Р Е Ш Е Н И Е № 566 град София, 31.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2648 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. В. против решение № 284 от 26.07.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 395/2011 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Развити са съображения срещу съдебната преценка на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, с които жалбоподателят подкрепя тезата за ситуация на неизбежна отбрана. Твърди се и нарушение на правото на защита поради отказа на съда да уважи доказателствени искания, както и явна несправедливост на наложеното наказание при една безупречна репутация в житейския път на подсъдимия. Направени са алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както и за изменяване на въззивния съдебен акт с намаляване размера на лишаването от свобода и на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Я.) поддържа жалбата с исканията, които е направил и по съображенията, изложени в нея. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. Р.) настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като доказателствените материали са били прецизно анализирани, направени са законосъобразни правни изводи и са отчетени всички релевантни обстоятелства от значение при индивидуализация на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 53 от 28.02.2011 г. по н. о. х. д. № 307/09 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. И. В. за виновен в това, на 17.11.2007 г. в град С. умишлено да е умъртвил И. Г. К., като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на Г. Н. К. и на Р. И. К., поотделно, обезщетение в размер на сумата от двадесет хиляди лева за причинените им неимуществени вреди, ведно със законните последици. В останалата част гражданските искове са отхвърлени до пълния предявен размер. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 284 от 26.07.2011 г. по в. н. о. х. д. № 395/2011 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Осъдил е подсъдимия за направените разноски във въззивното производство. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основната част от доводите на защитника са израз на несъгласието му с оценката за достоверност на доказателствените средства и изведените въз основа на тях съществени факти и обстоятелства относно интензивността на нападението срещу подсъдимия В.. Тези възражения са за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание и не може да доведе до отмяна на въззивното решение. Свободната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд, щом подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. В конкретния случай Софийският апелативен съд аналитично е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е тълкувал превратно или изопачено, а с нужното внимание и задълбоченост. Подробно е констатирал доказателствените различия, посочил е кои доказателствени материали по делото приема и защо като достоверни и кои от тях и защо приема като недостоверни, мотивирайки се с подробни и убедителни съображения. По линия на същественото процесуално нарушение се излагат и други аргументи, които отново са неприемливи. Защитникът изтъква, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да уважи доказателствени искания – разпит на свидетел и назначаване на повторна съдебно-психиатрична и медицинска експертиза, тъй като заключението е необосновано, а от разпита на вещите лица в съдебно заседание е проличало и тяхното пристрастие. Едно от тези вещи лица обаче е било включено и в експертния състав на назначената експертиза по искане на защитника относно актуалното здравословно състояние на подсъдимия, което Софийският апелативен съд е приел за основателно, поради което го е уважил. Въззивният съд сам преценява необходимостта от събиране на нови доказателства за разкриване на обективната истина, като е длъжен прецизно да мотивира отказа да уважи надлежно направено доказателствено искане. Софийският апелативен съд е отказал да разпитва медицинското лице, поискано от защитата за установяване на начина, по който е била взета кръвната проба на подсъдимия, отчитайки становището на вещите лица по същия въпрос, поставен им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от защитника на подсъдимия - експертите изрично са пояснили, че тяхното специализирано мнение за степента на алкохолно опиване не би се променило дори при евентуално използване на дезинфекционен разтвор при вземане на кръвната проба на подсъдимия. Съдът е отказал да допусне и назначаване на повторна експертиза, защото с приетата от първоинстанционния съд експертиза е даден изчерпателен отговор на въпросите от съдебно-медицинско естество, релевантни към установяване на съществените обстоятелства по делото. Съдът не е намерил пропуски в задачите и изпълнението на експертните функции. Заключението е било прието като компетентно, пълно, обективно и ясно в откритото съдебно заседание, в което подсъдимият и неговият защитник не са направили възражения за необоснованост и неправилност на експертизата. Само по себе си участието на едно и също вещо лице в две различни експертизи поначало не е от естество да породи съмнение в безпристрастността на експерта, съответно да наведе на предубеденост пряко или косвено за изхода на делото, още повече когато експертизите са били, както е в дадения случай, с различна насоченост на специализираното изследване. Следователно отказът да бъдат удовлетворени част от исканията на защитника не е резултат от неясно съдебно усмотрение, а решението на въззивния съд е било надлежно мотивирано от конкретните материали по делото. Аргументите на защитника в усилията да се противопостави на правната квалификация на деянието не оправдават доводите за нарушение на правото на защита на подсъдимия В.. В решението са изложени подробни съображения въз основа на кои факти и обстоятелства съдът е извел признаците от състава на престъплението по чл. 119 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Подробно е даден отговор и защо се отхвърля решаващият довод на защитата за действия на подсъдимия В. в ситуация на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК. Съдът е отчел всички значими и важни обстоятелства, очертаващи силата и интензивността на нападението и на отбраната, средствата за тяхното осъществяване, характера на защитеното и увредено благо. Това го е довело до законосъобразния извод, че за отблъскване на нападението не се е налагало причиняване на смъртоносното поражение на пострадалия, а подсъдимият В. е извършил убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Затова Върховният касационен съд намира, че от гледна точка на материалния закон Софийският апелативен съд не е допуснал нарушение, а го е приложил правилно към приети за установени факти по делото. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Съдът внимателно е изследвал личността на дееца и не е пренебрегнал добрите характеристични данни, обхващащи безупречната репутация на подсъдимия, на която се позовава защитникът. Тъкмо обстоятелствата, очертаващи личността в съчетание с конкретните белези на извършеното престъпление са дали основание да бъде индивидуализирано напълно справедливо наказание. Санкцията в размер от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години съответства на тежестта на конкретното престъпление, личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационни основания, жалбата на защитника е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 284 от 26.07.2011 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 395/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: