Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * цена за достъп * цена за пренос на електроенергия * електроенергия


6
Решение на Върховен касационен съд Стр.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 220

София, 23.01.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3486 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], наименованието на дружеството променено в хода на процеса на [фирма], срещу решение № 185/18.06.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 251/2015 г., с което е отменено уважително решение на Варненски окръжен съд /В./ по искове на настоящия касатор по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 780427.14 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 36492.77 лв. срещу [фирма] и е постановено друго решение, отхвърлящо така предявените искове със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, свързани с неправилната преценка и незачитането на задължителната сила на влязлото в сила решение на административния съд, отменящо решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, въз основава на което е била заплатена от касатора временна цена за достъп на ответника и която се претендира с оглед необходимостта от извършване на обратно разместване на блага. Касационната жалба се поддържа в о.с.з., Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, уважаващо в цялост предявените искове със законните последици по подробно изложени съображения в писмена защита.
Ответникът - [фирма] оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по подробно изложени съображения в писмен отговор и писмена защита.
С определение № 624/06.07.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС в цялост на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос, разрешен в противоречие с влезли в сила и цитирани въззивни решения на В.: С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона е допуснато предварително изпълнение, отпадат ли с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменя няма такова обратно действие?
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:
Пред В. са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] /сега [фирма]/ срещу [фирма]. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника е производител на електрическа енергия, която е продавал, като за предоставената услуга на ищеца „достъп до електроразпределителната мрежа“ от ответника, ищецът е заплатил на ответника цена по приложени 12 броя фактури в общ размер 780427.14 лв., изчислена съобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира връщане на така платената цена по посочените фактури на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД с лихва за забава, като недължимо платена с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховен административен съд по адм.д. № 13256/2012 г. Исковете са уважени от В., чието решение е отменено от ВАС, като е постановено друго отхвърлящо предявените искове. За този си извод ВАС е приел, че между страните липсва сключен писмен договор, но това не се отразява на валидността на възникнала между тях облигационна връзка по доставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Изложени са съображения във връзка с приложение на §197 от ПЗР на ЗЕ. ВАС е приел още, че административният акт на ДКЕВР – решение № Ц-33/14.09.2012 г. не е източник на облигационната връзка между страните, същият е само базата, на която страните определят дължимата от ищеца насрещна престация срещу предоставената от ответника услуга достъп до електроразпределителната мрежа, като по силата на закона ДКЕВР е оправомощен да лимитира временни цени за тази услуга. Според ВАС, административният орган задава рамката, в която по волята на страните могат да се договарят. С оглед на това, според ВАС, отмяната на административния акт за определяне на тези временни цени сам по себе си не може нито да преуреди, нито да отмени договорните правоотношения между страните и не е основание за възстановяване на отношенията между страните във вида преди това. Изложени са съображения, че в конкретния случай следва да се отрече обратното действие на отмяната.
По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: След допускане въззивното решение до касация, отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден с решение № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото решение и заплатени от производителите на електроенергия от възобновяеми източници, на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК по аналогични казуси, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ІІ ТО, р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на ІІ ТО, р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г. на І ТО, р. № 131/01.11.2016 г. по т.д. № 1320/2015 г. на І ТО и др., в които е прието, че конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение, отменящо по реда на АПК решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаване на индивидуалния административен акт. В цитираната съдебна практика е прието още, че с отмяната на този акт отпада и основанието за заплатените преди отмяната му суми по договора. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Няма основание за промяна на тези изводи с оглед данните за отменено към настоящия момент и на друго последващо решение на ДКЕВР за определен компенсаторен механизъм.
По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. По делото е безспорно установено, че ищецът и настоящ касатор е собственик на фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. Същевременно ищецът е производител на електроенергия, която е продавал, като за предоставената услуга на ищеца „достъп до електроразпределителната мрежа“ от ответника, ищецът е заплатил на ответника цена по приложени 12 броя фактури в общ размер 780427.14 лв., изчислена съобразно решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира връщане на така платената цена по посочените фактури на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД с лихва за забава, като недължимо платена с оглед отмяната на решението на ДКЕВР от Върховен административен съд по адм.д. № 13256/2012 г. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя, следва да се приеме, че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп е отпаднало. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, поради което ответното дружество дължи връщане на заплатените суми като цена на „достъп“ до мрежата на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД в размер на 780427.14 лв. – заплатена цена за достъп по приложени 12 броя фактури за периода м. септември 2012 г. до м. септември 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.05.2014 г. до окончателното плащане и мораторна лихва върху сумата до предявяване на исковата молба в размер на 36492.77 лв. Ето защо решението на ВАС, с което е приета неоснователност на исковете е неправилно и следва да се отмени изцяло на основание чл.293 ал.1 ГПК. С оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства, следва да се постанови решение, уважаващо иска по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 780427.14 лв. – заплатена цена за достъп по приложени 12 броя фактури за периода м. септември 2012 г. до м. септември 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.05.2014 г. до окончателното плащане и мораторна лихва върху сумата до предявяване на исковата молба в размер на 36492.77 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца – касатор разноски за трите инстанции в общ размер 99286.20 лв., съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и приложени платежни нареждания: пред В. д.т. – 32676.80 лв. и адвокатско възнаграждение – 28800.00 лв., като съдът не намира основание за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна /чл.78 ал.5 ГПК/ – довод на противната страна пред В., с оглед сложността на делото; пред ВАС не са претендирани разноски от ищцовата страна; пред ВКС - д.т. – 16368.40 лв. и адвокатско възнаграждение – 21441.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът:
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 185/18.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 251/2015 г., с което след отмяна на уважително решение на Варненски окръжен съд по т.д. № 845/2014 г. са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма] и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] /сега [фирма]/, ЕИК[ЕИК] на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД сумата от 780427.14 лв. /седемстотин и осемдесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 14 ст./, представляваща заплатена цена за достъп за периода м. септември 2012 г. до м. септември 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 10.05.2014 г. до окончателното й плащане, сумата 36492.77 лв. /тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 77 ст./ - мораторна лихва върху главницата до предявяване на исковата молба 10.05.2014 г., както и 99286.20 лв. /деветдесет и девет хиляди двеста осемдесет и шест лева и 20 ст./ разноски за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.