Р Е Ш Е Н И Е № 539 гр. София, 09.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1755 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Д. Н. срещу решение № 104 от 03.07.2012 г. по внохд № 132/2012 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за допуснати процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан, да се намали размера на наложеното наказание или делото се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител и граждански ищец Я. А. мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 1/ 11.01.2012 г. по нохд № 1131/ 2011 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия Н. Н. за виновен в извършване на три престъпления и го осъдил както следва: по чл. 216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК на две години лишаване от свобода, по чл. 330 ал.1 от НК на пет години лишаване от свобода и по чл. 214 ал.2 т.2, вр. чл. 213а ал.3 т.2 и т.4 вр. ал.2 т.1 и т.3, вр. чл.18 ал.1 от НК на осем години лишаване от свобода, глоба в размер на седем хиляди лева и конфискация на ½ ид.ч. от мотоциклет „Х.”. На осн. чл.23 ал.1 от НК наложил общо наказание от осем години лишаване от свобода, което на осн. чл.24 от НК увеличил на девет години лишаване от свобода. Към него присъединил наказанията глоба в размер на 7 000 лв. и конфискация на ½ ид.ч. от мотоциклет „Х.”. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Я. А. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2057.40 лв. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил присъдата. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. То е мотивирано с доводи, че решението е постановено от незаконен състав, както и че част от фактическите изводи почиват на предположения или на негодни доказателствени средства. На първо място, напълно неоснователно е възражението, че решението е постановено от незаконен състав. Съдът е отхвърлил искането за отвод на докладчика по делото, като е мотивирал липса на данни за предубеденост или заинтересованост на съдия Т. от изхода на делото. Съдиите вземат решения по вътрешно убеждение и при осъществяване на пряката си работа по правораздаването не са в административна зависимост от ръководителите на съответните съдилища, в които работят. Обстоятелството, че като командирован съдия във въззивния съд, докладчикът по делото проверява присъдата, постановена от председателя на наказателното отделение на Варненския окръжен съд не води априори до извод за неговата заинтересованост и необходимост от отвод на основание чл.29 ал.2 от НПК. Върховният касационен съд не констатира нарушения на принципа за изграждане на вътрешното убеждение на съда по фактите на базата на всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Видно е от мотивите на решението, че Варненският апелативен съд е подложил на собствена проверка всички събраните от първата инстанция доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимовръзка и е направил извод за безспорна установеност на фактите по престъпната дейност и авторството на подсъдимия. При анализа и оценката на доказателствата не се установява извращаване на тяхното съдържание, а фактическите констатации са логически издържани. Съдът е разгледал подробно всички възражения в жалбата на подсъдимия, касаещи приетата от първата инстанция фактология, които отхвърлил с убедителни аргументи. Голяма част от тях отново се поддържат в касационната жалба и настоящият касационен състав също ти намира за неоснователни. Възразява се срещу процесуалната допустимост на показанията на двамата полицаи- М. и И. за установяване на авторството на деянията, тъй като тези свидетели по същество възпроизвеждат обясненията на задържания /при т.нар. оперативна беседа/, които не са събрани по реда на НПК и не могат да бъдат ценени от съда. Поначало, двамата полицаи не са участвали в процеса в друго процесуално качество и могат да бъдат разпитвани като свидетели за установяване на факти и обстоятелства от значение за делото. Те обаче не възпроизвеждат факти, които лично са възприели, а такива, станали им известни от подсъдимия. Чрез показанията им са събрани производни доказателства, а принципът на непосредствеността дава приоритет на първичните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели-очевидци или чрез самопризнанията на обвиняемия. Безспорно е по делото, че при проведените по реда на НПК разпити на Н. на досъдебното производство и пред съда, той или се ползвал от правото си да не дава обяснения или отрича да е автор на вменените му престъпления. Липсват и преки очевидци на деянията, поради което не са събрани първични доказателства за основния факт, предмет на доказване по делото. Показанията на свидетелите М. и И. не са единствения източник на доказателства относно авторството и те правилно не са игнорирани от съда, а са внимателно проверени чрез другите писмени и гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите Я. А., И. И. и В. Ч., протоколите за оглед на местопроизшествията, за претърсване и изземване, протокол за оглед на ВД и заключенията на експертизите. Затова оплакването, че чрез разпита на двамата полицаи е подменен процесуалният ред за събиране на доказателства и вътрешното убеждение на съда е изградено на негодни доказателства е неоснователно. Възражението на защитата, че съдът се позовава на неверни обстоятелства и на „нереални” експертизи е мотивирано с доводи, които изцяло имат отношение към обосноваността на въззивния съдебен акт, която не е касационно основание за проверката му. Както вече бе посочено, Варненският апелативен съд е разгледал всяко едно от оплакванията, свързани с обосноваността на присъдата и не е намерил основания за промяна на приетите за установени фактически обстоятелства, включително и за авторството на деянията. Вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 от НПК и не подлежи на преоценка от касационната инстанция. Не са лице основания за връщане на делото за ново разглеждане, нито за оправдаване на подсъдимия Н.. Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. Съдът е изложил съображения защо счита, че обществената опасност на извършените престъпления е висока, мотивирайки се с установената ескалация на престъпните прояви за много кратък период от време, начинът, по който те са се отразили както на семейството на пострадалия, така и на странични граждани. Отчетени са негативните данни за личността на подсъдимия, а като смекчаващо отговорността му обстоятелство- фактът, че е с чисто съдебно минало. В жалбата не са изложени конкретни доводи в подкрепа на оплакването, поради което настоящият касационен състав намира, че наказанието съответства на обществената опасност на извършеното и на дееца и в пълна степен ще способства за постигане на целите по чл.36 от НК. Водим от тези съображения и на основания чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104/ 03.07.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 132/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: