Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр. София, 07.10.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3896/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, чрез процесуални представители гл. юрк. А. и гл. юрк. К. против решение № 135 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 296/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив (допълнено, по реда на чл. 250 ГПК, с решение № 137 от 21.08.2019 г. по същото дело). Ответникът З. И. Н., чрез адв. К. оспорва жалбата и ангажира становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение (допълнено, по реда на чл. 250 ГПК, с решение № 137/21.08.2019 г. по делото) в уважената част на иска по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта – 23.01.2017 г. до окончателното изплащане. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че на посочената в исковата молба ищцата е получила комплексното травматично увреждане (на лява подбедрица) вследствие падане на заледена тротоарна настилка пред къща с визирания административен адрес. Приел е, че са налице предпоставките за реализиране обективната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, доколкото се установявали елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – противоправно деяние, резултат от бездействие на изпълнителя на определена работа (независимо от създадената конкретна организация за нейното осъществяване – от общинско предприятие, по договор с необщинско дружество или по друг начин) по почистване на уличната инфраструктура (улици и прилежащи тротоари) от сняг и лед, вменено на собственика - общината, която съгласно Закона за общинската собственост (ЗОС) има задължението да управлява общинските имоти с грижата на добър стопанин; вреда, изразяваща се в счупване на подбедрицата на левия крак с дислокация (разместване) на фрагментите довела до оперативна намеса, претърпени болки и страдания, както и битово – хигиенни неудобства, установено ограничение на свиване на лявото коляно при клякане около 90 градуса с необходимост от комплексно (с медикаменти и физиотерапия) лечение на лява подбедрица и глезенна става, поява на остеопороза от дългата имобилизация, която според експертното заключение може да се приеме като забавяне и усложнение на оздравителния процес, с прогноза за превръщането й в трайно състояние, наречено „болест на Зудек“ и очаквано възстановяване движението на ставата за около 1 до 2 години; причинна връзка между бездействието на изпълнителя на работата и настъпилия вредоносен резултат. По релевираното от защитата на ответника възражение, че няма задължение да почиства тротоара пред частни обекти (задължението за което е на техните собственици) въззивната инстанция е развила съображения, че гражданската отговорност за вреди от неизпълнение на задължението за почистване на уличната инфраструктура от сняг и лед е на съответната община. Посочено е, че действащата Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив, приета с решение № 199, взето с протокол № 10/28.05.2010 г. на общинския съвет, създава задължения за поддържане на чистотата на други правни субекти. Развити са доводи, че този нормативен акт обаче не може да прехвърли носенето на гражданската отговорност върху тези правни субекти за неизпълнение на задължения, законово вменени на общината. Техен титуляр си остава съответната община, а неизпълнението на задълженията по Наредбата може да доведе до ангажиране на административнонаказателна отговорност, която е извън предмета на делото. При отчитане на продължителността и интензитета на търпените болки, страдания и битови неудобства, вкл. многобройните и продължителни медицински интервенции, останалите белези по тялото и възможните медицински усложнения съдът е намерил, че справедливият и адекватен паричен еквивалент за така засегнатите блага е сумата от 25 000 лв. С определение № 337 от 27.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му по-горе част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните. По горепосочения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 192/29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, I т.о., решение № 257 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2016 г., III г. о., ГК, решение № 217 по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 589 по гр. дело № 1359/2009 г. на I г. о, решение № 78 от 19.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 2271/2014 г., I т. о., ТК, решение № 154 от 24.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., ГК, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., І г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г., ІV г. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г., ІV г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по по т. д. № 1656/13 г. на ІІ т. о., решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г., ІІІ г. о., решение № 52/07.06.2017 г. по гр. д. № 3463/2016 г., І г. о., решение № 69 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2556/2018 г., I т. о. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и релевантните факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетите в цитираната съдебна практика разрешения по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Въззивното решение в атакуваната му част не съответства на тази практика. Ответникът по иска – настоящ касатор е въвел в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на ищцата, по което първоинстанционният и въззивният съд не са изложили съображения. Съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса възражение, като непроизнасянето представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - правораздавателна дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на първата, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, включително и квалифициране на спорното право. Във всички случаи, въззивният съд следва да обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и да изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК и изискванията на ППВС № 1/1953 г. за мотивираност на съдебния акт. Въззивният съд, като съд по съществото на спора и с оглед на изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК е длъжен да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Поради естеството на порока в случая, след касиране на въззивното решение в обжалваната част, делото в тази част следва да отмени и върне на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което съдът обсъди и се произнесе по направеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС. Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 135 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 296/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив (допълнено, по реда на чл. 250 ГПК, с решение № 137 от 21.08.2019 г. по същото дело) в уважената част на иска по чл. 49 ЗЗД, с която е осъдена Община Пловдив да заплати на З. И. Н. от [населено място] сумата от 25 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди от деликт, настъпил на 23.01.2017 г. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.