определение по гр.д.№ 2565 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 588

гр.София, 27.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2565 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. С. М., Д. С. М. и Н. Н. М. против решение № 589 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4607 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав, с което е отменено решение № 9161 от 19.12.2016 г. и решение № 4031 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 14063 от 2015 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Министерството на вътрешните работи против Н. С. М., Д. С. М. и Н. Н. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици и не притежават ограничени вещни права върху следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес].

В жалбите се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите Н. С. М. и Д. С. М. сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърдят недопустимост на обжалваното решение и противоречие с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2012 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 113 от 12.06.2015 г. по гр.д.№ 5835 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 165 от 12.03.2016 г. по т.д.№ 2333 от 2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т.д.№ 748 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 155 от 12.07.2018 г. по т.д.№ 2786 от 2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 51 от 30.04.2014 г. по т.д.№ 1977 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 4339 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 101 от 09.07.2018 г. по гр.д.№ 2191 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№ 1728 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 24 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 5245 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните правни въпроси:
1. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на недвижим имот, ако ищецът го е обосновал с твърдения, че самият той е носител на това право /съответно право на управление на имот- частна държавна собственост/ чрез влязло в сила решение относно нищожност на договора, с който сам се е разпоредил с този имот, ако това решение не се ползав със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците, а въпросите за нищожността на договора, от който ищецът твърди права, както и ответниците, не е въведен в предмета на делото ?
2. Освободен ли е ищецът да доказва своето право на собственост, съответно правото си на управление, предявявайки отрицателен установителен иск, ако твърди, че правният му интерес произтича именно от това, че вече притежава спорното право, което той отрича на ответниците ?
3. Чия е доказателствената тежест да доказва нищожност на договор за продажба на недвижим имот, ако с тази нищожност предявилият отрицателен установителен иск за собственост ищец обосновава наличието на свои права, свой правен интерес да предяви иска и липсата на възникнало право на собственост за ответниците ?
4. Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото в обжалваната част, при констатиране на предявен недопустим иск- да обезсили решението и прекрати производството по делото по чл.270, ал.3, т.1 ГПК или да даде указания по чл.129, ал.2 ГПК ищецът да уточни петитума като направи правно допустимо искане ?
5. Какви са правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото при бланкетна въззивна жалба и липса на конкретни оплаквания относно правилността на първоинстанционното решение ?
6. Допустимо ли е решението, което съдът е уважил отрицателен установителен иск относно право на собственост, което ищецът твърди, че притежава, съответно отрича такова за ответника, при конкуренция на правата им, ако ищецът не е доказал, че притежава правно защитимо право ?
Касаторите Н. М. и Д. М. считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
7. Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело ?
8. Относимо ли е към въпроса за възникване на право на собственост върху един недвижим имот спрямо приобретателите на същия имот, в производството по отрицателен установителен иск, дали решението, с което е признато, че договорът, с който праводателят им е придобил имота, е нищожен, има сила на пресъдено нещо спрямо тях или не ?
9. Какво е правното значение в производството по предявен отрицателен установителен иск на решение за право на собственост, с което договорът, с който праводателят на ответниците е придобил имота, е признат за нищожен, но това решение няма сила на пресъдено нещо спрямо тези ответници ?

Касаторката Н. Н. М. сочи като основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди, че решението е недопустимо и че противоречи на посочена практика на ВКС /т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 165 от 12.03.2016 г. по т.д.№ 2333 от 2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т.д.№ 748 от 2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 155 от 12.07.2018 г. по т.д.№ 2786 от 2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 51 от 30.04.2014 г. по т.д.№ 1977 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по следните въпроси:
1. Какви са правомощията на въззивния съд при констатиране на предявен недопустим иск, поради това че иск със заявения от ищеца петитум не съществува- да упражни правата си по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК или по чл.270, ал.3, изр.3 ГПК да даде указания по нередовна искова молба ?
2. Допустимо ли е по реда на уточнение на петитума на иска, при нередовна искова молба, констатирано от въззивния съд по реда на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, освен правото на собственост, с което съдът е бил сезиран, да се добавя и вещно право на ползване или това съставлява нов иск, с нов петитум ?
Освен това, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
3. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за липса на право на собственост и вещно право на ползване, което приобретател си е запазил с последващ акт, след придобиване на правото на собственост, който иск е предявен от праводателя на самото право на собственост и между него и същия приобретател на правото на собственост е налице влязло в сила решение, с което договорът за придобиване на това право е прогласен за нищожен ?
4. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което договорът за продажба на недвижим имот е прогласен за нищожен по чл.26, ал.1 ЗЗД, представлява ли процесуална пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от продавача спрямо купувача, че не притежава право на собственост и вещно право на собственост върху недвижим имот ?

Ответникът Министерство на вътрешните работи не взема становище по жалбите.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявените от Министерството на вътрешните работи срещу Н. С. М., Д. С. М. и Н. Н. М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици и не притежават ограничени вещни права върху процесния имот /апартамент № 31, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]/, въззивният съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на такива искове предвид твърдението му, че имотът е държавен, а нему е предоставено правото на управление на този имот. Според съда, обстоятелството, че ищецът е провел успешно иск за прогласяване нищожността на сделката, с която ищецът МВР е прехвърлил на ответницата Н. Н. М. процесния имот, не изключва правния интерес на ищеца да предяви срещу тази ответница отрицателен установителен иск за собственост или за непритежаване на ограничени вещни права върху имота.
По отношение на правата на ответниците върху процесния имот въззивният съд е приел, че Н. Н. М. не притежава правото на собственост, нито ограничени вещни права върху имота, тъй като договорът, от който тя твърди, че черпи тези права /договор за продажба от 10.07.2006 г./ е прогласен за нищожен с влязло в сила на 12.08.2013 г. решение по гр.д.№ 5987 от 2010 г. на Софийския градски съд. Според съда, права върху имота не притежават и другите двама ответници /Н. С. М. и Д. С. М./, тъй като те черпят права от договор за дарение от 04.10.2006 г., сключен с Н. М., която не е била собственик на имота и поради това не е могла да им го прехвърли.

1. По жалбата на Н. С. М. и Д. С. М.: Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща тези двама жалбоподатели, по седмия поставен от тях въпрос: Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело ?
Въпросът е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: В мотивите на решението си въззивният съд е приел, че макар ответниците Н. М. и Д. М. да са придобили процесния имот от майка си Н. М. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №.... г., сключен преди завеждане на гр.д.№ 5987 от 2010 г. на Софийския градски съд, решението по това дело за прогласяване нищожността на договор за продажба на имота от МВР на Н. М. от 10.07.2006 г. фактически се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на тях. Именно поради това съдът е счел, че независимо че по делото не са били събрани и приети доказателства за нищожността на договора от 10.07.2006 г., нищожността на този договор е доказана и по отношение на тези ответници въз основа на установеното в решението по гр.д.№ 5987 от 2010 г. на Софийския градски съд.
Въпросът е свързан с тълкуването и изясняването на точния смисъл на разпоредбите на чл.226, ал.3 ГПК и чл.298, ал.2 ГПК относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението и тъй като по този конкретен въпрос няма известна на съда съдебна практика, касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. По жалбата на Н. Н. М.: Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща тази жалбоподателка, поради следното:
1. По първия поставен от тази жалбоподателка въпрос /Какви са правомощията на въззивния съд при констатиране на предявен недопустим иск, поради това че иск със заявения от ищеца петитум не съществува- да упражни правата си по чл.270, ал.3, изр.1 ГПК или по чл.270, ал.3, изр.3 ГПК да даде указания по нередовна искова молба ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Видно от исковата молба, тя действително е била нередовна- с неясен, несъответстващ на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и правно недопустим петитум. Поради това и в съответствие с приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд с разпореждане от 20.02.2017 г. е оставил тази искова молба без движение и е дал срок на ищеца да уточни петитума на исковата молба. Ищецът е направил нужното уточнение с молба от 06.03.2017 г., препис от която е бил връчен на ответниците, а в решението си съдът се е произнесъл именно по предявените съобразно това уточнение искове.
2. Вторият поставен въпрос /Допустимо ли е по реда на уточнение на петитума на иска, при нередовна искова молба, констатирано от въззивния съд по реда на чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, освен правото на собственост, с което съдът е бил сезиран, да се добавя и вещно право на ползване или това съставлява нов иск, с нов петитум ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което първоначално не е бил предявен отрицателен иск за собственост и впоследствие по пътя на уточнението на иска не е добавяно ново искане, касаещо отричане притежаването на вещно право на ползване върху имота. Както бе посочено по-горе, първоначалната искова молба е била с неясен, несъответстващ на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и правно недопустим петитум, а с уточнението в молбата от 06.03.2017 г. не е добавян нов петитум, а този неясен петитум е бил уточнен.
3,4. По третия и четвъртия поставени въпроси /3. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за липса на право на собственост и вещно право на ползване, което приобретател си е запазил с последващ акт, след придобиване на правото на собственост, който иск е предявен от праводателя на самото право на собственост и между него и същия приобретател на правото на собственост е налице влязло в сила решение, с което договорът за придобиване на това право е прогласен за нищожен ? и 4. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което договорът за продажба на недвижим имот е прогласен за нищожен по чл.26, ал.1 ЗЗД, представлява ли процесуална пречка за предявяване на отрицателен установителен иск от продавача спрямо купувача, че не притежава право на собственост и вещно право на собственост върху недвижим имот ?/ не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване- чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въпросът не е свързан с тълкуването и прилагането на неясна или непълна правна норма и доколкото има константна практика на ВКС, че влязло в сила решение по предявен иск за обявяване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот не е процесуална пречка за предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост за този имот от прехвърлителя по договора срещу приобретателя по този договор, когато приобретателят продължава да оспорва със фактически или правни действия правата на прехвърлителя.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща ответницата Н. М. поради следното: няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на Закона за собствеността, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 589 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4607 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 4031 от 20.06.2018 г. по гр.д.№ 14063 от 2015 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Министерството на вътрешните работи против Н. Н. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Н. М. не е собственик и не притежава ограничени вещни права върху следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес].

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4607 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав, САМО В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 9161 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 14063 от 2015 г. и вместо това е постановено ново решение за уважаване на предявения от Министерството на вътрешните работи против Н. С. М. и Д. С. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че тези двама ответници не са собственици и не притежават ограничени вещни права върху следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес].
ДАВА на касаторите Н. М. и Д. М. едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 280,43 лв. /двеста и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, жалбата им ще бъде върната, а образуваното дело във ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.