Р Е Ш Е Н И Е     № 173     София, 02 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 138/2009 година На основание чл. 420, ал.2 и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият С. Х. С. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 6 от 02.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 324/08 г. от Окръжен съд – гр. Р., с което е потвърдена осъдителната присъда № 411 от 24.10.2008 г. по НОХД № 403/ 08 г. на Районен съд – гр. Р.. От основанията по чл. 348, ал.1 НПК в искането са развити доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият С. Х. С. не се явява, редовно призован, а искането се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, а.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С осъдителните съдебни актове, чиято проверка се иска, осъденият С. е бил признат за виновен в това, че на 23.03.2008 г., при условията на повторност, като случая не е маловажен, чрез използване на техническо средство и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 10 000 лева, собственост на “Държавна агенция информационни технологии и съобщения”, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, т.4 и т. 7 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода. І. Твърди се в искането, че при формиране на изводите на съда относно основния факт на процеса – извършено ли е деянието и извършено ли е то от подсъдимия, са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка, основният акцент, поставен в саморъчно изготвеното искане от осъдения С. и представените от служебния защитник писмени бележки, е оспорването на извършеното разпознаване в досъдебното производство. Поддържа се още, че първоинстанционният съдебен акт е постановен от незаконен състав, тъй като председателят на състава е решавал и друго, предходно дело, водено срещу осъдения. Възраженията са неоснователни. Не намират опора в данните по делото твърденията за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи, направени от предходните съдебни инстанции. Събрани са достатъчно доказателства за установяване на истината по делото. Всички доказателства са обсъдени съобразно действителното им съдържание, като в тази връзка, предходните инстанции са изложили аргументирани съображения за процесуалната им годност и кредитирането им. Основното оспорено доказателствено средство е извършеното разпознаване на подсъдимия в досъдебното производство от свидетелите М, Я. и И. Безспорно вярно е, че след залавянето на подсъдимия, същият е бил заведен до местопрестъплението и показан на посочените свидетели. Още тогава, свидетелите еднозначно са заявили, че именно осъденият е лицето, което са забелязали да напуска сградата, от която са били отнети преди това инкриминираните вещи. Идентични по съдържание са и изявленията им, депозирани в хода на съдебното следствие. Всъщност в искането се пропуска, надлежното обсъждане, направено още от първата инстанция, на тази доказателствена информация с данните, изведени от показанията на свидетеля П. П. е категоричен, че именно осъденият С. е предал в пункта му метални части, идентични с тези, предмет на обвинението. И ако за останалите трима свидетели, за които стана дума, осъденият е непознат, то свидетелят П не греши в неговата самоличност, защото С. не за първи път посещава пункта за изкупуване на метални отпадъци. Ето защо, по делото са събрани достатъчно доказателства по предвидения в НПК ред, които могат да бъдат поставени в основата на съдебен акт. Съдържанието им установява по категоричен начин конкретното участие на осъдения в извършване на престъплението. Поставените въпроси в писмените бележки на защитата, може да имат своето основание, но не са в полза на осъденото лице. Вярно е, както се твърди в същите, че става дума за две прояви, но това означава най-малкото, че на осъденото лице е спестено обвинение за опит към кражба. Несъстоятелни са и доводите, че липсата на дактилоскопни следи (по точно не са изземвани такива при извършения оглед), поставя под съмнение изводите за авторството на деянието. По начало, откриването на такива следи, оставени от обвиненото лице на местопрестъплението, установява само присъствието му там и косвено наред с други доказателстевни факти може да утвърди извод за авторство. Отсъствието им обаче съвсем не означава, че обвинението е недоказано, защото самия процесуален закон допуска обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства. Още повече, че законът изключва доказателствата и средствата за тяхното установяване да имат предварително определена сила. С оглед на посоченото, тезата, поддържана в искането за допуснати пороци при формиране на изводите относно правно-релевантните факти по смисъла на чл. 14 от НПК и доказателствена недостатъчност по смисъла на чл. 303 от НПК, следва да се отхвърлят като неоснователни. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила с разглеждане на делото в първата инстанция от незаконен състав. Възраженията на осъдения, се свеждат единствено до това, че в състава на съда е участвувал съдия, който преди това е разглеждал наказателно дело по друго обвинение, повдигнато спрямо осъдения. Възраженията не намират опора в разпоредбите на НПК. Законодателят в нормата на чл. 29, ал.1 от НПК изчерпателно е изброил основанията, при наличието на които съдията не може да участва при разглеждането на конкретно дело. В посочените основания не се съдържа забрана за участие по делото на съдия, който преди това по друго обвинение е разгледал и постановил присъда спрямо подсъдимия. Този факт, сам по себе си не е основание да се направи извод, че съдията е предубеден относно изхода на делото, поради което липсват основания за отвод и по смисъла на чл. 29, ал.2 от НПК. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Х. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение №6/02.02.2009 г., постановено по ВНОХД № 324/08 г. от Окръжен съд – гр. Р., с което е потвърдена осъдителната присъда № 411/24.10.2008 г. по НОХД № 403/ 08 г. на Районен съд – гр. Р..   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.