Ключови фрази
Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * неоснователност на касационна жалба * анализ на доказателства * съдебно-техническа експертиза


Р Е Ш Е Н И Е

№ 418

гр. София, 07 декември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1367/ 2015 година

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Д., подадена чрез неговия служебен защитник, срещу решение №92 от 22.07.2015г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №221/2015г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 26.02.2015г., по нохд №1109/2014г. на Окръжен съд /ОС/ - Пловдив.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат фрагментарни съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното престъпление, базиращо се на събраните по делото косвени доказателства и на неправилната интерпретация на допуснатите, и изслушани в хода на разследването съдебни технически и лицево-идентификационни експертизи. Поставя се акцент на особения характер на приобщените веществени доказателства /компактдискове/, които са носители на лични данни и спрямо тях са приложими разпоредбите на действащия специален закон за защита, и на липсата на доказателствен материал, обосноваващ начина на „снабдяване” на Г. Д. с платежния инструмент-предмет на престъплението.
Декларира се и прекомерна завишеност на санкциите, несъответни на тежестта на инкриминираното деяние, и на личната опасност на извършителя.
Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на въззивния акт и оправдаване на Г. Д. по повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, или за неговата ревизия в обсега на компетентността по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК.
В съдебно заседание на 01.12.2015г., подсъдимият Д., уведомен не участва лично и се представлява от защитник, който поддържа жалбата.
Прокурор от Върховна касационна прокуратура пледира за правилност и справедливост на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, при осъществената инстанционна проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №21 от 26.02.2015г., по нохд №1109/2014г., Пловдивски окръжен съд е признал Г. П. Д. за виновен в това, че на 26.09.2013 година, от АТМ устройство, собственост на [фирма], находящо се до южния вход на Автогара, в [населено място], на [улица], при условията на продължавана престъпна дейност, е използвал платежен инструмент - дебитна карта с №67606401624481781, издадена от [фирма], на името на П. К. Д., като неправомерно изтеглената сума е в размер на 350 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и на ГЛОБА в размер на 300 лева.
В рамките на инициирания от подсъдимото лице и неговия защитник инстанционен контрол, по внохд №221/2015г., АС-Пловдив е потвърдил изцяло съдебния акт на Пловдивски ОС, с решение №92 от 22.07.2015г.
Касационната жалба на подсъдимия Д. е неоснователна.
Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението обстоятелства, обосновали осъждането на Г. Д. за престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК.
Доказателствената съвкупност, приобщена по делото чрез разпита на подсъдимия и на свидетелите П. Д., Р. А., Ц. Г., В. Г., П. И. и П. Д.; съдържима се в приложените документация и записи на 2 броя компактдиска /марка „марка" 700 MB” и „марка”/; и проверена с изготвените видео-техническа и лицево-идентификационни експертизи; обезпечава с необходимия интензитет основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление против паричната и кредитна система, и неговото авторство.
С юридически усет са обсъдени представените по делото веществени доказателства- компактдискове със записи от охранителни камери, обслужващи Автогара и банкоматно устройство, находящи се на адрес- [населено място], [улица], предоставени на полицейските органи и на първостепенния съд, с протокол за доброволно предаване от 04.10.2013г. и с писма от [фирма], в изпълнение на задълженията по чл.159, ал.1 от НПК.
Обоснован е процесуалният подход при оценката на тези предмети. Случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл.125 и чл.127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на визираните разпоредби.
Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните в чл.109, ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за разкриване обективната истина в процеса.
Решаващият орган се е съобразил изцяло с очертаните правни норми.
По делото категорично са установени охранителните системи, от които са свалени записите и коректното им пренасяне на друг носител; извършен е оглед на веществените доказателства по предвидения в НПК ред, с участието на поемни лица и съставен писмен протокол; и е доказана липсата на манипулация при прехвърлянето на данните от твърдия диск на системата на магнитния носител; поради което те могат да бъдат годен обект на експертно изследване и инкорпорираните чрез тях факти е наложително да се вземат предвид при доказателствения анализ.
В коментирания смисъл несъстоятелни са възраженията на защитника на подсъдимия Д. за приложимост на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ по отношение на видеозаписите в приобщените компактдискове. Цитираният нормативен акт охранява правата на физическите субекти при обработване на личните данни /информация, чрез която са идентифицирани и могат да бъдат идентифицирани пряко или непряко чрез идентификационен номер, или чрез един или повече специфични признаци/, от администратор.
Конкретиката по делото за направени чрез охранителни камери записи не сочи на действия, покриващи „обработването на лични данни на физическо лице от администратор”, съгласно предписанията на чл.1 - чл.3 от ЗЗЛД, като за пълнота на изложението следва да се акцентира на обстоятелството, че визираните от законодателя рестрикции са недопустими, когато това е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес /чл.4, т.5 от ЗЗЛД/, каквото безспорно е предотвратяването на престъпното деяние, неговото разкриване и последващо санкциониране.
При съблюдаване на правната природа на експертизата в наказателното производство като способ за доказване, лимитиращ сложни, различни по своето естество проучвания и изследвания, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствата заключения от известни за неизвестни факти, са интерпретирани компетентните мнения на ангажираните с казуса специалисти по видеозаписи и лицева идентификация.
При извършените изследвания на записите на охранителните камери за видеонаблюдение, обслужващи Автогара и банкоматно устройство, намиращи се в [населено място], [улица], по назначените и приети от решаващия орган експертизи №14/ДОК-067 и №15/ИДИ-026, след използване на качествена /метод на А. Б./ и количествена методика, и при направено сравнение на базата на общи идентификационни признаци на главата и отделни анатомични органи върху нея/ чело, уши, нос, кладенчетата на човешкото око, устни, брадичка/, е установено сходство по всички опорни точки-обща форма и охраненост на лицето, характер и линия на косата, височина на чело, вежди и надвеждови дъги, корен и форма на гръб на носа, изразени скули и носоустни гънки, устна цепка, брадичка, форма и разположение на дясна ушна мида, между заснетия субект и Г. Д..
Изчерпателно описаните от експертите обстоятелства са били достатъчни за изграждане на изводи за най-високата степен на вероятност, по скалата на Европейската мрежа на криминалистическите институти, за идентичност на лицето, боравещо с инкриминираната дебитна карта на 26.09.2013г., в [населено място] и подсъдимият.
Липсата на възможната, при установими частни белези, характерни само за едно лице, абсолютна категоричност в предложените от вещите лица научни мнения по лицево-идентификационните експертизи, относими към авторството на инкриминираното престъпление, е преодоляна от кортролираната инстанция, чрез прецизен и обстоен доказателствен анализ.
Професионално са интерпретирани кореспондиращите с обсъдените веществени доказателства и експертни заключения косвени фактически данни, инкорпорирани чрез обясненията на Г. Д., чрез свидетелските показания на П. Д., П. Д., Р. А. и П. И., и чрез писмения материал /справки от [фирма], с изходящ №16-000356/31.10.2013г. и №0911-16-005207/25.11.2014г. за осъществени транзакции с дебитна карта с №67606401624481781/, очертаващи непрекъсна доказателствена верига и позволяващи несъмнено да се приеме, че извършител на престъпното деяние е подсъдимият.
Обстоятелствата, установени с визираните гласни и писмени доказателствени средства безспорно очертават, че подсъдимият Д. през месец септември е живеел със своя родител - П. Д. в жилището на П. Д., като наемател и същият е бил без постоянна работа и наркозависим, поради което се нуждаел непрекъснато от финансови средства; както и това, че през визирания период от време изчезнал класьор с документи на наемодателя, сред които издадената от [фирма], дебитна карта с №67606401624481781, с дневен лимит на теглене в размер на 400 лева, ведно с изписан върху визитна картичка ПИН - код.
По убедителен начин е доказано, че след констатираната липса и сигнализирането на [фирма] и органите на реда, са предприети оперативно-издирвателни мероприятия от полицаите А. и И., които въз основа на получената от институцията-издател на дебитната карта, информация за датите, часовия пояс и мястото на неправомерните тегления, открили видеокамери, в чийто обхват са процесните устройства и по предвидения ред записите им били предоставени. При прегледа им е установено пълно съвпадение на информацията, отразена в кадрите за часа, минутите, секундите, номера на ползвания на 26.09.2013г. платежен инструмент и извършваните с него операции, със съдържимите се в банковите извлечения данни; и Г. Д., познат на полицейските служители като лице от криминалния контингент, е идентифициран.
В контекста на изложеното ирелевантни са доводите на защитата, че липсата на доказателствен материал за придобивните способи, чрез които Г. Д. се е снабдил с инкриминирания платежен инструмент разколебават изискуемата се доказаност на авторството на престъплението. При характера и параметрите на повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение, това е извън обсега на предмета на доказване по чл.102 от НПК.
При доказателствено обезпечената фактология по разглежданото наказателно дело, правилно въззивният съд е приложил материалният закон. Инкриминираното поведение се субсумира от чл.249, ал.1, вр.чл.26 от НК. Подсъдимият на 26.09.2013 година, в [населено място], при условията на продължавана престъпна дейност, е използвал платежен инструмент- дебитна карта с №67606401624481781, без съгласието на нейния титуляр и изтеглил неправомерно парична сума в размер на 350 лева, с което обективно и субективно консумирал състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК.
По справедливост е индивидуализирана и наказателната отговорност.
При преценка на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца, отчитайки социалния отзвук на неправомерните посегателства против паричната и кредитна система, и с подчертано внимание на императивно предписаните от чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция, съдът при съблюдаване на разпоредбата на чл.54 от НК е отмерил санкцията-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и 300 лева ГЛОБА.
Конкретиката на инкриминираните прояви- време, място, механизъм на реализиране и причинените с тях вредоносни последици /изтеглена парична сума от 350 лева/, последното от които без да е задължителен признак за престъпната съставомерност, е от значение при лимитиране на наказанието; фактите, свързани с личната опасност на Г. Д. - обременено социално, материално и семейно положение; липсата на образователен ценз и ресурс за обществена и трудова реализация, на изградени трудови навици, което в съчетание с наркотичната зависимост го е подбудило да осъществи престъпното деяние; предходните 8/осем/ осъждания за посегателства против собствеността на гражданите; честотата на престъпленията по чл.249 от НК и общественият им резонанс, предпоставен от тяхната специфика и насоченост, от характеристиките на предмета на посегателство – платежен инструмент, обективиращ наличните спестявания и средства за издръжка, сочат на съответност на наложеното на подсъдимия наказание.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че в пределите на възложената компетентност и упражнявайки правомощията си в касационното производство, образувано по жалба на подсъдимия Д., следва да остави в сила атакувания въззивен акт.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №92 от 22.07.2015г., постановено по внохд №221/2015г., по описа на Пловдивски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.