3 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 19.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3820 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от председателя на съвета на директорите А. Я. и изпълнителния директор И. Т., чрез юрисконсулт Х. М., против въззивното решение № 2341 от 9 април 2015 г., постановено по гр.д. № 20634 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е отменено решение № 8157 от 8 август 2014 г., постановено по гр.д. № 12009 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., за отхвърляне исковете на Л. А. И. от [населено място] против дружеството, и вместо него уволнението на И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е признато за незаконно, той е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и в тежест на дружеството са присъдени разноски и такси. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1134 от 16 октомври 2015 г., за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса дали ако в заповедта за уволнение работодателят е посочил по-късен момент за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно – моментът на влизане в сила на новото щатно разписание, уволнението е преждевременно, ако заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена преди тази дата. С обжалваното решение въззивният съд приема, че в момента на връчване на предизвестието работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение и това е релевантният момент, към който се преценява надлежното му упражняване, валидността на изявлението за прекратяване и законността на уволнението, а не към момента на настъпване на законните последици, предвид обстоятелството, че към момента на връчване на предизвестието при работодателя все още е действало старото длъжностно разписание и на тази дата структурните промени са все още бъдещи и ненастъпили по време на упражненото право за прекратяване на правоотношението поради съкращение в щата. Изводът е, че процесното уволнение е преждевременно извършено като несъвпадащо или неследващо датата на влизане в сила на промяната в щата. С решение № 413 по гр.д. № 1804/2009 г., ІV г.о., по реда на чл. 290 ГПК, по въпроса дали ако в заповедта за уволнение работодателят е посочил по-късен момент за прекратяване на трудовото правоотношение и това е моментът в който новото щатно разписание влиза в сила и тогава съкращаването на щата е реално, дали и в този случай уволнението на работника или служителя би било незаконно, ВКС обвързващо приема, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение със заповед, която да предхожда реалното съкращаване на щата, ако в заповедта е посочен по-късен момент – моментът на влизане в сила на новото щатно разписание според което се намалява щатът на работниците или служители. Това тълкуване напълно се възприема от настоящия съдебен състав. С исковата си молба ответникът в касационното производство оспорва прекратяването на трудовото правоотношение с касатора по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, с твърдения за липса на реално съкращаване в щата, неспазване на реда за премахване на щатната бройка, липса на мотивировка в заповедта и подписването й от некомпетентен орган, неизвършване на подбор или несъобразяването му с установените за това критерии по КТ. След отговора на исковата молба ищецът допълнително сочи пороци при вземане на решението за съкращаване в щата, в извършване на процедурата по подбор и в утвърждаването на новото щатно разписание. Оспорват се изцяло по съдържание, относимост, автентичност и истинност протоколът за подбор, атестационната карта и щатното разписание, като се твърди изготвянето им с оглед процеса. Първоинстанционният съд приема, че представените по делото доказателства установяват реално съкращаване в щата, датата на уволнението следва датата на съкращаването в щата, съкращаването в щата е извършено по съответния ред и от орган, който е имал право да извършва такива промени, и процедурата по подбора е спазена. Въззивната жалба на уволнения служител не съдържа оплакване за незаконност на уволнението като преждевременно, тъй като не съвпада или не следва датата на влизане в сила на промяната в щата, но въззивният съд, за да приеме различен резултат по спора, се аргументира единствено с факта на извършеното на 9 януари 2014 г. връчване на предизвестието за уволнение. Съображения по действително въведените с въззивната жалба оплаквания срещу законосъобразността на решението на първата инстанция въззивният съд не е изложил. К. съд приема, че даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос е направено в нарушение на материалния закон – при връчено на ищеца на 9 януари 2014 г. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, считано от 10 януари 2014 г., от която дата е в сила новото щатно разписание, уволнението е прието за незаконно като преждевременно осъществено. Въззивният съд в случая не е дал отговор на многобройните оплаквания на ищеца срещу първоинстанционното решение, и без да извърши контрол върху действията на работодателя по оценка на качеството на работа и квалификацията на включените в подбора лица. Тъй като въззивното решение при тези съображения е постановено в нарушение на процесуалния закон, то следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по преценка на доказателствата във връзка с доводите на ищеца във въззивната жалба. По исканията за присъждане на разноски ще се произнесе въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2341 от 9 април 2015 г., постановено по гр.д. № 20634 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: