Р Е Ш Е Н И Е № 187 С о ф и я, 17 а п р и л 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 а п р и л 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2325/2012 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от осъдения П. Н. К. от Х., в момента в затвора Пловдив, по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 322 от 30.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 1171/2012 г. от Пловдивския окръжен съд, с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият К., лично и служебния си чрез защитник адв.В.Г. от САК моли искането да бъде уважено. Гражданската ищца и частна обвинителка С. Б. от Х., чрез повереника си адв.З.Т. от АК-Пловдив моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 114 от 15.03.2012 г., постановена по НОХД № 607/2012 г. на районен съд-Пловдив отговорността на подсъдимия П. Н. К. от Х., в момента в затвора Пловдив, е ангажирана за престъпление по чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК, осъществено на 29.10.2011 г. в Х. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане. Уважен е предявеният от пострадалата С. Б. граждански иск, като К. е осъден да й заплати сумата от 16 000 лв обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 29.10.2011 г. до изплащането й, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 30 000 лв е отхвърлен като неоснователен. В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски, включително направените от частната обвинителка и гражданска ищца и дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които е постановено да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била проверена от окръжен съд-Пловдив по въззивни жалби на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца С. Б. адв.Т. и от защитника на осъдения К. адв.Ст.Я. заради неправилността й, изразяваща се, според защитника, в необосноваността и незаконосъобразността й с оглед неправилното приложение на материалния закон, както и поддържаната и в двете жалби явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание и несъответност на справедливостта на присъденото на пострадалата обезщетение с противоположни искания на жалбоподателите – от подсъдимия за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение с отхвърляне изцяло на предявения срещу него граждански иск, а от частното обвинение - за увеличаване на размера на наложеното му наказание, както и на присъденото обезщетение до пълния предявен размер на иска, но с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло. В саморъчното искане от 22.10.2012 г. от осъдения К. се ангажират всички допустими основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искания за отмяната на атакуваното решение за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В допълнение към искането в пренията пред ВКС защитникът му адв.Г. доразвива доводите му и настоява също за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Претенцията за ново разглеждане на делото осъденият К. обосновава с упражнен натиск върху свидетели на досъдебното производство и превратна оценка на показанията им от инстанционните съдилища, както и на заключенията на експертите, изготвили СМЕ и СПЕ, за отказ да се допуснат поискани от него свидетели, с което било ограничено правото му на защита да обори необоснованото и манипулирано обвинение, както и заради заинтересованост на въззивния съдебен състав, съгласил се с осъждането му без достатъчно доказателства и по предположения. Защитникът му пък навежда довод за доброволен полов акт от страна на пострадалата, която го набедила, според осъдения, за да извлече печалба. Позициите им обаче са в разрез с протеклото съдебно следствие пред районния съд, както и пред въззивния с разпит на осъдения. Безадресният упрек на осъдения за натиск върху свидетели не съответства на проведеното съкратено съдебно следствие, поискано от него и защитника му, по реда на чл.373, ал.1 вр.чл.372, ал.3 вр.чл.371, т.1 от НПК да се прочетат и ползват протоколите за разпит на повечето свидетели, без изрично изключените от тях като преки очевидци на случилото се и последиците от него за пострадалата, но на които районният съд е извършил изключително подробен разпит. Заключенията на експертите К., С. и Б. са приети без оспорване от страните, като основно е наблегнато на разпита на последния по защитата на изводите му от прегледа и установените травми по пострадалата относно механизма на причиняването им. В крайна сметка, след отлагане на делото за предявяване на веществените доказателства на основание чл.284 от НПК, страните са се съгласили да се приключи съдебното следствие, без доказателствени искания. Пред въззивния съд само осъденият е дал обяснения, но и пред него няма отправени, съответно отказани негови и на защитата му искания за допускане на нови свидетели. В показанията на нито един от свидетелите няма данни за упражнен натиск или каквато и да е манипулация, при обясними различия според обвързаността им с осъдения или пострадалата. Те обаче не са останали вън от вниманието както на районния, така и на окръжния съд, който е допълнил анализа им със съображения в съгласие с изводите на районния съд по правно релевантните факти. Въззивният съд е бил облекчен в проверката си от изложените подробни съображения от районния съд относно процесуалната пригодност на събрания доказателствен материал и ползваните доказателствени средства, включително на достоверността на показанията на пострадалата св.Ст.Б., чрез подкрепата им от тези на свидетелите И.М., М.Г., Б.Б., Н.Б., от констатациите за причинените й телесни увреждания от нанесения й побой и изводите на д-р Б. за възможността да бъде осъществен с нея полов акт, без да останат видими следи както по нея, така и по облеклото на двамата или из механата, където е било осъществено деянието. Отговаряйки на конкретните доводи на защитата на осъдения във въззивната им жалба, окръжният съд е изложил собствени съображения защо не възприема вложената в обясненията му във въззивното съдебно следствие теза, не само като доказателствено оборена, но и като житейски нелогична. Експертът д-р Б. е изяснил, че нараняванията по пострадалата са били множествени, по глава, тяло, крайници, болезнени и на техния фон твърдението на К. за съгласие от нейна страна да осъществят полов акт би свързвал единствено със задоволяване на мазохистичен нагон. Обратно, св.М. е потвърдил, че тя не е била съгласна на никаква близост с осъдения, че пред него е започнало упражненото й от подсъдиимия насилие, но поради възрастта и уплахата си не успял да й помогне, докато не бил изгонен от последния от празното заведение, след обаждането на баща му по телефона. С основание съдът е отрекъл възможността да се ползват изявления на осъдения при изследването му от експерти, игнорирайки и опитите на близките на осъдения и на св.Г., чрез накърняване на репутацията на пострадалата, да му помогнат да утвърди тезата си за съгласие от нейна страна да имат полова близост. ВКС намира, че и въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи какви фактически обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК приема за установени, въз основа на кои доказателствени източници, солидаризирайки се изцяло с изложените от първата инстанция подробни съображения. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, съобразени са според действителното им съдържание, като доказателствената му и контролна дейност е в синхрон с изискванията на чл.14, чл.107, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане. Неправилното приложение на материалния закон се свързва в искането единствено с приетото за установено насилствено сношение с пострадалата, като се повтарят доводи, свързани с доказателствената дейност на съда, разгледани по-горе като неоснователни. Неубедителността на доводите на осъдения ярко контрастира на упражненото върху нея интензивно физическо и психическо насилие. Законосъобразно съдът е приел действията му да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК, поради което материалният закон е приложен правилно и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на атакуваното решение, още по-малко за оправдаване на осъдения К. по предявеното му обвинение. Дали наложеното му наказание се явява явно несправедливо? И в тази насока ВКС не констатира порок в проверяваното решение и потвърдената с него осъдителна присъда. Въпреки че е отправил няколко упрека към първоинстанционния съд относно неправилно възприети било като смекчаващи, било като отегчаващи някои от изложените в присъдата му, свързани с личността на дееца и съдебното му минало обстоятелства, съдът се е съгласил наложеното му наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода да е съответно на изискванията на чл.36 от НК и като явяващо се справедливо, го е потвърдил. Нито в искането, нито в пренията доводи в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК не се развиват, извън общото оплакване за несправедливо осъждане. ВКС намира, че наказанието съответства на извършеното и на обществената опасност на дееца и е необходимо за постигане целите на специалната и генералната превенция, поради което не е налице и това основание за възобновяване на делото и корекция на наложеното на осъдения К. наказание. Неоснователни са и доводите против основателността и размера на уважения граждански иск. Установени са множеството наранявания на пострадалата, периодът на възстановяването й от тях, но и изживените от нея морални болки и страдания, поради което съдът законосъобразно е приел иска за основателен, а в уважения му размер – за съответен на принципа за справедливост, вложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Няма основание за неговото намаляване и искането и в тази насока следва да бъде отхвърлено като основание за намеса на касационната инстанция. Искането на осъдения К. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. К. от Х., в момента в затвора Пловдив, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 322 от 30.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 1171/2012 г. от Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :