Ключови фрази
Ревандикационен иск * изменение на иска * установяване право на собственост * предаване на владение * преминаване от установителен към осъдителен иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17
София, 30.05.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 110 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Р. Х. Р. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 157 от 24.11.2009 година, по гр.възз.д. Nо 245/2009 година на Кърджалийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Недопустимостта се поддържа с оглед на формата на защита , приета от първата инстанция по реда на чл. 116 ГПК / отм./ , както и поради произнасяне плюс петитум. Незаконосъобразността се поддържа поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствните правила и на материалния закон.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 /т.1 /т.2 с довода , че окръжният съд се е произнесъл по поставения въпрос за допустимостта на изменение на иска от установителен в ревандикационен , при изменение и на обстоятелствената част и на петитум в смисъл, противоречащ на изложените мотиви с Решение Nо 1241 от 4.11.2008 година по гр.д. Nо 5720/2007 година на ВКС- V отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Г. Р. Е., С. А., С. Т. ,С. А., С. Й. и Т. А., чрез адв.Д. Д.- АК К. , с който се оспорват доводите за допустимост на касационното обжалване , а по същество се поддържа , че решението е правилно и законосъобразно.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:
С посоченото решение по реда и на основание правомощията по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, въззивният съд е оставил в сила Решение Nо 22 от 05. 06. 2009 година по гр.д. Nо 630/2007 година на Районен съд- Кърджали по уважения ревандикационен иск , с който Р. Х. Р. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на : ½ идеална част от ПИ пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк]в р.К., целият с площ от 501 кв.м. с идентификатор *, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена площ 112 .50 кв.м.с идентификатор *, както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ , НА Nо */2002 година e отменен до размер на ½ идеална част.
За да уважи ревандикационния иск срещу Р. Х. Р. , решаващият съд е приел, че с постановено протоколно определение от 16. 07.2008 година е допуснато изменение на положителния устaновителен иск за собственост на ½ идеална част от недвижим имот-ПИ с пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк] [населено място], целия с площ от 501 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112.50 кв.м., в ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Прието е , че е налице правен интерес от ревандикационен иск предвид на това , че Р. Х. Р. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение/ НА Nо */2002 год./ за имот пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк] [населено място], целия с площ от 501 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем, пригоден за живеене, със застроена площ 112.50 кв.м., както и е прието , че искът е основателен тъй като къщата в имота е строена от двамата братя Х. Р. и Р. Р./ наследодатели на страните/ 1960-1963 година, налице е извършено преустройство-разделяне и изграждане на два самостоятелни входа , тъй като макар и изградена като еднофамилна , къщата е ползвана като жилище съответно за всяко едно от двете семействата- в западната част живее семейството на Р. Р., а в източната част- семейството на Г. Е. до изселването през 1989 година , а след това отдавана под наем от същия / свидетелки показания/. Прието е , че не е налице недопустимост на изменението на иска, тъй като няма едновременно изменение на основания и петитум , тъй като ищецът няма позоваване на друго придобивно основания, освен това посочено в исковата молба- „наследство и давностно владение”
По поставения процесуално правен въпрос за допустимостта на изменение на иска от установителен в ревандикационен , при изменение и на обстоятелствената част и на петитум , съдът намира , че произнесеното от въззивния съд решение, с което е прието, че преминавайки от положителен установителен иск за собственост към ревандикационен иск, без да се променят фактите , касаещи заявеното с исковата молба придобивното основание , не е в смисъл, противоречащ на изложените мотиви с Решение Nо 1241 от 4.11.2008 година по гр.д. Nо 5720/2007 година на ВКС- V отд. и не сочи на противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата.
С цитираното съдебно решение е посочено, че преминаването от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към установителен иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ или обратното, променя само видът на търсената защита, като фактическите обстоятелства остават непроменени. От преценката на ищеца зависи в какъв обем да се търси исковата защита преминаването от един вид защита в друг , на основание чл. 116 ГПК / отм./ е допустимо.
Очевиден е изводът , че ако ищцовата страна иска едновременно промяна на обстоятелствата и петитума , дори в смисъл на промяна обема на търсената защита , то такова изменение би било недопустимо,а ако е допуснато от съда , постановеното съдебно решение би било процесуално недопустимо и подлежащо на обезсилване.
При данните по делото следва да се приеме , че допуснатото изменение на иска с протоколно определение от 16.07.2008 година пред районния съд , с оглед на обема на търсена защита чрез преминаване от положителен установителен иска за собственост / чл. 97 ал.1 ГПК –отм./ в ревандикационен иск по чл. 108 ЗС , е допустимо, а постановеното съдебно решение с така допуснатото изменение не страда от процесуален порок.
Основателни са доводите, релевирани с касационната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на въззивното решение.
С обжалваното решение , възъзивният съд е допуснал нарушение на чл. 6 ал.2 ГПК.
Съгласно посочения в ГПК основен принцип на гражданското съдопроизводство „предметът на делото обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита.
С въззивното решение , съдът не е констатирал, въпреки релевираните в тази насока доводи, че постановеният диспозитив ,с който Р. Х. Р. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ идеална част от ПИ пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк]в р.К., целият с площ от 501 кв.м. с идентификатор *, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, застроена площ 112 .50 кв.м. с идентификатор *, както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ , a НА Nо */2002 година e отменен до размер на ½ идеална част, не съответства на искането на ищците , уточнено в съдебно заседание в смисъл/ стр. 132 производство пред РС/ , че се иска „предаване на ½ идеална на поземлен имот * с пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк] [населено място] с площ от 501.35 кв.м. и североизточната част на построената в него през 1960 г. къща- близнак, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем пригоден за живеене със застроена площ от 112.50 кв.м. . Променяйки параметрите на искането на ищцовата страна в смисъл, в който не е допуснато поисканото изменението на иска , съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт , който следва да бъде отменен , а делото върнато на въззивния съд, който да съобрази допустимостта и основателността на иска по чл. 108 ЗС така като е предявен.
Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел , че въпреки издадения констативен нотариален акт / НА Nо */2002 година / , при събраните гласни доказателства и признанието от страна на ответника Р. Р. на неблагоприятни за него факти/ касаещи ползването на обособената жилищна площ в източната част на имота / , същият не е придобил изцяло собствеността на процесния недвижим имот, така както е описан по нотариалния акт. Безспорно установените данни за липсата на доказателства за друг придобивен способ, освен този посочен по исковата молба- давност и наследство/ и издадения констативен НА Nо */2002 година в полза на Р. Х. Р., за това кога, как и от кого е построена къщата , от кого и как е ползвана същата от семействата на двамата братя , сочи , че фактическата власт е осъществяване от членове на двете семейства, с ясното съзнание , че къщата е обща. В тази смисъл следва , че заявеният иск за собственост , в неговата установителна част е основателен.
При новото разглеждане на делото ,съдът следва да отговори основателно ли е искането на ищцовата страна с оглед на допуснатото изменението на петитума на иска в смисъл : да се признае собствеността и се предаде владението на ½ идеална част на поземлен имот * с пл. Nо * в кв. 12 по плана на[жк] [населено място] с площ от 501.35 кв.м. и североизточната част на построената в него през 1960 г. къща- близнак, представляваща масивна жилищна сграда на един етаж и висок призем пригоден за живеене със застроена площ от 112.50 кв.м.., като допустимостта на така заявения петитум относно „реална част от жилищната сграда” се цени при съобразяване разпоредите на § 16 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл.39 ал.2 ЗС и чл. 35 и сл. Наредба Nо 5 за правилата и нормите по Т./ отм./ във вр. с приложението на § 38 и 39 СПН и се вземат предвид дадените разяснения по ТР Nо 96/ 16.11.1971 година на ОСГК на ВС , а основателността на искането се цени след изясняване на факта , кога е реализирано разделянето на къщата и обособяването на двете жилища, като при необходимост по въпроса за съответствието на обособените части от къщата като самостоятелно жилище с действащите към миналия момент СПН и допустимостта на строителството, реализирано без надлежни строителни книжа, се изслуша допълнително експертно становище.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение Nо 157 от 24.11.2009 година, по гр.възз.д. Nо 245/2009 година на Кърджалийския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд, за ново разглеждане от друг състав по реда на § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :