Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

София, 12.03. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1662 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№9745/06.04.2020г. (получена по пощата на 03.04.2020г.), подадена от И. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. Т., срещу решение №291, постановено на 26.02.2020г. от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2133/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено в отношенията между И. Г. И. и И. Д. И., че И. Г. И. е собственик въз основа на упражнено недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008г., на реална част с площ от 266кв.м. от поземлен имот с идентификатор ............ по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623кв.м., находящ се в [населено място], с.о. „Т.“, местност „Т. тепе“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: ..., кв....А, при граници на реалната част: ПИ ............, ..........., .......... и останалата част от ..........., границите на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на лист 18 от делото скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица №15-92618-11-12-2018г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от вещото лице В. А. комбинирана скица, отразяваща геодезическо заснемане относно имот с идентификатор .......... и И. Д. И. е осъден да предаде на И. Г. И. владението на така описаната реална част на основание чл.108 ЗС.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон – нормите на §4в ПЗР ЗСПЗЗ и чл.79 ЗС, както и чл.200 ЗУТ. Поддържа, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, което е довело до неправилно приложение на института на придобивната давност; че в обжалваното решение липсват мотиви по възражението му за невъзможността да се придобие реална част от имота на соченото основание; че е налице неправилно приложение на материалния закон при преценка на субективния елемент на владението, при което не са взети предвид съдържанието и характера на предприетите от ищеца оспорвания на административните актове. Според касатора не са доказани всички елементи на състава на чл.79 ЗС, включително и промененото отношение на държателя на имота към собствениците да бъде узнато от тях, като в обжалваното решение не са обсъдени представени по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели и установените чрез тези доказателства обстоятелства. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено.
Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Ответникът по касационна жалба И. Г. И., чрез процесуалния си представител адвокат Д. П. от АК - В., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представената в същото съдебно заседание писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №401/27.10.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона - §4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законоустановения ред на §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила, както и по въпроса за възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.
По въпроса могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона - §4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законоустановения ред на §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:
Заварените ползватели в предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на закона (§4в ПЗР ЗСПЗЗ) нямат качеството „владелци“ по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на „държател“. По отношение на частта извън определената им за изкупуване, те запазват качеството „държатели“ и могат да установят самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по давност, като противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на които е възстановена собствеността, след приключване на реституционното производство с влязъл в сила административен акт. Ако са извършили подобрения в тази част, заварените от влизането на ЗСПЗЗ в сила ползватели имат право на задържане (съгласно §4в ПЗР ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 ЗС, вкл. и по чл.72, ал.3 ЗС) до заплащане на подобренията и именно на това основание осъществяват фактическата власт върху имота. Претендирайки подобренията, включително чрез обжалване на заповедта, с която е определен техният размер, бившият ползвател упражнява правата си по §4в ПЗР ЗСПЗЗ спрямо лицата, на които съответната част от имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ именно в качеството си на държател, упражняващ фактическата власт върху имота на предвидено в закона правно основание – законът признава на заварения ползвател правата по чл.72 ЗС, но не и качеството „владелец“. За да придобие качеството „владелец“ след влизане в сила на административния акт, с който правото на собственост се възстановява на правоимащите лица, и след като изрично е заявил претенцията си за заплащане на извършените в имота подобрения, завареният ползвател следва да демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическата власт върху имота за себе си. Установената в чл.69 ЗС презумпция в подобна хипотеза следва да се приеме за оборена.
Същите правила следва да се приемат за приложими и по отношение на лицата, имащи качеството „правоприемници“ на бившите ползватели.
По въпроса за възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен, настоящият състав приема следното:
Когато територията, за която е изготвен, одобрен и приложен ПНИ обхваща селищно образувание, приложение следва да намери разпоредбата на чл.200 ЗУТ, която предвижда, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 – прилагането на това правило е изрично предвидено в чл.200, ал.1 ЗУТ и по отношение на поземлени имоти в границите на селищните образувания.
Придобиване на реална част от такъв имот е допустимо и възможно само при наличието на предвидените в чл.200, ал.2 ЗУТ предпоставки, т.е. когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
И. Г. И. е предявил срещу И. Д. И. иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху процесната реална част от ПИ с идентификатор .........с твърдението, че е придобил тази част по давност. Поддържа, че на 25.08.1995г. е придобил по договор за дарение (н.а.№.../1995г.) място с площ от 600кв.м., съставляващо имот №.... в кв....А по плана на КП „Т.-Р.“, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор ........., като още от придобиването на имота е установил владение и върху претендираната реална част от съседния ПИ ............, като ПИ ........... и претендираната реална част били заградени с оградна мрежа и обособени като един общ имот и помежду им не е имало ограда. Твърди, че владението е било непрекъснато, необезпокоявано и явно от 25.08.1995г. до средата на месец ноември 2018г., като в този период ответникът и неговите праводатели не са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК И. Д. И. оспорва така предявения иск, като поддържа, че процесната реална част е била предмет на реституционно производство, което е приключило през 2008г., след което от ищеца са водени множество съдебни производства по оспорване на заповедта, с която е одобрена оценката на подобренията в частта, която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, доказващи намерението на ищеца единствено като държател на процесната реална част. Поддържа също така, че след приемане на ПНИ по отношение на имотите е приложима разпоредбата на чл.200 ЗУТ, с оглед на което в настоящия случай придобиване по давност на претендираната реална част по давност е изключено. Поддържа също, че той е установил фактическа власт върху спорната част още в края на 2017г. след закупуването на ПИ................... и преди изтичането на предвидения в закона 10-годишен давностен срок.
Основните спорни въпроси по делото според изразените от страните становища са осъществявал ли е И. Г. фактическа власт с намерение да придобие собствеността явно, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години след влизане в сила на заповедта, с която е приключило производството по възстановяване на собствеността, осъществявал ли е тази фактическа власт като владелец и възможно и допустимо ли е придобиването на процесната реална част по давност след одобряване на ПНИ.
От фактическа страна въззивният съд е установил, че през 1980г. (удостоверение №497/19.02.1980г.) на П. Д. И. е предоставена за ползване „хавра“ с площ от 0.9 дка в землището на [населено място], м.“М.“, който имот застроил; през 1992г. П. Д. И. е подал молба, касаеща имот с площ от 800 кв.м., представляващ лозе и овощни дървета с изградена едноетажна вилна постройка, като по негова молба е извършена оценка на имот пл.№..., кв.... в КП „Т.-р.“ с площ от 900 кв.м. и построена сграда от 25 кв.м., след което е издадено и удостоверение за снабдяване с нотариален акт по §4а ЗСПЗЗ.
Прието е за установено, че през 1995г. (н.а.№..../1995г.) И. Г. И. е придобил чрез договор за дарение място с площ от 600 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо имот №..... в кв....А по плана на КП „Т.-р.“, който имот е идентичен с ПИ ..............
Прието е за установено също така, че с решение №1404/18.09.2006г. на ОСЗГ-В. е признато правото на собственост на наследниците на Т. В. Т. върху нива от 3.843 дка, ПИ №...., находяща се в терен по §4 на кв.В., местност „М. Й.“, като със заповед №256/21.04.2008г. на кмета на район Приморски е възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ върху ПИ №........ по ПНИ на м.“Т.“ с площ 623 кв.м. Взето е предвид, че с протокол от 14.04.2016г. е извършено трасиране, означаване и координиране в полза на наследниците на Т. В. Т., а със заповед №506/20.09.2016г. на кмета на район Приморски- [община] е одобрена оценка на извършени подобрения в частта на ПИ №..., попадаща в имот с идентификатор ............... в размер на 1747 лв.
Взето е предвид също така, че с решение №1229/27.03.2017г. по гр.д.№12849/2016г. на В., потвърдено с решение №1699/12.10.2017г. по к.адм.д.№1613/2017г. на Административен съд – Варна заповед №506/20.09.2016г., с която на основание §31, ал.3 ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършените подобрения, е изменена по подадена от И. Г. И. жалба като оценката е увеличена от 1747 лв. на 2244 лв., която следва да бъде заплатена от наследниците на Т. В. Т. в полза на И. Г. И.. От представеното по делото банково бордеро е установено, че на 22.02.2017г. Д. Я. А. е внесъл сумата от 1751.49 лв., а на 03.11.2017г. е внесъл и сумата от 499 лв. по посочените решения, след което с протокол №27-ТР/30.11.2017г., издаден от [община], А. А. А., Д. Я. Я. и К. Я. Х., като наследници на Т. В. Т., са въведени във владение на имот №........
Прието е, че И. Д. И. е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор ............ по договор за продажба, сключен на 13.12.2017г. (н.а.№..../2017г.).
Въз основа на изслушаната по делото СТЕ е прието за установено, че при изготвянето на н.а.№.../1995г. е действал КП на в.з. Т., изработен през 1987г., като по този план имотът е с пл.№...., а впоследствие при изработването на ПНИ имотът по този нотариален акт е с пл............ по плана на ползвателите към Помощния кадастрален план. Площта му и по двата плана е 941 кв.м., като след изработване и одобряване на ПНИ през 2006г. имот №...., описан в н.а. от 1995г., е ограничен до 600 кв.м. и е под номер..................., респ. №.............. по КК, а останалата част от имота е възстановена на наследниците на Т. В. Т. като част от №...........по ПНИ, №.................по КК.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. К. М., М. В. Р., Ж. В. Ж. и Д. Я. Я., въззивният съд е приел, че през процесния период И. Г. И. е упражнявал фактическа власт върху имота, като е садил и поддържал дръвчета и зеленчуци до м.ноември 2018г., когато е поставена ограда от страна на И. Д. И..
Въз основа на така установените факти от правна страна въззивният съд е приел за неоснователно и недоказано твърдението на И. Д. И., че владението на И. Г. И. е било прекъснато с протокола за въвод №27/30.11.2017г., по съображения, че този протокол е подписан само от страна на административния орган и от праводателите на И. Д. И., но при съставянето му И. Г. И. не е присъствал.
Изложени са съображения, че от обстоятелството, че И. Г. И. е оспорил плана на новообразуваните имоти пред съответните административни съдилища не може да се направи извод, че същият е осъществявал фактическа власт върху процесния имот като държател, а не като владелец. Прието е, че независимо от обжалването на ПНИ И. Г. И. е продължил да владее имота като е демонстрирал отношение на лице-собственик на вещта и спрямо трети лица, поведение на пълноправен собственик – посочено е, че според св.М. и св.Р. до месец ноември 2018г., когато дошли хора да поставят ограда, имотът е бил цял и е бил обработван единствено от И. Г. И., като правата му не били оспорвани от никого.
Изложени са съображения, че началният момент на упражнявано владение, което би могло да направи И. Г. И. собственик на имота по давност, е момента на приключване на реституционната процедура по отношение на ПИ с идентификатор .............., а именно 15.05.2008г. – датата, на която е влязла в сила заповед №256/21.04.2008г. по §4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, като давността не е спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018г.
Прието е, че воденето на административни производства по обжалване на индивидуални административни актове, касаещи определяне на оценката на подобренията в процесния имот, не може да бъде прието за основание за прекъсване на владението от страна на И. Г. И., тъй като тези административни процедури не са били извършвани в негово присъствие, за да се приеме, че по някакъв начин са въздействали върху намерението му за своене на процесния имот.
По отношение на трасирането на имота и документалния въвод във владение също е прието, че не прекъсват придобивната давност, тъй като са били извършвани в отсъствието на И. Г. И. и той дори не е узнал, че някой има намерение да попречи на владението му, а освен това тези действия не са фактически действия, от които да е ясно, че някой оспорва владението.
С оглед на това въззивният съд е приел, че И. Г. И. е доказал при условията на главно и пълно доказване наличието на изискуемите предпоставки на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл.68, 69 и 79 ЗС, както и чл.200 ЗУТ).
След като по делото е установено, че И. Г. И. е оспорил плана на новообразуваните имоти пред съответните административни съдилища по отношение на оценката на подобренията, които е извършил във възстановената по реда на ЗСПЗЗ част от имота, позовавайки се на правата, които има като правоприемник на бившия ползвател, неправилно въззивният съд е приел, че от това обстоятелство не може да се направи извод, че същият е осъществявал фактическа власт върху процесния имот като държател, а не като владелец.
Неоснователна е поддържаната от ответника по касационна жалба теза, че по отношение на него правилата, уреждащи правното положение на ползвателите, не следва да намерят приложение. Както е предвидено в §4л ПЗР ЗСПЗЗ, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по §4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, като заповедите подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. В настоящия случай със заповед №506/20.09.2016г. на кмета на район „Приморски“, [община], като е взето предвид, че наследниците на Т. В. Т., собственици на имот с идентификатор ............... по ПНИ на СО „Т.“ дължат на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ и във връзка с чл.72 ЗС сумата, с която се е увеличила стойността на имота за подобренията, извършени от И. Г. И., е одобрена оценка на подобренията в размер на 1747лв. Във заповедта като основание за претенцията за подобренията е посочена разпоредбата именно на §4в ПЗР ЗСПЗЗ и посочената в нея – чл.72 ЗС. Именно тази заповед И. Г. И. е обжалвал по реда на АПК, вкл. с оплаквания, че не са спазени задължителните указания, дадени от ВАС по приложимия материален закон при предходно обжалване и отмяна на заповед от 2008г. за оценка на същите подобрения, касаещи начина на определяне на стойността на извършените подобрения именно по реда на чл.72 ЗС, т.е. претендирайки заплащане на по-висока стойност на подобренията като добросъвестен подобрител. Претендирайки заплащане на подобренията на така посоченото основание, И. Г. И. се е позовал на правното си положение на правоприемник на бившия ползвател. При тези данни и така направените от него оспорвания не може да бъде споделена тезата, че намерението му да счита себе си за лице с права, различни от тези на бившия ползвател, е достигнало до знанието на наследниците на Т. В. Т..
Както е прието по-горе с отговора на въпроса, касаещ предпоставките, при които заварените ползватели на земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на закона (§4в ПЗР ЗСПЗЗ) и техните правоприемници, могат да придобият по давност правото на собственост, обстоятелството, че ползвателят, респ. неговият правоприемник, претендира стойността на подобренията, извършени в частта от ползвания имот, която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на бившите собственици или техните наследници след като с ПНИ са определени двете части на имота, оборва установената в чл.69 ЗС презумпция. С оглед на това следва да се приеме, че И. Г. И. е упражнявал фактическа власт върху спорната част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ наследниците на Т. В. Т. (праводатели на касатора) имот в качеството си на „държател“. И тъй като по делото не е установено да е демонстрирал спрямо тези лица и спрямо техния правоприемник И. Д. И. намерение да упражнява фактическата власт за себе си, следва да се приеме, че не е придобил по давност правото на собственост, въпреки че е упражнявал фактическа власт върху имота повече от 10 години от момента на влизане в сила на акта, с който е възстановена собствеността.
Правото на собственост върху спорната част не може да бъде придобито по давност и по причина, че по делото не е установено да са налице предпоставките на чл.17 ЗУТ, респ. че оставащата част от имот ................. отговаря на изискванията на чл.19 от същия закон – както е прието по-горе в отговора на въпроса, касаещ възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен, придобиването на реална част от такъв имот е допустимо и възможно само при наличието на предвидените в чл.200, ал.2 ЗУТ предпоставки.
Неоснователна е поддържаната от ответника по касационна жалба теза, че в случай приложение следва да намери специалната разпоредба на §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, която допуска образуването на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м.
Разпоредбата на §4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ намира приложение при възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, т.е. при изработването на ПНИ. За осъществяващите се след влизане на ПНИ в сила придобивни основания обаче приложение намира установеното в чл.200, ал.2 ЗУТ правило.
По така изложените съображения следва да се приеме, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС по отношение на спорния имот не се е осъществил. Предявеният от И. Г. И. иск за признаване за установено правото на собственост и предаване на владението върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ............... като придобито по давност е неоснователен.
Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от И. Г. И. срещу И. Д. И. ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 2239 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение решение №291, постановено на 26.02.2020г. от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2133/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено в отношенията между И. Г. И. и И. Д. И., че И. Г. И. е собственик въз основа на упражнено недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008г., на реална част с площ от 266кв.м. от поземлен имот с идентификатор .............. по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623кв.м., находящ се в [населено място], с.о. „Т.“, местност „Т. тепе“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: ..., кв.9-А, при граници на реалната част: ПИ ............, ............., ............... и останалата част от .............., границите на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на лист 18 от делото скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица №15-92618-11-12-2018г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от вещото лице В. А. комбинирана скица, отразяваща геодезическо заснемане относно имот с идентификатор .............. и И. Д. И. е осъден да предаде на И. Г. И. владението на така описаната реална част на основание чл.108 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. Г. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6 срещу И. Д. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4 по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено, че И. Г. И. е собственик въз основа на упражнено недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008г., на реална част с площ от 266кв.м. от поземлен имот с идентификатор ................. по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623кв.м., находящ се в [населено място], с.о. „Т.“, местност „Т. тепе“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: ...., кв....А, при граници на реалната част: ПИ ............., ................., ..................... и останалата част от ................, границите на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на лист 18 от делото скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица №15-92618-11-12-2018г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от вещото лице В. А. комбинирана скица, отразяваща геодезическо заснемане относно имот с идентификатор .............. и за предаване на владението върху така описаната реална част.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6, ап.13 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. Д. И. [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4 сумата от 2239 лв. (две хиляди двеста тридесет и девет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: