Р Е Ш Е Н И Е № 213
София, 25.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 48/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Б. чрез адв. П. И. срещу решение от 21.06.2012 год. по гр.д. № 449/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО,1- ви състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. №2340/2007 год. на СГС, ГК, 12 състав , е постановено ново решение , с което по иска предявен от В. С. М. от [населено място] срещу [фирма] и А. К. Б., е признато за установено, че договорът за покупко-продажба на апартамент в груб строеж , предмет на нот. акт № 89, том ХХІІІ, нот. дело № 4339/1997 год. от 07.03.1997 год., е нищожен на осн. чл. 26,ал.2, предл. 1-во ЗЗД - поради липса на предмет.
С определение № 529/25.04.2013 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му недопустимост.
В настоящото производство касаторът поддържа изразеното в касационната жалба становище , че решението е недопустимо , доколкото ищцата не е имала правен интерес от предявяването на иск за нищожност на целия процесен договор за покупко - продажба на апартамент в груб строеж, обективиран в нот. акт № 89, том ХХІІІ, нот. дело № 4339/1997 год. от 07.03.1997 год., доколкото не е собственик на целия имот, който е бил предмет на договора, а само на идеална част от него. Поддържа и оплакванията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Моли да се постанови решение, с което да се обезсили изцяло въззивното решение и производството по делото да бъде прекратено. Ако Върховният касационен съд приеме, че решението е допустимо, моли същото да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - В. С. М. от [населено място], чрез адв. В. Г. П., оспорва касационната жалба в представения по делото писмен отговор и писмени бележки. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира направените в производство разноски.
Ответникът [фирма], [населено място], не взема становище по касационната жалба .
Относно допустимостта на въззивното решение , Върховният касационен съд приема следното:
По делото е безспорно установено и прието от съдилищата, че ищцата / ответник по касация / В. С. М. и дъщеря й Д. Л. Т. като съсобственици при равни права на дворно място в [населено място] , [улица], цялото от 365 кв.м. , парцел ХІV-151 от кв. 10 по плана на [населено място] са сключили с ответника [фирма] предварителен договор с дата 08.11.1994 год. за учредяване право на строеж. С нот. акт № 74/95 год., том LXL, нот. дело № 18171/1995 год., в полза на дружеството собствениците са учредили ограничено право на строеж за построяване съгласно архитектурен проект на масивна жилищна сграда с един вход, един сутеренен етаж с мазета, партерен и първи етаж с магазини и офиси, пет жилищни етажа и мансарди в подпокривното пространство , като учредителите са си запазили правото на строеж за описаните в нот. акт обекти, които дружеството се е задължило да построи със собствени средства. Поради неизпълнение на сключения договор, по искане на прехвърлителите той е развален с влязло в сила на 29.12.2001 год. съдебно решение . На 07.03.1997 год. с нот. акт № 89/1997 год., том ХХІІІ , нот. дело № 4349/1997 год. [фирма] е продал на ответницата по иска / касатор в настоящото производство/ апартамент №18 – мезонет на първо и второ мансардно ниво, изграден в груб строеж. С предявения по настоящото дело иск, ищцата е поискала този договор да бъде признат за нищожен поради невъзможен предмет. Заедно с иска с пр. осн. чл. 26,ал.2,предл.1-во ЗЗД е съединила иск с правно основание по чл. 108 ЗС за ревандикация на цялото дворно място, върху което е отстъпено право на строеж, който иск е бил разделен от първоинстанционния съд за разглеждане в самостоятелно производство.
При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск с пр. осн. чл. 26,ал.1,т.2 ЗЗД е процесуално допустим досежно сделката за ½ ид. част от недвижимия имот, предмет на процесния договор и е процесуално недопустим поради липса на правен интерес по отношение на сделката за останалата 1/2 ид. част от имота.
По въпроса за наличието или липсата на правен интерес в хипотеза като настоящата Върховният касационен съд се е произнесъл в предходно решение / Р № 397/03.10.2012 год. , постановено по гр.д. № 1604/2011 год. ,ІV ГО на ВКС /, постановено при условията на чл. 290 ГПК/, което има задължителен характер .
С него е прието, че ищецът , предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора . В този случай ищецът брани правото си на собственост тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните и най - вече вещно - прехвърлителния ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца. Когато обаче самия ищец твърди и представя доказателства , че не е собственик на целия, а само на идеална част от имота, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26,ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име / освен случаите на процесуална субституция / този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси и е процесуално легитимиран. В обобщение, с решението е прието , че „когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26,ал.2 ГПК , а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса.”
Настоящият състав споделя изложеното становище за недопустимост на предявения иск в частта, с която нищожността се претендира досежно договора, с който се прехвърля останалата 1/2 ид. част от процесния имот, за която ищцата не твърди и не представя доказателства за собственост , но счита, че тази недопустимост може да се обоснове единствено от липсата на правен интерес, а не поради поради липса на активна процесуална легитимация предвид забраната по чл. 26,ал.2 ГПК за предявяване пред съда на чужди права, доколкото в случая ищцата не предявява чужди права в хипотеза, когато това не е изрично предвидено от закона /както напр. в чл. 134 ЗЗД/. Ищцата счита, че има право да установи нищожността на целия процесен договор и за това предявява установителен иск по чл. 124,ал.1 във вр. чл. 26,ал.2, предл.1 ЗЗД.Със предявения от нея иск тя не предявява правата на другия съсобственик на имота . /Ако това беше така съдът би следвало с оглед разпоредбата на чл. 26,ал.4 ГПК да конституира този съсобственик като страна съищец. /. Като специална процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието на правен интерес. В случая ищцата има правен интерес за установяване нищожността на процесния договор за покупко - продажба с оглед отпадане на неговия вещноправен ефект само по отношение на нейната част от имота и предвид предявения иск за ревандикация , производството по което е обусловено от изхода на делото по иска за нищожност на договора. Неоснователни са доводите на ответника по касация, че правният интерес на ищцата в настоящото производство, се обуславял от възможността й да води иска по чл. 108 ЗС за целия имот, предвид обстоятелството, че предявяването на ревандикационния иск е действие на управление.Действително искът по чл. 108 ЗС може да се води от един от съсобствениците за целия имот. Но уважаването на установителния иск за нищожност на договора относно прехвърлянето само на нейната ½ ид. част от имота, няма да е пречка за предявяване на иска за собственост по отношение на тази част от него, с което правата й на собственик са защитени. Д., че за ищцата не е без значение кой ще е другия съсобственик на имота след приключване на делото / дали първоначалния такъв или преобретателят по сделката/, има своето практическо, но не и правно измерение и сам по себе си не може да обоснове наличие на правен интерес за предявяване на иск за нищожност на договора за целия имот.
По изложените съображения искът е допустим в частта, в която се претендира нищожността на процесния договор за покупко - продажба само до размер на ½ ид. част от имота предмет на договора , но не и за останалата 1/2 ид. част. Недопустимостта на иска за тази част е обусловил недопустимост на решението в съответната част, поради което същото следва да се обезсили и производството в тази част да се прекрати.
Решението в останалата част освен допустимо е и правилно. Същото не страда от посочените в касационната жалба пороци, изразени в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на назначената и приета от тази инстанция техническата експертиза, с вещо лице – специалист по геодезия , фотограметрия и картография за да формира извода си , че към датата на процесната сделка покривът на сградата не е бил изграден и следователно сградата не е била довършена в груб строеж. С оглед на това съдът правилно и в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС / решения , постановени при условията на чл. 290 ГПК, и ТР № 1/04.05.2012 год. на ОСГК на ВКС/ е приел, че недвижимият имот, предмет на процесния договор не е бил годен обект на собственост , доколкото както З., така и ЗУТ за да има такъв годен обект, изискват цялата сграда да е довършена в „груб строеж”, а не самият обект , предмет на сделката. Съобразно с това правилно е приел, че сделката по отношение на ½ част от продадения недвижим имот- апартамент – мезонетен тип е нищожна на осн. чл. 26,ал.2,т.1 ЗЗД поради невъзможен предмет / В решението неправилно е употребен израза липса на предмет, което , предвид правилното посочване на правната норма, очевидно е резултат на езикова неточност.
С оглед на това решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
Решението в частта за разноските следва да бъде отменено и същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото. Предвид уважената част на от иска на ищцата – ответник по касация се следват разноски за трите инстанции в размер на 2 644 лв. С оглед отхвърлената част от иска на ответницата се следват разноски за трите инстанции в размер на 1212 лв. по компенсация А. К. Б. дължи на В. С. М. разноски в размер на 1432 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 21.06.2012 год. по гр.д. № 449/ 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО,1- ви състав, в частта, в която по предявеният от В. С. М. от [населено място] срещу [фирма] и А. К. Б. иск с пр. осн. чл. 26,ал.2, предл.1 ЗЗД е признато за установено, че договорът за покупко-продажба на апартамент в груб строеж , обективиран в нот. акт № 89, том ХХІІІ, нот. дело № 4339/1997 год. от 07.03.1997 год. е нищожен по отношение на ½ ид. част от имота предмет на договора и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските и ОСЪЖДА А. К. Б. от [населено място] да заплати на В. С. М. от същия град , разноски по компенсация в размер на 1432 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |