3 Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 14.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 596 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Х. Л. Щ. със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Р., против въззивното решение № 717 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 695 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 18 от 16 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1565 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. в частта му за осъждането на касатора за заплащане на издръжка за периода преди завеждане на иска. Касационният контрол е допуснат с определение № 1164 от 9 ноември 2010 г. поради вероятността решението в частта му по иска по чл. 87 СК (отм.) да е недопустимо. По посочения проблем касаторът е посочил единствено, че съдът е присъдил издръжка за минало време за по-дълъг срок от предвидения в чл. 87 СК (отм.). Ответницата София Е. Е.-Щ. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. О. Б., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че причината решението да обхваща периода от началото на фактическата раздяла е, че касаторът не й е помагал материално при отглеждането на детето през тези най-трудните месеци. С решението си в допуснатата до касационно разглеждане част въззивният съд приел, че издръжката за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждането на иска, а в разглеждания случай тя е удовлетворена за по-дълъг период от три седмици, което е в противоречие с чл. 87 СК (отм.), но оплаквания в тази връзка във въззивната жалба липсват; в съответствие с чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Относимите обстоятелства са следните: Исковата молба е предявена на 8 април 2009 г. Искането е за присъждане на издръжка за малолетното дете, родено от брака на страните, считано от датата на фактическата раздяла – 15 март 2008 г. Искът по чл. 87 СК (отм.) е оспорен от ответника по иска с твърдението, че от периода на напускане на семейното жилище до момента не е преставал да изпраща на детето пари, дрехи и подаръци. Първоинстанционният съд осъдил касатора да заплати на детето си издръжка месечно в размер на 80 лева, считано от 15 март 2008 г., заедно със законната лихва. Решението в частта му по иска по чл. 87 СК (отм.) е обжалвано с твърдението за недоказаност. Решението в частта му за осъждането на касатора за издръжка над едногодишния период по чл. 87 СК (отм.), е недопустимо. Според правилото на чл. 269 ГПК въззивният съд дължи служебна проверка на допустимостта на атакуваното решение в обжалваната му част. След като е налице нарушаване на императивна норма досежно срока, за който може да се претендира заплащане на издръжка за минало време, съдът следва да извърши преценка на допустимостта на иска за частта, надхвърляща максимално определения в закона срок. В случая е предявен иск за присъждане на издръжка за минало време за срок, надхвърлящ с 24 дена максимално допустимия по закона срок от една година преди завеждането на делото, като постановеното решение по тази част от претенцията следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. В останалата част решението по иска по чл. 87 СК (отм.) е правилно. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 717 от 11 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 695 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 18 от 16 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 1565 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г. за осъждането на Х. Л. Щ., със съдебен адрес в[населено място], [улица], адв. И. Р., да заплаща на малолетното си дете Х., роден на 10 март 2008 г., чрез неговата майка и законна представителка София Е. Е.-Щ. издръжка в размер на 80 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, за периода от 15 март 2008 г. до 8 април 20008 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част по иска по чл. 87 СК (отм.). ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: