4 Р Е Ш Е Н И Е № 517 С., 30.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 113 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 455 от 23.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1181 от 21.08.2009 година по гр.д. № 964/2008 година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата 8610 лева, съставляващи стойност на подобрения в имот, предоставен по силата на ПМС № 1 от 07.01.1987 г., предявен от П. И. С. от [населено място] против Ц. И. Ц. от [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ относно обхвата на подобренията, подлежащи на обезщетяване, извършени от ползувател върху имот, предоставен по силата на акт на Министерския съвет, реституиран по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване, електрифициране, изграждане на подпорни стени, задържащи свличания на земни пластове, осигуряване достъп чрез прокарване на път, изграждане на постройка за материали инструменти; за сезонно или временно обитаване и пр. Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота. В обжалваното въззивно решение е прието, че по силата на ПМС № 1 от 07.01.1987 г. на И. С. К., починал на 20.01.1998 г., наследодател на ищцата П. С., е било предоставено за ползване празно място с площ от 1295 кв.м., находящо се в местността “Под баира” в землището на [населено място]. Имотът съставлява част от имот № 5533, собствеността върху който е била възстановена на ответника с решение на Поземлена комисия [населено място]. По време на ползване на имота въз основа на ПМС № 1 от 1981 г., ищцата е извършила в него подобрения, в т.ч. трайни насаждения, водопровод, ограда и постройка от сглобяеми елементи, общата стойност на които, възлизаща на 8610 лева, ответникът е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД. В касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд, постъпила от Ц. И. Ц., починал на 12.11.2010 г. в хода на касационното производство и заместен от наследниците си по закон И. Ц. Ц. и Н. Ц. М. от [населено място] се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; приложил е неправилно чл. 72 ЗС по отношение на държател на имота; присъдил стойност на подобрение подлежащо на премахване незаконно строителство и в нарушение на закона не е зачел въведеното възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът по касационната жалба П. И. С. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. По въведените с касационната жалба оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: По делото е установено, че в полза на наследодателя на ищцата по делото е било учредено право на ползване върху процесния имот по ПМС № 1 от 1981 г. и че поради пропускане на срока за заплащане на предоставената общинска земя това право не се е трансформирало в право на собственост при условията на § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ. Тези обстоятелства обуславят правна квалификация на претенцията за подобрения по чл. 72 ЗС вр. с § 4в ПЗР СПЗСС - съгласно установената практика на Върховния касационен съд по приложението на § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, т.е. да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на направените подобрения. Предвид изложеното, въведените в касационната жалба оплаквания за начина на определяне стойността на подобренията са неоснователни. Същевременно, неправилна е и определената в обжалваното въззивно решение правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД - претенцията за заплащане на подобрения, предявена от ползувател на имота по ПМС срещу реституирания по ЗСПЗЗ собственик е с правно основание чл. 72 ЗС вр. с чл. 4в ПЗР ЗСПЗЗ. Правилен по същество е и формираният във въззивното решение извод за неоснователност на възражението за погасяване на вземането по давност. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС - т. VI на ППВС № 6 от 1974 г. и решение № 275 от 26.04.2010 г. по гр.д. № 560/2009 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК, вземането на владелеца, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Искът по чл. 108 ЗС срещу ползувателите на имота е бил предявен на 08.05.1998 г. (гр.д. № 459/1998 г. на районен съд [населено място]), поради което към момента на предявяване на иска за обезщетение за извършените в имота подобрения – 30.11.2001 г. не е изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. С оглед изложените мотиви по приложението на чл. чл. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ неоснователно е и оплакването, че в стойността на подобренията се претендира и подлежащо на премахване незаконно строителство. Присъдените суми са за подобрения, изразяващи се в изграждане на водопровод, електрификация, ограда, трайни насаждения и сграда на 35 кв., прикрепена върху бетонова основа, за която няма влязла в сила заповед за премахване, т.е. за подобрения, чрез които стойността на имота е трайно обективно увеличена. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК поради нарушение на материалния закон – определяне на неправилна квалификация на предявения иск и постановено ново решение, с което предявената претенция се уважи на основание чл. 72 ЗС вр. с чл. 4в ПЗР ЗСПЗЗ. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1181 от 21.08.2009 година по гр.д. № 964/2008 година на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата 8610 лева, съставляващи стойност на подобрения в имот, предоставен по силата на ПМС № 1 от 07.01.1987 г., предявен от П. И. С. от [населено място] против Ц. И. Ц. от [населено място]. ОСЪЖДА И. Ц. Ц. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Н. Ц. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплатят на П. И. С. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 72 ЗС вр. с чл. 4в ПЗР ЗСПЗЗ сумата 8610 лева, съставляващи стойност на подобрения в имот, находящ се в м. „Под баира”, землище на [населено място], предоставен по силата на ПМС № 1 от 07.01.1987 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: