1 Р Е Ш Е Н И Е №522 София, 9 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря Л.ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП Р.Карагогов, като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 575/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. Г. срещу нова въззивна присъда, постановена от Окръжен съд – гр. М. на 28.06.2010 г. по ВНОХД № 103/2010 г. , с което е била отменена първоинстанционната такава и подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като бил определен строг режим за изтърпяването му, а на осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца , наложено с присъда по НОХД № 226/2004 г. на РС – М.. С първоинстанционната присъда, постановена от Л.ският районен съд на 27.04.2010 г. по НОХД № 932 по описа за 2009 г., подсъдимият е бил признат за невинен по обвинението за това, на 21.11.2004 г. в гр. Л. чрез съставяне на неистински документ – справка –декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя Гарчо Р. И. съзнателно да е дал възможност на Гарчо И. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – потребителски кредит в размер на 5100 лева от Б. „О.” АД, клон Л., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 212 ал.2 вр. ал.1 от НК. С цитираната въззивна присъда е била отменена оправдателната първоинстанционна присъда и подс. Г. е бил признат за виновен в това, че на същата дата и място съзнателно се ползвал от неистински официален документ – справка–декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя Гарчо Р. И., за да получи от „О.” АД – клон Л. потребителски кредит от 5100 лева, като за самото съставяне на справката – декларация от него не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия Г., съдържа твърдение за неправилно приложение на материалния закон, доколкото деянието на подсъдимия изобщо не съставлява престъпление, тъй като нито е съставял документа, нито се е ползвал от него, поради което се иска касационният съд да постанови решение, с което той да бъде оправдан. Аргументира се и довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в предприето от съда с въззивната присъда съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по факти, по които не е упражнил правото си на защита. Подсъдимият и защитникът му не се явяват в производството пред ВКС. Депозирана е писмена защита от името на подсъдимия, който поддържа касационната си жалба и направеното с нея искане. Пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и да правилност на въззивната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е основателна. В рамките на пределите на касационната проверка ВКС констатира допуснато от въззивната инстанция особено съществено нарушение на процесуалните правила от вида на това по чл. 348 ал.3 т.1 от НПК. С атакувания въззивен акт е било прието, че след като се касае до прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК, и липсва изменение на обстоятелствената част на обвинението, то въззивната инстанция може със самата въззивна присъда да премине към това обвинение. Тези правни аргументи на въззивния съд биха били верни, ако почиват на вярна интерпретация на фактите по обвинението, вменени на подсъдимия с обвинителния акт. Те обаче не кореспондират на обстоятелствената част на обвинението и категорично противоречат на закона и на съдебната практика. Въззивното осъждане на подсъдимия се обосновава единствено с обстоятелството, че с присъдата си съдът е преминал наистина към обвинение за по-леко наказуемо престъпление, което е факт с оглед предвидените размери на наказанията в санкционните части на нормите на чл. 212 ал.2 вр. ал.1 и чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК. В същото време аргументите на МОС въобще не съдържат анализ и на втората необходима предпоставка за извършване на такова изменение на обвинението от самия съд с присъдата му, а именно – да не е налице съществено изменение на обвинението. Константна и безспорна е съдебната доктрина по отношение на тълкуването на това понятие - съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението ще е налице винаги, когато чрез самото изменение на подсъдимия се вменяват в отговорност нови факти, които не са му били известни до този момент, като включени в обхвата на неговото обвинение, и по които той поради тази причина не се е защитил /ТР №57/1984г. на ОСНК на ВС/. Принципно фактите, включени в обвинението и обуславящи същото, се съдържат в обвинителния акт по делото. Когато в хода на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и те не са посочени в обвинителния акт, то очевидно по тях подсъдимият не се е защитил, защото те не са му били предявени по съответния предвиден законов ред. Именно тогава за съда възниква въпроса да извърши преценка дали не се касае до „съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението”. Ако е налице такава и представителят на държавното обвинение бездейства, то съдът няма процесуална възможност да премине към новото обвинение, което счита, че е налице, щом като за обосноваване на същото се включват нови факти , по които подсъдимият не се е защитил. Функцията да изменя обстоятелствената част на обвинението принадлежи единствено и само на прокурора и то само в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, комуто са предоставени правомощията за това чрез разпоредбата на чл. 287 от НПК. Всяко предприето самостоятелно изменение на обвинението от съда чрез присъдата, независимо, че е за по-леко наказуемо престъпление, винаги нарушава правото на защита на подсъдимия, ако е свързано с предприемане на съществено изменение на обстоятелствената част на първоначалното обвинение, по което той не е упражнили правото си на защита. В конкретния случай подсъдимият е бил обвинен от прокуратурата чрез обвинителния акт /неговия диспозитив/, внесен за разглеждане в съда, за това че съставяйки неистински документ /инкриминираната справка-декларация/ съзнателно дал възможност на Гарчо И. да получи без правно основание чуждо движимо имущество –потребителски кредит в размер на 5100 лева. В обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.2/ е описано, че тази справка –декларация била използвана пред Б. „О.” АД – клон Л., където бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, на който подпис положил св. Гарчо И.. Същата фактическа обстановка по отношение на представянето на инкриминирания документ в Б.та е приел и въззивния съд /л.17/– „подавайки документи пред местния клон на „О.” АД в гр. Л., св. И. депозирал и тази справка-декларация. Отпуснат му бил кредит ..., която сума И. предоставил по предварителна уговорка на подсъдимия....”. С въззивната присъда подс. Г. е бил признат за виновен в това, че „съзнателно се ползвал от справка-декларация..., за да получи от „О.” АД клон Л. потребителски кредит в размер на 5100 лева”. Изпълнителните деяния на двете престъпления – по чл. 212 и по чл. 316 от НК съществено се различават. Ако формата на изпълнителното деяние по чл. 212 от НК е „съставяне на неистински документ с цел съзнателно даване на възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество”, то за преминаване към изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 от НК - „съзнателно се ползва от неистински документ”, очевидно е налице въвеждането на ново обстоятелство. Докато при първото престъпление деецът съставя документа, но не го ползва той, а друго лице, то при чл. 316 от НК от дееца не може да се търси отговорност за съставянето на документа, но той лично се ползва от него със съзнанието, че той е неистински или с невярно или преправено съдържание. Това изменение на обстоятелствата по делото – от ползване на документа от св. Гарчо И. в използването му от подсъдимия Г., е станало със самата въззивна присъда, тъй като до този момент нито в обвинителния акт, нито по реда на изменението на обвинението от страна на прокурора, са били налице вменени в отговорност на подсъдимия факти, че той е използвал инкриминирания документ. След като с присъдата си въззивният съд е признал подсъдимия за виновен по обвинение за факти, по които той не е бил наясно, че му се вменяват в отговорност и по които той не се е защитил, то съдът е предприел сам изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е съществено, доколкото тази промяна е изисквала нови усилия от подсъдимия да се защитят по измененото обвинение. Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила от категорията на чл. 348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 от НПК, тъй като подсъдимият е бил лишен от възможността да разбере в какви точно факти е бил обвинен и адекватно да се защити по тях. Касационната инстанция констатира наличие и на другото твърдяно от жалбоподателя касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 от НК се изразява в самото ползване на противоправно създаден от другиго документ. Ползването означава неговата употреба – представянето му пред определен орган или лице като редовен документ с оглед удостоверяването или доказването на определено обстоятелство, за което този документ е съставен. Затова субект на това престъпление е лицето, което ползва документа, т.е. употребява го, представя го пред органа или лицето, за да удостовери определен факт. В случая инкриминираната справка-декларация е издадена на името на Гарчо Р. И.. Тя е удостоверявала, че той работи във фирма ЕТ „ С.- С. П.” на длъжност хлебар-пекар и получава месечно възнаграждение в размер на 365 лева. Тази декларация е била представена от самия Гарчо И. в Б.та, пред която е кандидатствал за получаване на потребителски кредит, и тя е била необходимо условие за утвърждаването и отпускането на кредита. Самият договор за кредит също е подписан от св. И.. Следователно пред банковата институция страна по кредитните правоотношения е само св. И., който е следвало да отговаря на определени условия за отпускане на кредит, поради което и е представил справката –декларация за наличието на трудово правоотношение и размер на получаваното възнаграждение. При тези факти ползването на документа е осъществено от св. Гарчо И., а не от подсъдимия Г.. Фактът, че последният е получил почти цялата сума по кредите от свидетеля и е погасявал известно време същия, нито го прави получател на сумата от „О.” АД клон Л., нито ползувател на неистинския документ по смисъла на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 от НК. Фактът, че косвено, индиректно Г. реално има полза от представения от св. И. неистински документ, тъй като в крайна сметка той е получил почти цялата сума от кредита, в житейски смисъл има своята укоримост, но това е крайно недостатъчно, за да се приеме , че е налице „ползване” на неправомерния документ по смисъла на състава на престъплението по чл. 316 от НК, тъй като самият той не е бил в никакви отношения с организацията, пред която този документ е ползван и не той е депозирал самият документ. Подсъдимият Г. би могъл да отговаря като подбудител и/или помагач за престъплението по чл. 316 от НК, по което обаче извършител би следвало да е друг – св. И.. Като не е привлякла към наказателна отговорност за това престъпление свидетеля И., прокуратурата всъщност се е лишила от възможността да постигне осъждане и по отношение на подс. Г.. Като е признал подс. Г. за виновен по обвинението по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК, Монтанският окръжен съд е приложил неправилно материалния закон, с което е допуснал нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Това нарушение обаче е отстранимо от касационния съд и не налага отмяната на въззивната присъда и връщането на делото за ново разглеждане. С оглед изложените съображения ВКС намери, че е налице основанието по чл. 304 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК за оправдаването на подсъдимия, тъй като от фактите по делото се установява, че деянието не е осъществено от него. По този начин чрез признаването на подс. Г. Г. за невиновен по обвинението, за което е осъден от въззивния съд, се санира и допуснатото от въззивния съд и констатирано от касационната инстанция съществено процесуално нарушение. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.2 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда от 28.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 103/2010 г. по описа на Монтанския окръжен съд в частта й, с която подс. Г. А. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за изтърпяването на което е бил определен строг режим; в частта, с която на осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с присъда по НОХД № 226/2004г., и в частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски, като вместо това: ПРИЗНАВА подс. Г. А. Г. за невиновен в това на 21. 11.2004 г. в гр. Л., обл. М. съзнателно да се е ползвал от неистински официален документ – справка –декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя Гарчо Р. И., за да получи от О. АД – клон Л. потребителски кредит от 5100 лева, като за самото съставяне на справката – декларация от него не може да се търси наказателна отговорност, като го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК. ПОТВЪРЖДАВА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.