Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * свръх петитум * договор за лизинг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. София,29.07.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2204 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу решение №606 от 14.03.2018г. по в.т.д.№6623/2017г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав в частта, с която след частична отмяна на решение №35 от 26.10.2017г. по т.д.№10/2016г. на ОС-Видин, е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, гр. София срещу „Универсал-Ю“ ЕООД, гр. Видин за сумата 556 евро, представляваща разликата над сумата 18 648.33 евро до пълния предявен размер от 19 204.32 евро, ведно със законната лихва от 21.08.2016г. до окончателното й изплащане.
В касационната си жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, евентуално следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разгледал иск на различно от предявеното основание, като е стигнал до погрешния извод, че претенцията на ищеца касае вземане за главници по сключен договор за финансов лизинг. Заявява, че и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК, и в исковата молба претендира дължими суми по запис на заповед, издаден от ответника, а не плащане на главница по договор за финансов лизинг. Като се позовава на т.17 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и на трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК излага доводи, че въведеното в исковото производство от страна на ответника възражение, че менителничният ефект е издаден с цел да обезпечи вземания по договор за финансов лизинг, не променя предмета на делото.
Ответникът по касация “Универсал-Ю“ ЕООД не депозира отговор на жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Третото лице – помагач М. В. С. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови въззивното решение, въззивният съд приема, че със споразумение към договор за финансов лизинг №84414 от 22.07.2008г., сключено на 06.10.2008г., лизингодателят „Уникредит Лизинг“ ЕАД, лизингополучателят „И. Ауто“ ЕООД и „Универсал - Ю“ ЕООД се съгласяват всички задължения на лизингополучателя по посочения договор да се поемат от „Универсал-Ю“ ЕООД, а досегашният лизингополучател се задължава като поръчител. Съгласно споразумението „Универсал - Ю“ ЕООД се задължава да издаде в полза на лизингодателя запис на заповед, а поръчителят – да го авалира. Със запис на заповед №84418, издаден на 06.10.2008г. в гр. София, ответникът „Универсал–Ю“ ЕООД се задължава безусловно да заплати на ищеца „Уникредит Лизинг“ АД или на негова заповед сумата от 89 787.70 евро с ДДС, с падеж на предявяване, а „И. Ауто“ ЕООД се задължава като поръчител. Въззивният съд приема за установено, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя и на авалиста. Съдът констатира, че лизинговата вещ- лек автомобил е продадена на 16. 11. 2010г. за 70 833.33 лева, като установеният размер на задълженията по договора за лизинг към дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е както следва: главница - 18 648.33 евро /36 473.95 лева/; възнаградителна лихва – 555.49 евро /1 086.45 лева/; такси и застраховки - 1 603.61 евро /3 136.38 лева/; неустойка за прекратяването на договора за лизинг- 15 693.40 евро /30 693.62 лева/; законна лихва за периода от 24.07.2010г. до 21.08.2015г. - 17 688.85 евро /34 596.38 лева/; разходи след прекратяването на договора - 2 525.66 евро /4 939.77 лева/. С оглед изложеното въззивният съд приема, че процесния запис на заповед е редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение, като е издаден за обезпечаване изпълнението на съществуващи задължения на ответника по договора за финансов лизинг от 22.07.2008г., в който той е заместил изцяло лизингополучателя „И. Ауто“ ЕООД, като е поел всички негови задължения по договора. Въззивният съд излага доводи за основателност на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 18 648.33 евро, тъй като дължимата главница по договора за лизинг възлиза на посочената сума. Излага мотиви, че искът по чл. 422, ал.1 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне за сумата над 18 648.33 евро до пълния предявен размер от 19 204.32 евро, ведно със законната лихва от 21.08. 2016г., тъй като в исковата молба ясно е заявено, че претенцията е за главница, заедно със законната лихва от 21.08.2016 г., а и от заявлението е видно, че е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение за главницата, тъй като в таблиците по т.9, б.„а“ не са посочени размери на останалите вземания за лихви.
С определение №138/25.03.2019г. по настоящото дело на основание чл.288 ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост.
Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, вкл. решение №157/30.10.13г. по т.д.№1091/12г. на І т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979г., както и приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение №51 от 07.04.2009г. на ВКС по т.д.№623/2008г. ТК, II т.о.; решение №164 от 14.01.2010г. на ВКС по т.д.№764/2008г. ТК, II т.о.; решение №176 от 03.11.2010г. на ВКС по т.д. №118/2010г.,ТК, II т. о.
В настоящия случай ищецът „Уникредит Лизинг“ ЕАД твърди наличие на валиден запис на заповед №84418/06.10.2008г., издаден в негова полза от ответното дружество „Универсал - Ю“ ЕООД, предявяване на ценната книга на издателя с нотариална покана, връчена на 23.07.2015г. и неизпълнение на задължението за плащане. Претендира установяване съществуването на вземането му срещу ответника- издател за сумата 19 204.32 евро /с левова равностойност от 37 560.39 лева/- главница, дължима по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва от 21.08.2016г. /подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК/, за която са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№50584/2015г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Правният интерес от установителния иск е обоснован с подадено от страна на длъжника възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
С оглед изложените в исковата молба факти, от които ищецът черпи правата си, вида и обема на търсената защита, следва да се приеме, че предмет на делото е установителен иск за вземане на основание запис на заповед, чиято правна квалификация е чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.538, ал.1 ТЗ. Като е приел, че искът по чл. 422, ал.1 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне за сумата над 18 648.33 евро до пълния предявен размер от 19 204.32 евро, тъй като се установява, че дължимата главница по въведеното по делото каузално правоотношение- договор за финансов лизинг е в размер от 18 648.33 евро, а в исковата молба било заявено, че претенцията е само за главница, заедно със законната лихва от 21.08.2016г., а и от заявлението било видно, че е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение за главницата, тъй като в таблиците по т.9, б.„а“ не са посочени размери на останалите вземания за лихви, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. С ТР №4/2013 от 18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.17 е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. ОСГТК на ВКС излага мотиви, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Дори при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото, като ищецът следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
В настоящия случай ответникът въвежда възражение, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като същият е издаден като обезпечение за изпълнение на задълженията му по описания договор за финансов лизинг, поради което въззивният съд като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор, е бил длъжен да изследва каузалното правоотношение, респ. да обсъди конкретните възражения за погасяване на задълженията на лизингополучателя, което би имало за последица и погасяване на задължението на издателя по записа на заповед. Относителните възражения на ответника не променят предмета на спора, т.е. съдът не е сезиран с иск за установяване вземане, основано на договора за финансов лизинг.
Въззивният съд в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес е излязъл извън вида и обема на търсената от ищеца защита на нарушеното му материално право, като е приел, че ищецът претендира само главницата по каузалната сделка- договор за лизинг, поради което е отхвърлил иска за сумата над 18 648.33 евро. Възприемайки като основание на иска въведеното от ответника каузално правоотношение и отхвърляйки иска за главница по договор за лизинг, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили в обжалваната част на основание чл. 293, ал. 4 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №606 от 14.03.2018г. по в.т.д.№6623/2017г. на Апелативен съд София, ТО, 6 състав в частта, с която след частична отмяна на решение №35 от 26.10.2017г. по т.д.№10/2016г. на ОС-Видин, е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, гр. София срещу „Универсал-Ю“ ЕООД, гр. Видин за сумата 556 евро, представляваща разликата над сумата 18 648.33 евро до пълния предявен размер от 19 204.32 евро, ведно със законната лихва от 21.08.2016г. до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.