5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 507 София, 12.07.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. дело № 3/2013 година Производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 13802 от 14.08.2012 г. по ч. гр. д. № 4533/2012 г. на Софийски градски съд, IV А, ВО, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 135 от 28.02.2012 г. на съдия по вписвания при Софийски районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 67, том IV, рег. № 10441, дело № 615 от 21.08.2007 г. на нотариус М. К., с рег. № 200 на Нотариалната камара, въз основа на молба с вх. № 7061/28.02.2012 г. по вх. рег. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията с район на действие – района на Районен съд София. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение като неправилно, а допускането на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ Настъпването на уговорено прекратително условие /смърт на ипотекарния кредитор/ за съществуването на главното вземане, обезпечено с договорна ипотека, погасява ли с обратна сила главното вземане и ипотеката? Следва ли договорната ипотека, поради липса на предмет като акцесорна на погасеното главно вземане да бъде заличена?; 2./ Уредените в чл. 179 ЗЗД четири хипотези на заличаване на договорна ипотека – молба на ипотекарния кредитор, изтичане на 10 години, публична продан и съдебно решение, изчерпват ли всички случаи на заличаване или в определени конкретни случаи намират приложение и общите правила на ЗЗД относно погасяването на правата и извършените въз основа на тях вписвания и допустимо ли е в този конкретен случай искането за заличаване да бъде извършено от всяко заинтересовано лице, съгласно общите правила на ЗЗД?; 3./ Допустимо ли е завещаване на правото да се иска заличаване на договорна ипотека в полза на ипотекарния длъжник при настъпване на прекратителното условие за съществуването на обезпеченото главно вземане-смърт на ипотекарния кредитор.Упражняването на правата по завета от ипотекарния длъжник следва ли да се третират като молба на ипотекарния кредитор и обвързва ли тя съдията по вписванията при условията на чл.179 ЗЗД за постановяване заличаването?; 4./ При смърт на ипотекарния кредитор попада ли в масата на наследството и субективното право на наследодателя да иска заличаване на ипотеката, чийто предмет се е заличил с обратна сила от настъпването на същия факт - смъртта на ипотекарния кредитор? 5./ При същите конкретни условия, ако ипотекарния кредитор няма наследници, срещу коя пасивно легитимирана страна се провежда съдебното производство по чл. 179 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЗД за установяване погасяването на ипотеката и постановяване на нейното заличаване от съда. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е и процесуално допустима. От данните по делото е видно, че с нотариален акт № 62, т. IV, рег. № 10433, дело № 610 от 2007 г. Б. Г. С. е прехвърлил на [фирма] правото на собственост върху собствения си недвижим имот срещу пожизнено плащане със запазено вещно право на ползване. С нотариален акт № 67, т. IV, рег. № 10441, дело № 615 от 2007 г. търговското дружество е учредило в полза на С. договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на нелихвоносно вземане на Б. С. към [фирма] в размер на 75 000 лв., което може да възникне при неизпълнение на задълженията на [фирма]. Посочено е, че крайният срок за който се учредява ипотеката /л. 2 от посочения нотариален акт/ е бъдещо сигурно събитие – смъртта на ипотекарния кредитор С., от когато и обезпеченото вземане се погасява. Със саморъчно завещание от 09.10.2008 г., обявено с протокол от 10.01.2012 г., акт № 2, т. I, рег. № 66/10.01.2012 г. на нотариус рег. № 508 НК, Б. С. е завещал на длъжника [фирма] правата си на ипотекарен кредитор по учредената ипотека. С определението, предмет на частната касационна жалба, Софийски градски съд е приел, че дружеството – настоящ жалбоподател, не се легитимира като правоприемник на правата на ипотекарния кредитор по силата на завета на починалия Б. С., и след като не е придобил качеството на ипотекарен кредитор, същият не е легитимиран да иска заличаване на ипотеката по реда на чл. 179, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което е оставил без уважение жалбата срещу постановения от съдията по вписване отказ за заличаване на ипотеката. Поставените от касатора процесуални въпроси: „При същите конкретни условия, ако ипотекарния кредитор няма наследници, срещу коя пасивно легитимирана страна се провежда съдебното производство по чл. 179 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЗД за установяване погасяването на ипотеката и постановяване на нейното заличаване от съда” не са били предмет на обсъждане в обжалвания съдебен акт и в този смисъл нямат обуславящо значение за делото,следователно те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване. Останалите въпроси са релевантни за изхода на спора, даденото по тях разрешение от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, но на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С определение № 37/29.01.2013 г. по ч. гр. д. № 586/2012 г. на ВКС, I ГО, представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС вече се е произнесъл по поставените въпроси, като е прието, че с настъпването на уговореното прекратително условие за съществуването на главното вземане – смъртта на ипотекарния кредитор, обезпеченото с договорна ипотека главно вземане, се погасява. От този момент липсва предмет на ипотеката, тъй като ипотечното право вече не съществува, но вписването й още не е заличено. Заличаването на договорната ипотека се извършва въз основа на някое от изчерпателно изброените в чл. 179 от ЗЗД основания: по молба на ипотекарния кредитор, изтичане на 10 години, публична продан и съдебно решение. При смърт на ипотекарния кредитор в масата на наследството попада и субективното право да се иска заличаване на ипотеката, чийто предмет се е заличил с обратна сила от настъпването на същия юридически факт. Допустим е завет на правото да се иска заличаване на договорна ипотека в полза на ипотекарния длъжник при настъпване на прекратителното условие за съществуването на обезпеченото главно вземане - смърт на ипотекарния кредитор. Упражняването на правата по завета, ведно с подадената от заветника молба до съдията по вписванията при условията на чл.179 ЗЗД са основание последният да заличи вписаната договорна ипотека. По основателността на касационната жалба. Тъй като ипотеката е акцесорно вземане, тя се погасява щом се погаси вземането, за обезпечение на което е създадена. В разглеждания случай тя е послужила за обезпечение на парично задължение, което е погасено със смъртта на кредитора. Поетото от длъжника задължение е с оглед личността на кредитора. С погасяването му се погасява и акцесорното ипотечно право, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Заличаването на ипотеката обаче се извършва само въз основа на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД основания: писмено съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, влязъл в сила съдебен акт, публична продан или с изтичане на 10- годишен давностен срок. Съгласието на кредитора е признание, че ипотеката е погасена, поради което следва да се заличи вписването й. Когато ипотеката не е погасена, съгласието на кредитора наподобява отказ от ипотечното право. Субективното право да се иска заличаване, доколкото е свързано с преценката на кредитора, /респ.неговите правоприемници/ относно изпълнението/неизпълнението на едно главно задължение, има имуществен характер. То преминава върху наследниците на кредитора, може да бъде и предмет на завет. Упражняването на правата по завета, придружено с писмено искане по смисъла на чл.179 ал. 1 от ЗЗД, депозирано до съдията по вписванията, обосновава задължението на последния да заличи договорната ипотека. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13802 от 14.08.2012 г, постановено по гр. д. № 4533/2012 г. на Софийски градски съд, IV А, ВО. ОТМЕНЯВА определение № 13802 от 14.08.2012 г, постановено по гр. д. № 4533/2012 г. на Софийски градски съд, IV А, ВО, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 135 от 28.02.2012 г. на съдия по вписвания Д. Н. Л. при Софийски районен съд, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 67, том IV, рег. № 10441, дело № 615 от 21.08.2007 г. на нотариус М. К., с рег. № 200 на Нотариалната камара, въз основа на молба с вх. № 7061/28.02.2012 г. по вх. рег. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията с район на действие – района на Районен съд София и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ЗАЛИЧАВА договорната ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 67, т. IV, рег. № 10441, дело № 615 от 21.08.2007 г. на нотариус М. К., с рег. № 200 на нотариалната камара, в полза на Б. Г. С. върху следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в [населено място], Столична община, район „С.”, на [улица], на първи жилищен етаж, състоящ се от спалня - ниша, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и балкон със застроена площ от 39,30 кв. метра, при съседи: стълбищна площадка, апартамент № 1, двор и апартамент № 3, заедно с избено помещение № 10, с площ от 2,59 кв. м, при съседи: коридор, мазе № 9, двор и склад, заедно със съответните 4,750 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо урегулиран поземлен имот I – 354 от квартал 189 по регулационния план на София, месността „П. - Редута”, целият с площ от 312 квадратни метра, при граници по скица: [улица], УПИ II – 355, УПИ Х – 346 и УПИ IX – 353. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: