Р Е Ш Е Н И Е   №  475   София, 19 ноември 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....осемнадесети ноември.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 422 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Б. И. срещу решение № 179/27.05.2009 г. по внохд № 213/2009 г. на Софийския апелативен съд с оплакване за явната му несправедливост- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и молят да бъде намален размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С присъда № 2/ 22.01.2009 г. по нохд № 724/ 2008 г. Софийският окръжен съд признал подсъдимия В за виновен в това, че на 18.11.2007 г. умишлено и по особено мъчителен за жертвата начин умъртвил Т. Ц. И. и на основание чл.116 ал.1 т.6 и чл.55 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода. С атакуваното решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наказанието на десет години лишаване от свобода и я потвърдил в останалата й част.   Жалбата е неоснователна. Оплакването по релевираното касационно основание е мотивирано с доводите, че съдът не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства- направените от началния момент на разследването пълни самопризнания, тежкото семейно положение на подсъдимия, липсата на криминални прояви и трудовата му ангажираност. Тези доводи обаче са лишени от фактическо основание. Всички изтъкнати аргументи са обсъдени от въззивния съд и са в основата на решението му за намаляване на наказанието до десет години лишаване от свобода. В полза на подсъдимия и в съответствие с ТР №1/ 2009 г. на ВКС е отчетен факта, че той е признал съставомерните обстоятелства още в началото на досъдебното производство. В същото време, като отегчаващо отговорността му обстоятелство правилно е преценен начинът на извършване на деянието и проявената изключителна агресия към пострадалия. Затова настоящият състав намира, че наказанието е отмерено в размер, който напълно съответства на конкретната обществена опасност на деяние и на дееца и липсва основание за намаляването му. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/ 27.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 213/2009 г.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: