3 Р Е Ш Е Н И Е 144 гр.София, 17.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 581 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Й. срещу решение № 419 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, с което е отменено решение № 327 от 9.4.2015 г. по гр.д. № 3376 по описа за 2014 г. в частта за отхвърляне на предявения от Е. И. Е. против М. К. Й. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД над 9 921,09 лв. до 10 206 лв., постановено е друго решение за присъждане на разликата от 285,52 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на М. К. Й. да заплати на Е. И. Е. сумата 9 921,09 лв., с която тя се е обогатила от извършения от ищеца ремонт на апартамент № 19, находящ се в [населено място], [улица], вх. 0, ет.7. Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Е. И. Е. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Старозагорския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 12 890 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 254 от 1.03.2016 г. по настоящото дело по въпроса дали на подобрителя в чужд имот се дължи стойността на ремонта на имота, или увеличената му от този ремонт цена. За да отговори на въпроса, съдът съобрази, че лицето, което е извършило ремонта, не е владелец, поради което не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 от ЗС, а взаимоотношенията със собственика относно подобренията се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване/ ТР № 85 от 2.12.1968 г. на ОСГК на ВС, т.1 на ППВС № от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г./. Приложима е разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, която предвижда, че се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването съгласно т.4 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. Затова собственикът на имота не отговаря до размера на извършените от подобрителя разходи. Само ако тези разходи са довели до увеличаване стойността на имота, собственикът се е обогатил и дължи разликата между цената на имота преди и след подобренията, установена с помощта на експертиза. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 343/2013 г. от 2.7.2013 г. по гр. д.№2733/2013 г. на Четвърто Г.О. № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на Т.К, Първо Т.О., № 69 от 8.2.2011 г. по гр.д. № 44/2010 г. на Четвърто Г.О. и много други. От този отговор на въпроса следва, че обжалваното решение противоречи на материалния закон-чл.59 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че касаторът дължи половината от общата стойност на подобренията, без да изясни дали извършените от ищеца строително-монтажни работи действително са повишили цената на апартамента и с каква сума. Във въззивната жалба на касатора Й. се е съдържало оплакване, че не е установено увеличаване на стойността на апартамента в резултат от ремонта. При въведеното с жалбата твърдение за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за наличие на неоснователно обогатяване, въззивният съд е бил длъжен служебно на основание чл.195, ал.1 от ГПК да назначи експертиза, за да изясни делото от фактическа страна съобразно указанията, дадени в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 182013 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е изпълнил това свое процесуално задължение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото трябва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за изслушване на необходимата техническа експертиза. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 419 от 30.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1385 по описа за 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: