Р Е Ш Е Н И Е № 522 гр. София, 24 септември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ТОМОВ касационно дело № 2492 по описа за 2011 г, като, на основание чл. 33, ал. 5 НПК, мотивите се изготвят от съдия Иванова Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, по жалба на гражданския ищец и частен обвинител Ю. А. С. и по жалби на подсъдимите Н. Д. Н., В. П. Х. и Д. П. Д., срещу решение на Софийски апелативен съд № 228 от 1.07.11, по ВНОХД № 229/11. С въззивния акт е изменена първоинстанционна присъда на Софийски окръжен съд № 41 от 10.11.10, по НОХД № 167/10, както следва: - деянието е преквалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 1 и 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а подсъдимите са оправдани по обвинението да са извършили грабежа чрез заплашване, - наложеното на подсъдимия В. П. Х. наказание е намалено на три години „лишаване от свобода”, като е приложен чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години, - наложеното на подсъдимия Н. Д. Н. наказание е намалено на три години „лишаване от свобода”, като е приложен чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години, - наложеното на подсъдимия Д. П. Д. наказание е намалено на шест години „лишаване от свобода”, както и е сведен до шест години „лишаване от свобода” срокът на определеното по съвкупност най-тежко общо наказание, - присъдата е отменена в частта, с която по отношение на подсъдимите Х. и Н. е определен първоначален режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и типа затворническо заведение, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите Х., Н. и Д. са признати за виновни в това, че на 17.04.2003 г, в [населено място], Софийска област, в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи, в особено големи размери, на обща стойност 20 208, 20 лв, от владението на Ю. А. С., А. Г. А. и Б. Г. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, дейците са били въоръжени и грабежът е придружен със средна телесна повреда на Ю. А. Сарач, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени, както следва: - подсъдимият В. П. Х., на девет години „лишаване от свобода”, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, - подсъдимият Д. П. Д., на единадесет години „лишаване от свобода”, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” режим, с приложение на чл. 25 вр. чл. 23 НК и определяне на едно най-тежко общо наказание, възлизащо на единадесет години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” режим, с присъединяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три месеца, със зачитане на предварителното задържане и изтърпяното наказание по групираните присъди, както и с привеждане в изпълнение, съгласно чл. 68, ал. 1 НК, наказанието три месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” режим, - подсъдимият Н. Д. Н., на осем години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите са осъдени да заплатят на пострадалите обезщетение за претърпените имуществени вреди, възлизащи общо на 20 208, 20 лв. С протеста, насочен срещу подсъдимите В. П. Х. и Н. Д. Н., се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че неправилно е смекчена наказателната отговорност, както и неправилно е приложен институтът на условното осъждане. С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС с оглед влошаване положението на обхванатите от протеста подсъдими. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец Сарач се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция за увеличаване на наложените наказания. С жалбата на подсъдимия Н. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че изводът за съпричастност на жалбоподателя към престъплението не почива на процесуално издържан доказателствен анализ, че деянието е несъставомерно като квалифициран случай на грабеж, че деянието би могло да се квалифицира по чл. 197 НК. С жалбата се иска да бъде отменено решението и подсъдимият Н. да бъде оправдан или да бъде изменено решението, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. С жалбата на подсъдимия Х. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че доказателствените изводи, касаещи участието на жалбоподателя в деянието, са неправилни, че не е установено да е отнета валута, възлизаща на 10 000 евро. С жалбата се иска да бъде отменено решението и подсъдимият Х. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. С жалбата на подсъдимия Д. се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са тълкувани превратно, откъдето и изводът, че жалбоподателят е участвал в престъплението, се явява несъобразен с доказателствената съвкупност. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и подсъдимият Д. да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста и жалбата на частния обвинител, а жалбите на подсъдимите намира за неоснователни. Жалбоподателят С. не участва в касационното производство. Защитата счита, че следва да бъдат уважени жалбите на подсъдимите. Подсъдимите Х., Н. и Д. пледират за уважаване на жалбите им. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът и жалбите са неоснователни. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. САС е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК, като е извършил цялостна въззивна проверка на първоинстанционната присъда. Направен е подробен доказателствен анализ, съобразен с чл. 14 НПК. Изводите за това, че подсъдимите са участвали като съизвършители в инкриминираното деяние, са изведени след детайлен и прецизен доказателствен анализ и се споделят от настоящата инстанция. Осъждането на жалбоподателите почива на надеждна доказателствена основа, поради което неоснователен е доводът, че авторството не е изяснено съобразно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Правилно са анализирани и доказателствата, касаещи предмета на престъплението, включващ и отнемането на сумата 10 000 евро. Липсата на допуснато съществено процесуално нарушение изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите релевантни факти обвързват подсъдимите с извършеното престъпление. Правилно е приложен материалният закон / деянието е съставомерно по възприетата от въззивния съд правна квалификация /. Не са налице основания за преквалификация на деянието / по отношение на подсъдимия Н. / в по-леко наказуемо престъпление, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Липсва и явна несправедливост на наложените наказания. САС е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които централно място заема продължителният срок на наказателното производство, самостоятелно обуславящ смекчаване на наказанията. Съобразена е и ниската степен на обществена опасност на дейците. Правилно е отчетено, че в периода след инкриминираното деяние подсъдимите са проявили добросъвестно поведение и не са извършили други общественоопасни деяния. Релевантно за наказателната им отговорност е и отпадането на елемент от състава на инкриминираното деяние / оправдаването по обвинението за заплашване /. Отдадено е дължимото значение и на отегчаващото обстоятелство / завишената степен на обществена опасност на деянието /. Въззивният съд е достигнал до верни изводи, че са налице основания за смекчаване на наказанията, а по отношение на подсъдимите Х. и Н., и за приложението на чл. 66 НК. Правилни са разсъжденията относно целите по чл. 36 НК, преценени в аспекта на личната превенция, имаща съществено значение за отлагане изтърпяването на наложеното наказание, като не е пренебрегната и генералната превенция. При положение, че от момента на инкриминираното деяние е изтекъл срок, приблизително равняващ се на десет години, ефективното изтърпяване на наложените наказания би било неоправдано строга репресия спрямо подсъдимите, която би била в противоречие с целите на наказанието. Ето защо, искането за ново разглеждане на делото във въззивната инстанция с оглед влошаване положението на подсъдимите е неоснователно и не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 228 от 1.07.2011 г, по ВНОХД № 229/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията ПЛАМЕН ТОМОВ Според мен протестът е основателен, а жалбата от страна на частното обвинение – частично основателна.Обвинението – държавно и частно – с основание оспорва като явно несправедливо условното осъждане на подсъдимите Х. и Н.. Примерите в протеста за неубедителното смекчаване на отговорността от двамата подсъдими – например относно неясния смисъл, вложен в оценката за „социална ангажираност” на Х., или относно значението на възстановяването на част от ограбеното, възстановяване, което, както е известно, може да смекчава отговорността в различна степен (срв. мотивите към П. 3/1970-Пл. в раздел ІV, т.6) – са примери по-скоро за отделни слабости на иначе много добре мотивирания съдебен акт. Според мен такива слабости в случая са преодолими, доколкото първоинстанционният съд наистина е проявил ненужна строгост при определянето по размер на лишаването от свобода, а размерите, в които САС го е смекчил, са все пак справедливи, и то най-вече с оглед на продължителността на делото. Смекчаването на наказателната отговорност, с което не съм съгласен, е по съображения, които са излагани и друг път: че приложението на условното осъждане спрямо извършителите на най-тежките престъпления, каквото е и грабежът, още повече – тежконаказуемите му разновидности, е поначало трудно съвместимо с идеята, вложена в института (р.277/02-І, Бюл.10/02); и защото при него законът отдава само преимуществено значение на личната превенция, тя не бива да се схваща като единствена цел на наказанието, а институтът да се прилага за сметка на пренебрежението към възпитателното и предупредителното въздействие на наказанието върху другите членове на обществото (вж. още р.р. 227/04-І, Бюл. 9/04, 539/02-І, Бюл. 7/02, 397/02-ІІ, Бюл. 5/02, 423/03-ІІ, Бюл. 8/03) (ПЛАМЕН ТОМОВ)