Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 12 март 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Антони Лаков изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2053 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№10357/2010 г. на Софийски районен съд и внохд.№5865/2012 г. на Софийски градски съд,образувано по искане на осъдения П. Д. И.. В съдебно заседание осъдения и защитника му,редовно призовани не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно,тъй като не били налице законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 25.07.2013 г. постановено по внохд.№5865/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд.№10357/2010 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимия тогава, П. Д. И., е признат за виновен на 1.07.2009 г. в [населено място],в съучастие като подбудител и помагач ,умишлено склонил и улеснил под.Т. Т. Т.,последния като извършител ,в условията на продължавано престъпление,съзнателно да се ползва от два неистински документа,представени пред нотариус,като за самото съставяне на документите, не може да се търси наказателна отговорност,и деянията са извършени, с цел имотна облага,поради което и на основание чл.316 НК вр. с чл.308 ал.3 вр. с ал.2 НК вр. с чл.26 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 НК вр. с чл.2 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години,което да изтърпи при първоначален общ режим.Със същата присъда под.Т. е осъден за същото престъпление ,като извършител,като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години ,с приложението на чл.66 ал.1 НК, с изпитателен срок от пет години.Двамата са признати за невиновни и оправдани по обвинение по чл.210 ал.1 т.5 НК,а за престъплението по чл.314 НК от двамата ,и по чл.323 ал.1 НК само за И. наказателното производство е прекратено ,по реда на чл.250 ал.1т.1 НПК с разпореждане от 14.01.2011 г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И. : Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание,при което не били съобразени представените пред въззивния съд писменни доказателства ,както и дадените от осъдения обяснения за причините за личното му участие в деянията.Акцентира се на декларираното съжаление за станалото.Твърди се ,че не е взето предвид и обстоятелството ,че И. е семеен и има дете ,трудовата му ангажираност,липсата не само на предишни осъждания, но и на други криминални прояви,надценена била и формата на съучастие ,като се има предвид ,че И. подбуждал и подпомагал извършителя –под.Т.,но по никакъв начин не го е принуждавал да извърши деянието. Искането е основателно ,макар и не в сочената от осъдения насока. Присъдата постановена по нохд.№10357/2010 г. на Софийски районен съд е постановена от незаконен състав и това е така защото : Производството пред Софийски районен съд е образувано по обвинителен акт срещу двама подсъдими-И. и Т. ,с обвинения за извършени престъпления по чл.316 НК вр. с чл.308 ал.3 НК,за престъпление по чл.314 НК,за престъпление по чл.210 ал.1т.5 НК и за престъпление по чл.323 НК. С разпореждане от 16.09.2010 г./за трети път /, в производство по чл.249 НПК съдия докладчик /В.Маринкова/ ,е прекратил съдебното производство и е върнал обвинителния акт за отстраняване на посочените в разпореждането неясноти,като подробно е изложил съображения, както по фактите така и по правото.Фактическото обвинение срещу двамата е за това ,че на инкриминираната дата в [населено място],като ползвали неистински документи,се явили пред нотариус,сключили сделка,единия като продавач,другия като купувал на чужд имот-апартамент, на ул..... в [населено място],след като го обявили за продажба,което както бе посочено по горе е получило правна оценка на обвинението от Районна прокуратура гр. София. С определение от 10.01.2011 г. по внчд№12/2011 г.Софийски градски съд е отменил посоченото ,по горе разпореждане и е върнал делото на същия съд и състав ,за продължаване на съдопроизводствените действия по него. С разпореждане от 14.01.2011 г. постановено от същия съдия докладчик /В. Маринкова/,отново с пространни мотиви,по фактите и по правото и на основание чл.250 ал.1т.2 НПК,наказателното производство е прекратено досежно обвиненията по чл.314 НК и по чл.323 ал.1НК, спрямо „обвиняемия” П. Д. И. и частта досежно обвинението спрямо Т. Т. Т. - по чл.314 НК. С разпореждане от 28.03.2011 г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание за 30.05.2011 г.,като след проведени десет съдебни заседания на 2.10.2012г. е постановена посочената по горе присъда,в състав с председател Велечка Маринкова. От изложеното по горе е видно,че в поредица разпореждания за прекратяване и връщане на делото на Районна прокуратура,за отстраняване на „неясноти” по фактите и правото ,не само за изложени пространни виждания на съдия докладчик по фактите ,но и тези по приложимия закон,като по част от обвиненията е и прекратено наказателното производство. В тази връзка ,Върховният касационен съд на РБ неведнъж е посочвал,че проверката по чл.248 ал.2 т.2 НПК не предполага ,поради естеството на извършваната процесуална дейност,съдията докладчик да формира предварително заключение по обвинението,което в случая съдия Маринкова е направила на няколко пъти.За това съществува забраната по чл.29 ал.1 т.1 б. „в” НПК- съдията постановил определение за прекратяване на наказателното производство - за част от обвиненията,да се произнася по същество за останалите обвинения /тогава когато има фактическа връзка между тях,както е в случая / , и това е за да се предотврати риска от предубеденост,каквато е видна, най-вече в разпореждането от 16.09.2010 г./констатирано и в определението по внчд№12/2011 г. на СГС/. Горното дава основание на извода,че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав, по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 НПК ,което нарушение е от категорията на т.н. абсолютни процесуални нарушения,винаги водещи до отмяна на постановения съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд,на отмяна подлежи и въззиввното решение, с което присъдата е потвърдена,като с оглед естеството на констатираното нарушение /незаконен състав/, новото разглеждане на делото касае ,не само осъдения И., но и осъдения Т.,съобразно чл.426 НПК вр. с чл.347 ал.2 НПК. При този изход на делото ,няма как да се обсъждат направените от осъдения И. оплаквания,относно нарушение на чл.348 ал.5 НПК. Ето защо и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК вр. с чл.348 ал.3 т.3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването присъда по нохд.№10357/2010 г. на Софийски районен съд и решение по внохд.№5865/2012 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на Софийски районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :