношения между бащата И. В. П. и малолетното дете И., родено на 18.01.2008г., по решението от 12.11.2009г., с което е утвърдено споразумение по чл.51 СК, по гр.д.№3093/2009г., съгласно което утвърдено споразумение бащата И. П. има право да вижда детето И. всяка първа и трета събота на месеца от 10ч. до 12ч. и от 16ч. до 19ч. в присъствието на майката Е. П., или на определено от нея пълнолетно лице, както и всяка година на 18 януари за един час в присъствието на майката или на определено от нея пълнолетно лице. С обжалваното решение въззивният съд е определил мерки на лични отношения без присъствието на майката всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката, да го взема и вижда от 01 до 05 януари всяка година и от 01 до 05 април, както и за три часа от 10.00 часа до 13.00 часа на 18 януари – рождения ден на детето. Правилно въззивният съд е приел, че определеният първоначален режим на лични отношения с другия родител, е недостатъчен с оглед възрастта на детето, което следва да поддържа контакти и с двамата си родители, за да не настъпи отчуждение към родителя, при когото не живее. Неправилно въззивният съд не е отчел особеностите на конкретния случай, които са наложили да бъдат взети защитните мерки при първоначалното определяне на режима. В случая такива особености са не само ниската възраст на детето, но и здравословното състояние на бащата /решение на ТЕЛК от 2007г./. Следвало е съдът да изследва и този въпрос с експертиза – имало е такова искане в отговора на исковата молба, но е оставено без уважение от първоинстанционния съд, който при поставяне на задачата на експертизата по делото изрично е посочил вещото лице да се занимава с този въпрос. Освен, че не е взел експертно становище по този въпрос, което е следвало да направи и служебно ако не е имало искане, от значение за преценка възпитателските качества на бащата /включващи и способността да се грижи за детето/, въззивният съд неправилно е преценил това обстоятелство чрез друго от обстоятелствата /чл.59, ал.4 СК, ППВС№1/1974г./ - възможността за помощ от трети лица – близки на родителите. Интересът на детето е основният общ критерий при решаване на въпроса за режима на лични отношения с другия родител, но съдът преценява всички обстоятелства, които са от значение за тази преценка – след тези, които са по-конкретно посочени, отделни обстоятелства, са и: възпитателските качества на родителя /включващи и способността да се грижи за детето/ и възможността за помощ от трети лица, като отделни обстоятелства от значение за преценката. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да прецени възпитателските качества на бащата /включващи и способността да се грижи за детето/, като при преценка на способността да се грижи за детето, изясни със заключение на вещо лице отразява ли се заболяването на бащата на способността му да се грижи на детето. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 29.10.2013г., постановено по в.гр.д.№15389/2012г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: