Р Е Ш Е Н И Е № 266 град София, 02 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети май двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1461/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия Н. В. П., подадена в срок чрез защитника му адв. В. Д. и на частните обвинители Е. А. и С. Г., подадени в срок чрез повереника им адв. З. Т., против въззивно решение № 8 от 21.01.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 5/2011 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че наказанието му е явно несправедливо завишено, гражданските искове за имуществени вреди са недоказани, а за неимуществени вреди- прекомерно завишени. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като наказанието и обезщетенията за неимуществени вреди бъдат намалени по размер, а исковете за имуществени вреди бъдат отхвърлени. По жалбата на частните обвинители изразява становище да бъде оставена без уважение. В жалбата на частните обвинители се поддържат оплаквания за допуснато нарушение, което е касационно основание по смисъла на чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излагат съображения, че определеното за изтърпяване от подсъдимия наказание е явно несправедливо занижено. Иска се въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание не се явяват и не вземат становище по жалбата си и по жалбата на подсъдимия. Частният обвинител Г. Д. не е взел становище по жалбите. Гражданския ищец Л. Г. не е взел становище по жалбите. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 133 от 22.11.2010 год. постановена по Н. дело № 2408/2010 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. П. за виновен в това, че на 25.04.2010 год. в с... обл. Пловдивска умишлено умъртвил В. С. Д., поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54, чл. 58а НК и във вр. с чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на десет години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място държал огнестрелно оръжие- пистолет марка “ИЖ, доработен за стрелба със стандартни пистолетни патрони калибър 9Х18мм и 14 броя патрони калибър 9Х18мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 във вр. с чл.54 във вр. с чл. 58а НК и чл. 373 ал.2 НПК го е осъдил на три години и три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание десет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от “закрит” тип. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Елена Й. А., С. Й. Г. и Л. Й. Г. по 70 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и по 400лв обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 25.04.2010 год. до окончателното изплащане. С въззивно решение № 8 от 21.01.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 5/2011 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. По касационната жалба на подсъдимия: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК се мотивира с нарушения в дейността на съда по определяне на неговия размер. В този смисъл е изложеното съображение, че въззивният състав без основание е възприел отказа на решаващия съд при отмерване на санкцията да приложи нормата на чл. 55 НК при установените многобройни смекчаващи обстоятелства и това е довело до налагане на наказание от десет години лишаване от свобода, което е прекомерно тежко. Те касаят наказанието наложено за престъплението по чл.115 НК, което като по-тежко е определено за изтърпяване по реда на чл. 23 НК. Нарушения при индивидуализацията на това наказание, както и на наказанието за престъплението по чл. 339 ал.1 НК, които са основание за изменяване на решението, по делото не са допуснати. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон определените за изтърпяване с присъдата наказания от десет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 115 НК и три години и три месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 339 ал.1 НК не са явно несправедливо завишени. Индивидуализирани са в рамките на закона, предвидени за престъплението, в съответствие с процесуалния ред, по който делото е решено, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. За да определи наказание в тези размери още първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, в това число и тези, на които жалбоподателят в настоящото производство основава искането си за намаляване на санкцията. При приетия баланс между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, мотивирано е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 58а ал.3 НК. Отговорил е на аргумента на защитата за наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-леките предвидени за престъпленията наказания се явяват несъразмерно тежки и мотивирано ги е отхвърлил. При цялостната служебна проверка на правилността на обжалваната осъдителна присъда във връзка с това оплакване, Пловдивският апелативен съд не е имал основание да им направи различна преценка и да приеме тезата на подсъдимия, че наказанието му е явно неправедливо завишено. Изложените съображения, че не са допуснати нарушения на правилата за индивидуализация им и определеното по съвкупност за изтърпяване наказание десет години лишаване от свобода е необходимо и достатъчно за потигане целите по чл. 36 НК, не са произволни. Като е отказал да го коригира в поискания от подсъдимия смисъл, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за изменяване. Принципите за законосъобраност и справедливост на наказанието, налагащи върху подсъдимия да бъде упражнен такъв обем наказателна принуда, който от една страна да не надхвърля необходимото за поправянето и превъпитанието му и от друга страна да не създава в дееца и другите членове на обществото чувство за ненаказуемост, не са нарушени. Наказанието от десет години лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние и данните за личността на дееца и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Не са превратно оценени данните от значение за определяне степента на обществената опасност на дееца, на които жалбоподателят в настоящото производство основава искането си за намаляване на наказанието. Като обстоятелства, които смекчават наказателното положение още първоинстанционният съд е приел напреднала възраст, чисто съдебно минало, сравнително добри характеристични данни и съдействие, дадено при разследването. Въз основа на тях е определил наказания в размер на средния, предвиден за престъпленията, които съответно е редуцирал в рамките, указани в чл. 58а НК. Нито едно от тях не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК. Възрастта на подсъдимия и свързаните с нея, типични за тази възрастова група характерови особености и здравословни проблеми не са основание за проява на по-голямо снизхождение. Здравословния проблем, която е имал не му е пречил да извърша селскостопанска дейност и сам да се грижи за себе си и за животните в личното си стопанство. За тази възраст е характерна и житейската мъдрост, с трезво осмисляне на действия и постъпките, каквато при него липсват. Както е посочено и в обстоятелствената част на обвинителния акт, инцидентът е провокиран от неговата забележка към пострадалата да не пасе животните в чуждата нива. Цялостното му развитие последвано от тази забележка и събраните гласни доказателства за характера му, конфликтите, които имал със съселяните си във връзка с отглеждането на животните, опитите той да определя маршрутите, по които да се движат и къде да пасът, не дават основание за възприемане на довода, че пострадалата сама е предизвикала инцидента с поведението си. Липсват данни животните да са били в негова нива и да са му причинили някакви вреди, както и такива на други стопани. Не е изпълнявал и функции по опазване на чуждите имоти. При боричкането е отнел пръчката на пострадалата, съборил я на земята, като по този начин я лишил не само от възможност да има агресивно поведение, но и да се защити. От този момент е имал поведение спрямо лежащата на земята жена, което не покриво критериите за зачитане на нейната човешка личност. Ритниците, които й нанесъл в областта на дясното рамо и лявата половина на корема, не го задововолили, извадил незаконно притежавания си пистолет, заредил го, не могъл да възпроизведе изстрел, поради което се наложило да го зареди повторно и от разстояние около един метър хладнокръвно я прострелял в главата, оставил я да лежи без да се поинтересува от нейното състояние, прибрал животните си и на следващия ден продължил да извършва обичайната си дейност. Начинът на извършване на деянието, проявените жестокост, упоритост и целенасоченост при умъртвяване на пострадалата и поведението му след него, опита да се освободи от оръжието на престъплението с предаването му на неговите внуци, за което има образувано наказателно производство, не го характеризират като личност с ниска степен на обществена опасност, на която би могло да се въздейства с налагане на по-малко по размер наказание. Не е превратно оценена относителната тежест на процесуалното му поведение. Приложените материали от разследването не дават основание за възприемане на довода, че добросъвестно е съдействал на разследващия орган и това е допринесло за изясняване на делото. Признал е авторството едва след като е била извършена значителна дейност от органите на полицията по установяване на евентуалния извършител. Твърдяният от него механизъм на прострелване е различен от установения по експертен път. Не е дал обяснения за останалите причинени на пострадалата увреждания. Процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса с признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието да не се събират доказателства за тях, е предопределило рамките, в които са могли да бъдат индивидуализирани наказанията. То е било продиктувано до голяма степен от желание да смекчи наказателното си положение и не може повторно да се преценява като смекчаващо обстоятелство. При тези данни намаляването на наказанието би било проява на неоправдав либерализъм и няма да допринесе за оказване възпиращото въздействие на наказанието, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. По оплакването за допуснати нарушения в гражданско-осъдителната част на въззивното решение: Изложените от жалбоподотеля съображения в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която са уважени гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди не намират опора в разпоредбите на закона и са неоснователни. Те са идентични с възраженията против правилността на присъдата. Макар и да липсват подробни съображения по основателността им, въззивната инстанция по същество е възприела изводите на решаващия съд, че гражданските искове са доказани по основание и следва да бъдат уважени в посочените размери. Гражданските ищци, които са деца на пострадалата, са от кръга на лицата, които могат да претендират заплащане на обезщетение за претърпяни от от деянието имуществени и неимуществени вреди. Исковете им са своевременно предявени и са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес. При определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отчетени са съществуващите отношения на обич и привързаност между пострадалата и нейните деца и действително изживяните от загубата й душевни страдания. Независимо че децата са имали самостоятелни семейства, отношенията им с тяхната майка са били изключително близки, като взаимно са се подпомагали и подкрепяли. За тези отношения свидетелства и факта, че като не успял да се свърже по мобилния телефон с пострадалата, нейният съпруг се обадил на дъщеря и- гражданската ищца Е.А. и двамата заедно предприели действия по издирването й и по оказването на медицинска помощ. Законодателят не поставя като изискване при определяне размерите на обезщетенията пострадалите да са непълнолетни или да живеят в общо домакинство с починалия, поради което това съображение на жалбоподателя е неоснователно. Неоснователен е и довода, че исковете за имуществени вреди са уважени без основание, защото в подкрепа на претендираните разходи не са представени писмени доказателства. Разходите по погребението могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, в това число и със свидетелстки показания, а такива са събрани в първоинстанционния съд и не са превратно оценени. Р. свидетелка А. е установила, че трите деца по равно са си поделили направените разноски в размер на 1200лв. По жалбата на частните обвинители Е. А. и С. Г.: Оплакването на жалбоподателите за явна несправедливост на наказанието, което се мотивира с неправилна преценка на тежестта на обществената опасност на деянието и дееца, като обстоятелства от значение за определяне на неговия размер, е неоснователно. Доводите им са идентични с поддържаните пред въззивната инстанция, която при проверката на осъдителната присъда ги е обсъдила и им е отговорила, като е възприела извода на решаващия съд. Изложените съображения, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати в достатъчна степен с изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на десет години, намират опора в данните по делото. Подсъдимият е извършил най-тежкото престъпление, като е лишил от живот своята съселянка, но по делото е прието за установено, че преди това е възникнал конфликт между тях, прерастнал в бой, при който и той е получил телесно увреждане. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 8 от 21.01.20011 год. постановено по ВНОХ дело № 5/2011 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 133 от 22.11.2010 год. по Н. дело № 2408/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: