Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр. София, 16.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 1382 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения В. Н. Й. за възобновяване на ВНОХД № 235/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 122/09.07.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 112/16.04.2014 г. по НОХД № 1153/2013 г. на Пазарджишкия районен съд. С тази присъда подсъдимият В. Н. Й. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 17.07. срещу 18.07.2011 г., в [населено място], обл. П., е причинил на Т. Г. А. четири средни телесни повреди, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Подсъдимият е бил осъден да заплати на Т. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2011 г., както и в негова тежест е било присъдено заплащане на направените по делото разноски. В искането и допълнението към него, поддържани в с. з. пред ВКС от защитника на осъдения - адв. М., се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност – оправдаване на подсъдимия или ревизия на наказанието с прилагане на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: ВКС намира за неоснователни възраженията за неправилна оценка на доказателствата, свързани с пълното, точно и обективно изясняване на авторството на деянието и механизма на причиняване на съставомерните увреждания на пострадалия, обхванати от състава на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Прегледът на материалите по делото и изложените от двете инстанции мотиви демонстрират, че тези въпроси са били изяснени с максимална точност въпреки обърканото и противоречиво съдържание на голяма част от показанията на двете групи свидетели. Тезата на осъдения В. Й., че не е нанасял удар с брадва по главата на пострадалия е била проверена и с основание приета за опровергана от показанията на пострадалия А., както и на свидетелите Д. Й., М. К. и А. К., на които съдът е дал вяра и те са били поставени в основата на присъдата. Информацията, изведена от тях е била оценявана и в съчетание с данните от двете СМЕ-зи и показанията на полицейските служители – св. Г. и А., на които им е било разказано, вкл. от осъдения и неговия баща (св. Н. Й.), че е имало сбиване, в резултат на което пострадалият е бил наранен. С оглед тези данни, както и след обсъждане на обясненията на подсъдимия и показанията на близките до него свидетели (В. Й., , Ал. Й., И. Й., А. Б. и В. К.), аргументирано е отхвърлена лансираната версия за развитието на случая и начина, по който пострадалият е получил съставомерните увреждания по главата. Вероятността това да е станало при падане върху терена или при съприкосновение с части от каруцата или прегазване е била експертно проверена чрез единичната и тройна СМЕ и отхвърлена като несъвместима с медикобиологични характеристики на нараняванията, констатирани при Т. А. непосредствено след причиняването им, както и след проведената оперативна намеса. Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата, очертаващи авторството на деянието и начина на неговото извършване, е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. Въз основа на приетите фактически положения, а именно, че подсъдимият е нанесъл удар с брадва в лявата част на главата на пострадалия, причинявайки му счупване на лявата теменна кост, контузия на мозъка и загуба на съзнание, както и посткомоционен церебрастенен синдром за продължително време, което в пълнота покриват субективните и обективни признаци на престъплението по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, материалният закон е бил приложен правилно с осъждането му по това обвинение. Противно на изложеното в жалбата, твърденията на защитата, че в случая е налице грешка в обекта (поради това, че подсъдимият е целял да удари св. Ш., но непосредствено преди нанасяне на удара пострадалият е застанал пред него, за да го предпази, вследствие на което е бил наранен), са били обсъдени и правилно приети за неоснователни, като е отчетено присъствие на фигурата на аберациу иктус (aberratio ictus). При грешка относно обекта е налице един предмет на посегателство и едно субективно отношение на дееца към резултата, който ще настъпи, докато при аберациу иктус (грешка в причинния процес) са налице два и повече обекта на засягане, като по отношение на тях деецът действа с две различни субективни отношения. Върховният съд в своята практика Решение № 31/27.01.1997 г. по н. д. № 694/1976 г., І н.о. на ВС, Решение № 169/30.03.1979 г. по н. д. № 108/1979 г., І н. о. на ВС (цитирана от въззивния съд и непроменена до сега) е приемал, че когато деецът се насочи да нанесе телесна повреда на определено лице, но поради отклонение на удара не успее да го засегне, а нанесе телесна повреда на другиго, не е налице грешка в обекта, а фигурата на aberratio ictus. В този случай, от една страна, има опит за нанасяне на телесна повреда на целеното и незасегнато лице, а по отношение на нецеления резултат са възможни три алтернативи – умишлено (евентуален умисъл), непредпазливо или случайно деяние, в зависимост от това, дали деецът е допускал и втория резултат, или пък е проявил непредпазливост по отношение на него. Настоящият случай се обхваща от първата хипотеза (евентуален умисъл). Деецът е посегнал с брадвата да нанесе удар по св. Ш., но поради реакцията на св. А., който се е опитал да предотврати удара, последният е пострадал. Подс. Й. е допускал възможността да удари св. А., предвиждал е настъпването на тези общественоопасни последици , като се е съгласявал с това. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието поради неприлагане на чл. 66 ал. 1 от НК. Липсата на предхождащи деянието осъждания, както и отмерването на наказанието на 3 години лишаване от свобода (извършено при правилно отчитане на всички обстоятелства по чл. 54 от НК), не са единствените условия за това. Нужна е положителна преценка, че поправянето му, както и останалите цели по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по този начин. В тази връзка от значение е цялостната характеристика за дееца, която не може да бъде разглеждана изолирано от степента на тежест на деянието. В конкретния случай се касае за реализиране на силен удар с посечно оръжие (брадва) в главата на пострадалия, което е сериозно посегателство върху телесната му неприкосновеност, особено с оглед броя и тежестта на причинените травми. В този смисъл, макар резултатът да е настъпил поради отклонение в причинноследствения процес и е прието, че деецът е действал с евентуален умисъл, то поведението му разкрива висока степен на лична обществена опасност. Останалите данни за личността му също не са положителни. Поради това ВКС споделя позицията, че за комплексното постигане на целите на наказанието, включително за поправянето на подсъдимия същият следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Н. Й. за възобновяване на ВНОХД № 235/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 122/09.07.2014 г., с което е била потвърдена присъда № 112/16.04.2014 г. по НОХД № 1153/2013 г. на районен съд – Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: