Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр.София, 25.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1131 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Г. Ц. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 98/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се липсата на категорични доказателства за част от възприетите факти, несъставомерност на деянията, незаконосъобразна квалификация по ал. 2 на чл. 325 НК, както непълнота в мотивите на присъдата, постановена от първоинстанционния съд. Претендира се и явна несправедливост на наложените наказанията. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или преквалификация на деянието по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК, намаляване на наказанията при условията на чл. 55 НК, отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 325 НК и на общото наказание по чл. 25 вр. чл. 23 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 290 от 3.12.2012 г. по н. о. х. д. № 2570/2012 г. на Русенския районен съд подсъдимият Р. Г. Ц. е признат за виновен в това, на 10.01.2010 г. в гр.Русе, при условията на повторност, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от четири години лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание между наложеното по присъдата и по н. о. х. д. № 829/2010 г. в размер на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 13.11.2010 г. в гр.Русе да не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, поради което и на основание чл. 296, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е задържане и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 50 от 22.03.2013 г. по в. н. о. х. д. № 98/2013 г. Русенският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, наказанието за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода, както и общото наказание по съвкупност на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В искането се съдържат доводи, които подсъдимият и неговият защитник са привеждали и пред въззивния съд. В основната си част те са насочени да опровергаят обосноваността на фактическите констатации относно конкретни действия на подсъдимия (да си е събул панталоните и да се е разхождал гол в заведението). Твърдението, че възприетите фактически положения не се установяват от категорични доказателства представлява оплакване за необоснованост, която не е основание по чл. 348, ал. 1 НК и съответно не може да има за последица възобновяване на делото и отмяна на въззивното решение. Приетите за установени факти и обстоятелства не почиват на предположения, а са били изградени след прецизен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени източници. Съдът изчерпателно е посочил кои от доказателствените материали и защо приема, че са достоверни и кои от тях и защо счита, че са недостоверни. По отношение на оспорваните факти се е позовал на свидетелски показания, за които е открил подкрепа в кадрите върху оптичния носител от камерите за видео наблюдение на заведението след експертното изследване. Затова неоснователен е упрекът за едностранчив подход към доказателствените материали и неясно предпочитание към едни от тях за сметка на други. Няма съществено процесуално нарушение, щом в изпълнение на процесуалните си задължения въззивният съд е отстранил непълнотата в мотивите на първоинстанционния съд, подробно мотивирайки собственото си решение. Неоснователно се поддържа и несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Русенският окръжен съд законосъобразно е извел всички съставомерни признаци въз основа на обективно установените непристойни действия на подсъдимия, включващи изключително висока степен на дързост и цинизъм (събличане и разхождане гол в заведението, натрапчиво, неколкократно подновявано и крайно цинично държание спрямо сервитьорката - св. С. пред персонала и посетителите в заведението). Правната квалификация на деянието съответства на установените по делото факти и няма основание за преквалификация в по-леко наказуем състав на престъплението. Доводите за несъставомерност на деянието по чл. 296, ал. 1 НК в субективно отношение също са неприемливи. Те са основани на обясненията на подсъдимия, че не е съзнавал продължаващото действие на заповедта за защита от домашно насилие, на които в тази им част съдът не се е доверил, приемайки ги за решително опровергани от достоверни свидетелски показания. Деянието на подсъдимия не разкрива белези на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, затова и доводът следва да бъде отхвърлен по логичните и изчерпателни съображения, с които се е мотивирал Русенският окръжен съд. Липсва явна несправедливост на наказанието – основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определеният размер на лишаването от свобода за престъплението по чл. 325 НК, както изборът на алтернативата и размерът на този вид наказание за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК съответства на всички обстоятелства от значение за тежестта на конкретното деяние, данните за личността на подсъдимия и целите по чл. 36 НК. При отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице условията на чл. 55 НК. Неоснователно се претендира и приложение на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общото наказание, след като подсъдимият е извършил престъплението по чл. 296, ал. 1 НК в изпитателния срок на условното осъждане по н. о. х. д. № 829/2010 г. за съответното престъпление от съвкупността. С оглед отсъствието на допуснати съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на делото, искането на осъдения Р. Г. Ц. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Г. Ц. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 98/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: