Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 9 септември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Антони Лаков ........... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ...................................... наказателно дело № 595/2013 год. Подсъдимият Б. И. В. обжалва по касационен ред въззивно решение № 11/4.ІІ.2013г. по внохд 309/2012г. на АС-В.Търново с доводи за всички касационни основание и искания в алтернатива – да се отмени решението и да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Съображенията са, че решението е постановено при допуснати нарушения на правилата по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.3 и чл. 305, ал.3 от НПК, противоречи на закона и наказанието е неоправдано завишено. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. Това поддържат лично частният обвинител Д.Х.К. и чрез повереника си, а останалите – чрез същия повереник. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав приема: С присъда № 97/12.Х.2012г. по нохд № 23/2012г. на ОС-Габрово подсъдимият Б. И. В. е признат за виновен и осъден по чл. 123, ал. 1, предл.­­ ІІ-ро и чл. 54 от НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години за това, че на 17.ХІІ.2010г. в Севлиево, в качеството на лекар-кардиолог в МБАЛ [фирма] – Севлиево причинил смъртта на Н.И.К., починала на 20.ХІІ.2010г. поради немарливо изпълнение на лекарската си професия – правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като при изписване на К. от болничното заведение в нарушение на чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето (ЗЗ), правилата по Раздел І, Глава І, т.2.2 и т.2.4 от Медицински стандарт „Кардиология”, утвърден с Наредба № 2/25.І.2010г. на МЗ и правилата по т.5, т.7 и т.12 за добра медицинска практика, приети от Българския лекарски съюз (БЛС) й назначил погрешно терапевтично лечение при домашни условия, предизвикало настъпването на медикаментозен кардиогенен шок. По въззивна жалба от подс. Б.И.В. с въззивно решение № 11/4.ІІ.2013г. по внохд 309/2012г. на АС-В.Търново, предмет на настоящето производство присъдата е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е допуснал нарушение на т. 12 от Правилата за добрата медицинска практика, приети от БЛС, а в останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Въззивното решение е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. В съответствие с чл. 339 от НПК са посочени подробно основанията, поради които не са възприети за основателни поддържаните във въззивното производство доводи и възражения. Извършен е подробен анализ на доказателствата, който е довел до правилните фактически изводи – предписаното от подсъдимия неправилно домашно лечение на пострадалата К. стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото усложнение на здравето й, а от там и с нейната смърт. Обстоятелството, че подсъдимият има доверие на републикански специалисти по кардиология, не е основание за подлагане на съмнение заключението на съдебно-медицинската експертиза, нито пък за назначаване на нова със същата задача и участие на такива специалисти. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 123, ал. 1, предл.­­ ІІ-ро от НК във вр. с чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ, правилата по Раздел І, Глава І, т.2.2 и т.2.4 от Медицински стандарт „Кардиология”, утвърден с Наредба № 2/25.І.2010г. на МЗ и правилата по т.5 и т.7 за добра медицинска практика, приети от БЛС. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, защото не е налице очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание и второ – посоченото за неправилно диагностициране състоянието на пострадалата при приемането й в болницата от подсъдимия не е непредявено от обвинението обстоятелство, свързано с неизпълнение на лекарската професия, което да стои в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата по-късно смърт на пациентката. То правилно е прието като отегчаващо отговорността му. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от ТПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 11/4.ІІ.2013г. по внохд 309/2012г. на АС-В.Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: