Р Е Ш Е Н И Е № 117 София,02.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 530 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.304 ГПК вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. А. И. Д. е подал молба за отмяна на решение от 24.04.1997 г. по гр.д. № 625 от 1991 г. на Софийският районен съд, решение от 28.10.2002 г. по гр.д. № 4982 от 1997 г. на Софийски градски съд и решение № 807 от 26.10.2004 г. по гр.д. № 996 от 2003 г. на Върховен касационен съд, Второ отделение. Прави искане за отмяна на влязлото в сила решение на районният съд. Подържа, че молбата е допустима ,тъй като е предявена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Ответника В. М. Р. оспорва молбата и посочва ,че молителят няма качеството на трето заинтересовано лице по смисъла на чл.204 ГПК. Развива съображения за неоснователност и недопустимост на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.304 вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК , доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е допустима , защото е подадена срещу влязло в сила решение, в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С цитираните решения е разгледан и отхвърлен установителният иск на вече покойната П. Г. Д. против И. П. Д. и К. Г. Б. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр. с чл.23 СК на договора за покупко-продажба, обективиран с н.а. 186, т.23, н.д. № 9441 от 1990 г. Уважен е иска по чл.108 ЗС и П. Д. и И. Д. са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на В. М. Р. на апартамента в [населено място], [улица]. По тези дела молителят на е бил страна, тъй като при провеждането им П. Г. Д., от чието завещание А. И. Д. претендира да притежава права е била жива и нейното наследство не е било открито. Разгледана молбата е неоснователна. Отмяната представлява извънреден , извънинстанционен способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Именно защото е насочена към проверка на съдебни актове, които имат законна сила , то отмяната е допустима в определени изброени хипотези в закона, които е не могат да се тълкуват разширително или да се прилагат по аналогия. Отмяната е предоставена като извънреден способ за контрол върху съдебните актове само на страните по делото и на лицата , , спрямо които решението има сила, независимо че то не е било страна по делото Тези лица са посочени в чл.216 ГПК и са необходими другари, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, поради което решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Молителят А. И. Д. няма качеството на необходим другар по посочените искове , поради което и подадената от него молба е неоснователна. Молбата е неоснователна и защото завещателката П. Г. Д. е била жива, не е било открито наследството и следователно представеното завещание не се явява ново доказателство от значение за спорното правоотношение , което е разрешено с посочените съдебни актове. В т.1 от чл.303 ГПК се предвижда наличието на нови доказателства или нови обстоятелства, които при решаването на делото не биха могли да бъдат известни на страната. Касае се до непълнота на фактическият или доказателствен материал, която се разкрива след постановяване на съдебното решение и не се дължи на грешка на съда или небрежност на страната. В същото време новото обстоятелство, което е документирано с ново доказателство трябва да е съществувало по време на процеса, а не да е възникнало след него, какъвто е и настоящия случай. Настъпилите след постановяването на атакуваното решение факти се считат за новосъздадени, поради което могат да бъдат повод за нов исков процес между страните, тъй като не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на атакуваното решение. Всички тези обстоятелства не са налице в настоящия случай и молбата е неоснователна. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. Д. е за отмяна на решение от 24.04.1997 г. по гр.д. № 625 от 1991 г. на Софийският районен съд, решение от 28.10.2002 г. по гр.д. № 4982 от 1997 г. на Софийски градски съд и решение № 807 от 26.10.2004 г. по гр.д. № 996 от 2003 г. на Върховен касационен съд, Второ отделение като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: