6 Р Е Ш Е Н И Е № 67 София,06.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4648 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1300 от 21.11.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 218 от 09.05.2014 г. по гр.д. № 942/213 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е постановено на основание чл. 59, ал. 2 СК детето К. М. В. с ЕГН [ЕГН] да живее при баща си М. С. В., който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и майката Ж. С. В., която е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли предоставянето на упражняването на родителските права да се извърши след съвкупен анализ на всички обстоятелства, явяващи се от значение за интереса на детето. Съгласно т. І и т. ІІ от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата. В понятието "интереси на децата” се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и подготовка за справяне за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателски качества на родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си, а всяка проявена от родителите антиобществена проява създава отрицателен нравствен облик и лош пример за децата, т.е. явява се пречка за предоставяне на родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на дело готовност да отглеждат и възпитават децата си; привързаността на децата към родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят децата и жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно развитие. В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика. С обжалваното решение на Софийски окръжен съд е постановено на основание чл. 59, ал.2 СК местоживеене на детето К. М. В. при баща му М. С. В., който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и майката Ж. С. В.. Майката Ж. С. В. е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева; постановено е да носи занапред предбрачното си фамилно име А., а бракът между М. С. В. и Ж. С. В., прекратен на основаниечл. 44, т.3 СК с влязло в сила решение по гр. д. № 38/2013 г. на Свогенски районен съд е обявен за дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. В решението е прието за установено, че роденото на 02.12.2001 г. от брака между страните дете К. живее при своята майка в домът на родителите и, но поддържа постоянна връзка с баща си; прието е, че моралният облик на двамата родители дава основание за предоставяне на родителските права над детето в еднаква степен; жилищно-битовите и материалните условия на живот, които родителите предоставят на детето си са почти напълно идентични; грижи за детето полагат и двамата родители, но майката работи преимуществено в чужбина, поради което в ежедневните грижи е заместена от родителите си. Прието е, че доколкото съобразно критериите на ППВС № 1 от 1974 г. се установяват макар и малки различия между родителите, то те са в полза на бащата - полът на детето и проявената от бащата инициативност детето да посещава курсове по езици, танци и рисуване; че детето е привързано към двамата родители, а изявленията му, че желае да живее при майка си (при изслушването му по реда на чл. 15, ал.1 ЗЗДет. и по данни от социалния доклад) не е задължително за съда, предвид което е формиран извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, съответно - определен е режим на лични контакти с майката, която е осъдена да плаща ежемесечна издръжка. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Ж. С. В. се поддържа, че съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса на детето, в т.ч. обстоятелството, че майката се е установила да живее и работи постоянно в страната; че бащата няма установена постоянна работа и проявява склонност към злоупотреба с алкохол; че детето е отрасло в дома на родителите на майката, към която е силно привързано и е изразило желанието си да продължи да живее при нея. Ответникът по касационната жалба М. С. В. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Формираният в решението извод, че проявената от бащата по-голяма инициативност за допълнителни извънучилищни занимания на детето, както и полът му дават достатъчно основание родителските права да бъдат предоставени на бащата е неправилен. Неправилен е и изводът, че изразеното няколкократно желание на детето (при изслушването му пред районен и въззивен съд и пред социален работник) да живее при своята майка не следва да бъде съобразявано – изразеното от детето желание не е задължително за съда, но следва да бъде ценено наред с останалите обстоятелства, имащи отношение към упражняването на родителските права. Съдът не е обсъдил доказателствата, че след раздялата на родителите детето живее в домът на майката, където за него са полагали грижи ежедневно майката и родителите и, към които също е привързано; че след пребиваването си на работа в Гърция, през 2013 г. майката се е завърнала и установила в страната трайно и е започнала работа по трудов договор; че силната емоционална връзка между майка и син никога не е била прекъсвана, а детето, което е вече на тринадесет години изразява последователно и несъмнено желание да продължи да живее при майка си. Съдът не е съобразил обстоятелството, че полът на детето не може да бъде решаващ критерий, тъй като майката е еднакво пригодна да отглежда и възпитава децата си независимо от полът им, а изградените между детето и майката отношения на обич и доверие способстват детето да се чувства защитено в познатата му семейна атмосфера. При преценката за възпитателските качества и моралният облик на родителите съдът не е съобразил и доказателствата за проявена от бащата склонност към превишаване на консумацията на алкохол (свидетелите Т. Н. и Р. Д. и свидетелство за съдимост, видно от което е двукратно наказван за деяния по чл. 343б НК за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, в т.ч. с присъда по н.о.х.д. № 235/2011 г. на Свогенски районен съд за управление на МПС с концентрация на алкохол 3,49 на хиляда). Съдът не е съобразил, че промяната в обичайния начин на живот на детето без да е налице за това основателна причина и въпреки желанието му да продължи да живее с майка си не е в негов интерес и би се отразило негативно на психоемоционалното му състояние. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на делото, с което упражняването на родителските права над детето К. се предоставят на майката при определен режим на лични контакти с бащата. Предвид доказателствата, че родителите на детето живеят в близост; че детето посещава често домът на бащата, където има възможност да общува със своите дядо и баба по бащина линия, както и с оглед възрастта на детето и желанието му да контактува и с двамата си родители, следва да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя; всяка четна година през коледната ваканция, както и по 30 дни през всяка лятна ваканция по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката. На основание чл. 59, ал. 2 СК бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете К.. С оглед възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите (майката с доход от около 500 лева, а бащата около 800 лева) за детето следва да бъде определена цялостна издръжка в размер на 180 лева, от които бащата да заплаща по 100 лева месечно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в инстанционното производство в размер на 890 лева, в т.ч. в настоящата инстанция в размер на 560 лева, от които 60 лева държавни такси и 600 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 11.06.2014 г. с адвокат Н. А. от адвокатска колегия, [населено място] и 330 лева във въззивното производство, в т.ч. 30 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Н. А. от адвокатска колегия, [населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 218 от 09.05.2014 г. по гр.д. № 942/213 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която е постановено на основание чл. 59, ал. 2 СК детето К. М. В. с ЕГН [ЕГН] да живее при баща си М. С. В., който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим на лични отношения между детето и майката Ж. С. В., която е осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лева. ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете К. М. В. с ЕГН [ЕГН] на майката Ж. С. В. с ЕГН [ЕГН] като определя местоживеене на детето при майката. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето К. М. В. с ЕГН [ЕГН] и бащата М. С. В. с ЕГН [ЕГН] както следва: бащата да взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа в неделя; всяка четна година през коледната ваканция, както и по 30 дни през всяка лятна ваканция по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката. ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН [ЕГН] да заплаща на малолетното си дете К. М. В. с ЕГН [ЕГН] чрез неговата майка и законен представител Ж. С. В. месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 17.07.2012 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ж. С. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 890 (осемстотин и деветдесет) лева разноски по делото. ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 72 (седемдесет и два) лева държавна такса по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: