5 Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр. София, 02 юни 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Михайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 401/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Ю. – защитник на подс. Р. В. З. против решение № 51/12. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 15/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е посочил въз основа на кои доказателства е направил изводите си за наличие на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК и не е дал отговор на възраженията на защитата във въззивната жалба. Твърди се, че съдът неправилно е преценил, че признанието на фактите се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като при експертното изследване на веществените доказателства не са открити следи от подсъдимия по тялото на пострадалия и не е изяснен в достатъчна степен въпросът със свидетелската годност на свид. П., чиито показания са в основата на постановената осъдителна присъда. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо и не става ясно въз основа на какви доказателства съдът е формирал своето убеждение относно вида и размера му. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението, а като алтернатива се поддържа и такова за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. Р. З. моли съда да уважи жалбата му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 289/13. 11. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 1911/2015 год. Софийски градски съд, НО, 21 състав е признал подс. Р. В. З. за виновен в това, че на 31. 12. 2013 год. в [населено място], [улица] умишлено умъртвил А. Р. М., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58 А, ал. 2 и 3 от НПК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от двадесет и две години, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор. Съдът е приспаднал времето от 19. 03. 2014 год. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Присъдата е проверена от Софийски апелативен съд по въззивна жалба на подсъдимия и с решение № 51/12. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 15/2016 год., е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Диференцираната процедура, по която първата инстанция е разгледала делото, е предопределила и особеностите на въззивното производство и съдържанието на въззивния съдебен акт. Апелативният съд е извършил дължимата проверка дали признанието на подсъдимия е депозирано доброволно и при съзнаване на последиците от него, дали обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и тези, отнасящи се до квалифициращите обстоятелства по чл. 116 от НК, и дали се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. След като е анализирала внимателно материалите по делото контролираната инстанция е дала аргументиран отговор на основното възражение във въззивната жалба и законосъобразно е приела, че съкратеното съдебно следствие е проведено в съответствие с изискванията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Доказателствата са били ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание и изводът за авторството на деянието е направен не само въз основа признанието на Р. З., но и след съобразяване на показанията на свид. Ц. П., които са проверени посредством заявеното от полицейските служители Х., А. и С., пред които тя е съобщила за случилото се в дома и на 31. 12. 2013 год., и след съпоставянето им с посоченото от свидетелите С., В. и А. досежно лицата, обитавали изоставената къща на [улица]. Обстоятелството, че П. е единственият очевидец на деянието, не дискредитира извода за наличие на предпоставките по чл. 372, ал. 4 от НПК предвид забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за доказателства и доказателствени средства, ползващи се с предварително установена сила. Освен че поначало за доказаността на обвинението е от значение не толкова броят на свидетелите, колкото качеството на информацията, съдържаща се в техните показания, не бива да се забравя, че за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК не е задължително всички доказателства, събрани в досъдебната фаза, да са еднопосочни. Необходимо е единствено те убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти, какъвто е и настоящият случай. Ето защо въззивната инстанция не е имала основание да ревизира извода на СГС за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото по съображения, че при изследване на веществените доказателства експертите не са установили биологичен материал от подсъдимия по тялото на пострадалия. Тук е мястото да се отбележи и неоснователността на доводите, че съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 107 от НПК и не е събрал доказателства за свидетелската годност на Ц. П.. Психичното състояние и способността на очевидката да възприема правилно фактите и да ги възпроизвежда са били предмет на изследване от съдебнопсихиатричната експертиза на л. 52-66 от ДП, която е дала категорично заключение, че въпреки леката си умствена изостаналост П. притежава свидетелска годност. Ако защитата и подсъдимият са имали съмнения относно обосноваността на заключението и професионализма на вещите лица, е следвало да поискат разглеждане на делото по общия ред, за да могат да изложат аргументите си при приемане на експертизата и да поискат допускане на допълнителна или повторна такава. Когато обаче подсъдимият се е отказал от правото си на съдебен процес по общите правила и се е съгласил да бъдат ползвани доказателствата от досъдебното производство, той не може да ги оспорва пред въззивната и касационната инстанция само защото не го удовлетворяват видът и размерът на наложеното му наказание. Несподеляеми са възраженията на защитата, че САС не е посочил въз основа на кои доказателства е приел наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 от НК. Солидаризирайки се с изводите на градския съд, контролираната инстанция изрично е отразила на стр. 5 и 6 от своя акт, че признанието на подсъдимия досежно тези факти се намира в корелация с показанията на свид. П. относно броя, силата, насочеността на ударите, използваните средства за сломяване съпротивата на пострадалия и избрания способ за умъртвяване на жертвата. Наред с това съдилищата по фактите са се позовали и на заключенията на съдебномедицинските експертизи, изследвали обективните находки върху трупа на М. и установили причината за смъртта, бавния темп на настъпването и и изпитваните от пострадалия значителни болки и страдания. Не намират опора в материалите по делото и доводите в касационната жалба за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърденията за материална незаконосъобразност на въззивното решение и претенцията за оправдаване на подсъдимия са свързани с предложената от защитника интерпретация на доказателствата и с направен от него извод за недоказаност на обвинението. За разлика от въззивното производство касационната проверка се осъществява в рамките на фактическите положения, приети от долустоящите инстанции, с оглед на което оправдаването на подсъдимия е възможно само ако обстоятелствата, описани в проверявания съдебен акт, очертават несъставомерно поведение. Разглежданият понастоящем казус не е такъв. Нанасянето на побой с дървена точилка, завързването на пострадалия с кабели и окачването му на пирони, душенето му с ръце и с примката от кабели, непреустановяване на насилието въпреки стоновете на пострадалия и молбите на свид. П. да го остави правилно са квалифицирани от апелативния съд като брутална демонстрация на жестокост и безчовечност от страна на подсъдимия, а обстоятелството, че М. е бил в съзнание през цялото време и е изпитвал значителни болки и страдания, осъзнавайки неминуемото настъпване на смъртта, са дали основание за законосъобразния извод, че умъртвяването е осъществено по особено мъчителен начин. В същото време логическата последователност в действията на Р. З. обосновава констатация за извършване на деянието при пряк умисъл като подсъдимият не само е съзнавал, че по своята сила, интензивност и насоченост действията му са годни да причинят смъртта на пострадалия, но и пряко е целял настъпването на този резултат. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице и основания за изменение на обжалвания съдебен акт посредством намаляване размера на наказанието. Макар съображенията на въззивния съд за потвърждаване на присъдата в санкционната и част да са пестеливи, като краен резултат те са верни и законосъобразни, а внимателният прочит на материалите по делото води до извод, че наказанието, наложено на подс. З., е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на степента на обществена опасност на дееца и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, интензивността на физическото насилие и използваните средства за него, продължаването на побоя и душенето на пострадалия въпреки молбата на свид. П. да спре, пияното състояние, в което е извършено деянието, проявената незаинтересованост към състоянието на жертвата и изхвърлянето и след побоя в коридора на обитаваната от подсъдимия къща, предприетите от З. действия по заличаване следите от престъплението, непрестанните заплахи и физическия тормоз спрямо свид. П., целящи да и попречат да уведоми полицията за случилото се, фактът, че подсъдимият продължил да обитава помещението и след като трупът на пострадалия бил погребан в преддверието, убеждават и настоящия съдебен състав, че извършеното престъпление се отличава с изключителна тежест по смисъла на чл. 38 А, ал. 2 от НК. Те в крайна сметка обосновават и извод за висока степен на обществена опасност на извършителя независимо от факта, че той е неосъждан. В същото време диференцираната процедура, приложена от градския съд, е предопределила и индивидуализацията на наказанието съобразно чл. 58 А от НК, при което долустоящите инстанции са съобразили указанията, дадени от ВКС в ТР № 2/2015 год. на ОСНК. За да определи наказанието в размер, близък до максималния, установен с разпоредбите на чл. 58 А, ал. 2 и 3 от НК, съдът законосъобразно е преценил, че единственото смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия, което обаче няма изключителен характер и не може да надделее като тежест и значение над коментираните по-горе отегчаващи обстоятелства. Наред с това в съответствие с изискванията на ТР № 1/2009 год. на ОСНК апелативният съд се е солидаризирал с извода на СГС, че като смекчаващо отговорността обстоятелство не следва да се третира признанието на фактите, направено по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. С оглед възприетата позиция в хода на досъдебното производство правилно е преценено, че в настоящия казус признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се явява продължение на последователно процесуално поведение на подсъдимия, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението, а е единствено необходима процесуална предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие. В заключение – при индивидуализация на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите, поради което не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че атакуваното решение на Софийски апелативен съд е законосъобразно и при формиране на вътрешното си убеждение въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51/12. 02. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 15/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.