О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 183   София, 07.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 145/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №186/ 05.02.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Благоевградски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Благоевградски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на “Ч” АД – гр. С. против определение №6164 от 18.12.2008г. по ч. гр.д. 2153/08г. на Благоевградски районен съд, с което е прекратено производството по искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Ф. М. за сумите- 988. 15лв. – главница, лихви за забава в размер на 67.16лв. и разноски в размер на 83лв.- произтичащи от парично вземане срещу ползувана но неплатена ел. енергия за периода 15.04.2008г. – 20.11.2008г. и е обезсилена издадената заповедстановено е, че лицето Б. Ф. М. е починал на 31.03.2007г. / акт за смърт №229/01.04.2007г., представен пред първоинстанционния съд/, а искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в канцеларията на Благоевградски районен съд на 08.12.2008г. С оглед тези фактически данни, въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това, че процедирането на районния съдия е свързано с констатирана липса на страна в производството, като по аналогия от чл.415, ал.2 ГПК е изведена и възможността сам да обезсили издадената от него заповед. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателя е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса относно надлежната страна в заповедното производство при констатиране на смъртта на длъжника. Така поставения въпрос има характер на съществен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Не се установяват предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посочените определения и разпореждания / приложени от жалбоподателя/ в по- голямата си част, няма данни да са влезли в сила/ те са подлежащи на инстанционен контрол/, а другите са постановени по движение на делото и не подлежат на самостоятелно обжалване, т.е. не е налице практика по смисъла на цитираната норма. Във връзка, обаче, с изложеното от страната за различния правен резултат, постановяван от съдилищата при процедирането му по чл. 410 и сл. ГПК, с оглед тълкуването и приложението на чл.429 ГПК и чл.229, ал.1,т2 ГПК в заповедното производство при хипотеза на починала страна преди образуването му, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на смърт на страната – ответник преди сезирането му, но след като вече е постановена заповед за изпълнение. Прилагането на способа - аналогия на закона- е пряко относима към систематичното тълкуване на процесуалните правила при липса на изрична уредба. По същество частната жалба е неоснователна. Дружество – жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Н е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че макар и смъртта на длъжника да е настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, това било факт, който съдът не проверявал в заповедното производство, с оглед универсалното правоприемство, каквото било наследственото е изведено и задължение за плащане на сумите от наследниците на починалото лице, които следвало да предоставят актуални данни по съответната партида. Поддържано е още, че в производството по чл.410 и сл. ГПК субсидиарно се прилагали правилата на общия исков процес по отношение на редовността на исковата молба, поради което съдът бил длъжен да даде възможност за конституиране на наследниците на длъжника, като съобрази разпоредбите на чл.230, ал.2 ГПК и чл. 429 ГПК. Оплакването е неоснователно. Доводите на жалбоподателя се основават на неправилното разбиране за възникване и наличие на процесуално правоотношение, като предпоставка за развиване на производството – независимо дали то е исково, заповедно или изпълнително. За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато, обаче, тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно, липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Ето защо неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 230, ал.2 ГПК, която е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници, като процесуални приемници във вече висящия процес. По изложените съображения правно необосновано е и разбирането му за приложимост на разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК. По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбите на чл.230 ГПК и чл.429 ГПК в заповедното производство в хипотеза на настъпила смърт на длъжника преди образуването му. Правилно е била извършена и преценка за наличие на правомощие на първостепенния съд да обезсили издадената заповед в посочената хипотеза, като тази възможност законосъобразно е била изведена от регламента на чл.415, ал.2 ГПК, който по отношение на тази дискреция може да бъде приложен по аналогия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №186/ 05.02.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Благоевградски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №186/ 05.02.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Благоевградски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: