Р Е Ш Е Н И Е № 294 гр.София, 29 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 598/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Ж. Н. – упълномощен защитник на подс. М. Н. М., срещу решение № 7 от 20.02.2014г. по внохд № 242/2013г. по описа на Апелативен съд – гр.Бургас, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 260 от 03.12.2013г., постановена по нохд № 1092/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд, подсъдимият М. Н. М. е признат за виновен в това, че на 23.10.2011г., на околовръстен път на к.к. Слънчев бряг, [община], Област Бургас, в управляван от него л.а. марка “Мерцедес С 180”, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост по регистрационен талон на К. А. А., държал неистински парични знаци в големи количества, като е знаел, че са подправени, а именно: 100 броя банкноти с номинал от по 100 щатски долара, поради което и на основание чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 65, ал. 2, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 53, ал. 2, б.”а” НК са отнети полза на държавата вещите, предмет на престъплението и е постановено тяхното унищожаване. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимия и с Решение № 7 от 20.02.2014г. по внохд № 242/2013г. по описа на Бургаски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подсъдимия М. Н. М., се декларира оплакване за наличие на всички касационни основания. Конкретно се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, поради обстоятелството, че на друго лице, подбудител и помагач към престъплението, е наложено по-леко и условно наказание. Възразява се срещу възприемането от решаващите съдилища при определяне на наказанието на осъждания, по които е настъпила реабилитация и на осъждане в друга държава, за което не са налице конкретни данни. Излагат се и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че след като въззивната инстанция е констатирала липса на мотиви на първоинстанционната присъда по отношение на определяне на наказанието, е следвала да я отмени, а не за пръв път да излага мотиви, с което е препятствала възможността за инстанционен контрол. Излагат се доводи за незаконосъобразно разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, понеже бил неправилен изводът, че отсъствието му нямало да попречи на разкриване на обективната истина. Посочва се, че съдилищата не са събрали доказателства за обстоятелствата по чл. 102, т. 3 НПК. Излагат се съображения, че предвид представения медицински документ, касаещ подсъдимия, производството по делото е следвало да бъде спряно, а като е разгледано задочно е нарушено правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение на Бургаски апелативен съд и на присъдата на Окръжен съд Бургас и връщане на делото за ново разглеждане от първата съдебна инстанция. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказаниие. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Н. М. – адв. Н., поддържа касационната жалба съобразно направените в нея доводи. Подчертава оплакването си за допуснато съществено процесуално нарушение с разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Посочва, че не е било установено действителното психично състояние на подс. М.. Излага и съображения за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Поддържа алтернативно направените искания с касационната жалба. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269 НПК. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подс. М. Н. М., редовно призован, не участва в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитника на подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото в случая са от водещо значение за преценката на законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Оплакването, което се прави, е за нарушаване правото на подсъдимия на защита и на справедлив процес поради разглеждането на делото в негово отсъствие. Това оплакване е лишено от основание. М. Н. М. е привлечен на досъдебното производство в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 НК с постановление от 12.06.2012г. на органа на досъдебното производство. Това постановление е предявено лично на М., с участието на упълномощения от него защитник. В разпита на обвиняемия, извършен незабавно след привличането му в това процесуално качество, същият се е възползвал от правото си да даде обяснения, като е направил самопризнания по предявеното му обвинение. По-нататък, видно от протокол от 18.02.2012г., на обвиняемия М. и на упълномощения му защитник, е предявено разследването, като те са декларирали, че са се запознали с материалите по разследването и не са направили искания, бележки и възражения. Изброените обстоятелства сочат на извод, че М. Н. М. е бил в изискуемата степен информиран за характера и причините на обвинението срещу него, както изисква чл. 6, § 3, б. „а” ЕКПЧ, понеже са му предявени по надлежния процесуален ред фактите, въз основа на които е обвинен, както и е уведомен за правната квалификация на неговите действия. Процесуалното му качество на обвиняем несъмнено го е обвързвало със спазване на определени задължения, като по изричен начин в постановлението за привличане на обвиняем на М. е било разяснено задължението да не променя местоживеенето си и да се явява на призоваване. Изложеното обосновава извод за това, че М. М. е бил наясно както с фактическите и правни рамки на обвинението, така и със статута си на обвиняемо лице. По-нататък, в Бургаски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу М. Н. М. по обвинение за извършено престъпление по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като съдията-докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание на 30.10.2012г. На подсъдимия са били изпратени призовки, ведно с препис от обвинителния акт, на известните по делото адреси, на които обаче М. не е бил намерен. В съдебното заседание подсъдимият не се е явил, явил се е упълномощеният му защитник, като ход на делото в това съдебно заседание не е бил даден. Пространно развитите в касационната жалба доводи от защитника по отношение на незаконосъобразност на определението за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на подсъдимия (отменено по жалба от защитника от БАС) и за неотчитане на заявеното обстоятелство, че М. е бил на лечение в този момент, са неотносими към поставения въпрос за това, дали законосъобразно производството е разгледано в отсъствие на подсъдимия, защото ход на делото в това съдебно заседание не е бил даден. В рамките на предприетите от първостепенния съд мерки за издирване на подсъдимия, включително и чрез обявяването му за общодържавно издирване, подсъдимият не е бил издирен, като е получена информация от МВР - Д „МОПС” (писмо на л. 58 от делото) за това, че М. Н. М. се издирва чрез Интерпол от полските полицейски власти. За насрочваните съдебни заседания по делото подсъдимият е бил призоваван от известните по делото адреси безуспешно, при отбелязване, че не живее на тези адреси, а с писмо от МВР – Д „МОПС” (л. 120) е получена информация за това, че М. изтърпява наказание една година „лишаване от свобода” съгласно решение на полски съд и пребивава в затвора в / населено място]-Ф.. При тези данни, с определение от 17.06.2013г., окръжният съд е взел спрямо подс. М. Н. М. мярка за неотклонение „задържане под стража” и е издал европейска заповед за арест на лицето с цел осъществяване спрямо него на наказателно преследване по обвинението – предмет на наказателното дело. С издаването на ЕЗА първостепенният съд е направил дължимото да обезпечи участието на подсъдимия в наказателното производство, независимо че същият е демонстрирал поведение на отказ по собствена воля да участва в него, доколкото не е пребивавал на посочения от него адрес, укрил се е и е бил издирван, макар и за друго наказателно преследване, чрез Интерпол. Първоинстанционният съд е адресирал издадената ЕЗА до съответния компетентен съд в Република Полша, като заповедта не е могла да бъде изпълнена от изпълняващия съд. Видно от приложения документ (л. 205), издаден от Окръжен прокурор в Шиелдце, Република Полша, издаващият български съд е бил информиран за обстоятелството, че М. е бил освободен предсрочно условно от излежаване на остатъка от наложено наказание и че не е пребивавал на заявения от него адрес в Полша, поради което не е издирен и задържан. При изложените обстоятелства, решаващият съдебен състав е дал ход на делото в съдебно заседание на 03.12.2013г. в отсъствие на подсъдимия. За да постанови разглеждане на делото в задочна процедура, съдът е обсъдил всички установени по делото факти досежно възможността за призоваване на подсъдимия, изводими от описаната документация, и те са му позволили да направи законосъобразен извод за наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Била е налице невъзможност подсъдимия да бъде призован, понеже не се е намирал на адресите нито в РБ, нито в Полша, както и към този момент не е бил задържан. Съдът е извършил преценка и на втората изискуема от закона предпоставка за провеждане на задочно производство – че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина. Оспорването на тази предпоставка в касационната жалба е без основание, тъй като тя се прави въз основа на всички обстоятелства по делото. В случая, М. пълноценно е участвал на досъдебното производство, дал е обяснения по обвинението, предявено му е разследването, имал е възможност да поиска ангажиране на доказателства, което не е сторил, които обстоятелства сочат на липса на пречка за разкриване на обективната истина с разглеждане на делото в задочна процедура. Правото на защита е било обезпечено и чрез участие на упълномощения по избор на подсъдимия негов защитник. Изложеното позволява на настоящата инстанция да направи извод за липса на процесуални нарушения при разглеждането на делото в отсъствие на подс. М. на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК. Първоинстанционният съд в определението за даване ход на делото е посочил конкретните доказателства, въз основа на които е установил фактическия състав за задочно производство. Решаващият съд не е имал основание да спре производството, каквато претенция се релевира от защитата именно поради положителното установяване на законоустановените предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Доводът на защитата за нарушаване на правото по чл. 6 ЕКПЧ на справедлив процес, не може да бъде възприет като основателен. Действително, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса, в който личното участие на привлечения към наказателна отговорност деец е гаранция за ефективно осъществяване на правото му на защита и изискването делото да се гледа с участие на обвиняемото лице произтича от правото му на справедлив процес, съгласно чл. 6, т. 1 вр. т. 3 от ЕКПЧ (В този смисъл, Решение № 606 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2553/2011 г.). При все това обаче, правото на подсъдимия да участвува лично в наказателния процес и да обективира защитната си позиция има диспозитивен характер и то не следва да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите в чл. 1 от НПК. Институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче е съвместимо с разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБългария и може да бъде законосъобразно прилаган при разумно тълкуване на предписанията за провеждане на разследване, в рамките на очертаната от чл. 269, ал. 3 от НПК процедура. (Решение № 201 от 12.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 420/2013 г., III н. о.). В случая, подс. М. Н. М., след като е бил привлечен в качество на обвиняем, бил е уведомен за характера и причините на обвинението, е проявил недължимо процесуално поведение – напуснал е заявения от него адрес, като не е уведомил съответните органи за адрес, от който да бъде призоваван, укрил се е, като е издирван както в пределите на РБългария, така и в чужбина, изтърпявал е наказание в друга държава, след което е напуснал адреса, посочен пред полските власти. С това поведение подсъдимият е демонстрирал, че сам се е отказал да се явява пред органите по ръководство и решаване в наказателния процес, по собствена воля не е реализирал правото си лично да участва в производството и лично да упражнява правото си на защита. Така че той не може да се позовава на нарушение на правото на справедлив процес. Лишено е от основание оплакването за постановяване на съдебните актове при непълнота на доказателствата поради неизясняване на обстоятелства от кръга на посочените в чл. 102, т. 3 НПК и в частност на здравословното състояние на подсъдимия. Действително при обжалване на мярката за неотклонение на подс. М. е представено медицинско удостоверение от 31.10.2012г., само че този документ не дава основание за допълнително изясняване на въпроса за психичното здраве на подсъдимия. Това е така, защото документът е депозиран с оглед установяване на причините за неявяването му в съдебно заседание, касае моментно състояние и при липсата на доказателства по делото, въз основа на които да се постави под съмнение психическата годност на подс. М., не се е налагало изясняване на това обстоятелство чрез назначаване на съответна експертиза. В този смисъл, не се констатира непълнота на доказателствата за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение поради излагането за пръв път от въззивната инстанция на мотиви за обстоятелствата, влияещи върху определяне на наказанието на М., също не може да бъде възприето като основателно. Прочитът на мотивите на първоинстанционната присъда сочи, че съдът е изложил собствените си съображения по въпросите, визирани в чл. 54 НК. Обстоятелството, че във въззивното решение съдебният състав е посочил, че „поради липса на достатъчни мотиви”, свързани с определяне на наказанието се налага самостоятелно да коментира относимите по този въпрос обстоятелства изобщо не обосновават твърдяната „липса на мотиви” и заместването им във въззивното решение. Първоинстанционният съд е обективирал преценката си за обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия, а въззивната инстанция като втора такава по същество, има право да прецени стореното от първия съд, както и да изложи собствената си преценка във връзка с решаване на въпросите за вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното престъпление. Така че не може да се претендира „лишаване от една инстанция”, каквото оплакване е заявено в касационната жалба. Предвид на изложените съображения касационният съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното въззивно решение не са допуснати посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и следователно, не може да бъде удовлетворена претенцията за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. М. Н. М. наказание пет години лишаване от свобода, също е лишено от основание. Аналогични възражения са направени във въззивната жалба и апелативният съд им е дал мотивиран отговор, изпълнявайки задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК. По отношение на оплакването, че на подс. М. е наложено по-тежко наказание отколкото на друго лице – подбудител и помагач в престъпната дейност, въззивният съд правилно го е отхвърлил като неоснователно. Определянето на наказанието за конкретно извършеното престъпление е дейност индивидуална по отношение на всяко подсъдимо лице, като за него се извършва преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 54 НК. Елемент от тази преценка не може да бъде въпросът какво по вид и размер наказание е наложено на друг участник в престъпната дейност. Като е изложил подробна аргументация, въззивният съд частично се е съгласил с оценката на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. М. и е обосновал правилен извод за това, че наказанието му следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Несъмнено, отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са тези, свързани с преценката за висока степен на обществена опасност на деянието поради същественото засягане на право защитения обект на посегателство. Обосновава се и извод за висока степен на обществена опасност на дееца. Не е верен доводът, че въззивният е отчел предходните му осъждания, по които е постановена съдебна реабилитация. Съобразени са осъждания извън тези, за които подсъдимият е реабилитиран, напр. по осъждането по нохд № 100/2002/2004г. на РС Силистра, не е настъпила реабилитация по право, нито е налице съдебна такава. Така че съдебното минало на подс. М. правилно е отчетено като обременено и сочи на това, че не е постигнат по отношение на него поправителен и превъзпитателен афект от осъждането. Отразените в писмените документи по делото обстоятелства на осъждане и изтърпяване на наказание от подс. М. в Република Полша не следва да се изключат от преценката, както претендира защитникът в жалбата. Обстоятелството, че присъдата на друга държава не е призната в РБ, не е пречка данните за такова осъждане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода в друга държава да се ценят във връзка с личността на подсъдимия и те несъмнено сочат на завишена лична степен на обществена опасност. Касационната инстанция счита, че при определяне на наказанието спрямо М. за извършеното престъпление по чл. 244, ал. 2, ал. 1 НК въззивният съд е изпълнил задължението си за цялостна оценка на обстоятелствата, посочени в чл. 54 НК, което е довело до определяне на наказание, комплексно отчитащо конкретните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така определеното по вид и размер наказание е в съответствие и с целите на специалната и генералната превенция. Не се сочат, а и не се обосновават обстоятелства, обосноваващи допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Поради това, съдебният състав счита, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 20.02.2014г., постановено по внохд № 242/2013г. на по описа на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.