Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
С о ф и я, 20 април 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 а п р и л 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 476/2012 година.
С касационна жалба от подсъдимата И. Д. И. (П.) от С. се атакува въззивна присъда № 7 от 26.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 341/2011 г. на окръжен съд-С. с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се иска отмяната й и „оставяне в сила” на първоинстанционната присъда за оправдаването й по предявеното обвинение по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, алтернативно изменяването й с приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимата чрез процесуалния си представител адв.М.П. от САК моли жалбата й да бъде уважена.
Частният обвинител и граждански ищец Е. С. Д. от С., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство лично или чрез процесуален представител и не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 700 от 14.10.2010 г. по НОХД № 100/2010 г. Силистренският районен съд е признал подсъдимата И. Д. И. от С. за невинна да е извършила престъпление по чл.209, ал.1 от НК и е оправдана по това й обвинение, като е отхвърлен предявеният от пострадалия граждански иск за възстановяване на причинените му от деянието имуществени вреди в размер на равностойността на 1200 евра, като неоснователен.
По протест на районна прокуратура-С., с решение № 10/23.03.2011 г. по ВНОХД № 16/2011 г. Силистренският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на районна прокуратура-С. за ново разглеждане с указания за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство.
След доразследване и внасяне на нов обвинителен акт, с присъда № 751/04.10.2011 г., постановена по НОХД № 747/2011 г. на Силистренския районен съд подсъдимата И. Д. И. от С. е оневинена по предявеното й обвинение по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Отхвърлен като неоснователен е предявеният от пострадалия Е. С. Д. от С. иск за сумата от 2347 лв срещу подсъдимата, претендирано от него обезщетение за причинени му имуществени вреди от деянието.
По протест на районна прокуратура-С. срещу така постановената присъда с доводи за необосноваността и незаконосъобразността й относно доказателствения анализ на съда и изведените правни изводи, с нова присъда № 7/26.01.2012 г. по ВНОХД № 341/2011 г. на Силистренския окръжен съд същата е отменена в наказателната й част, като подсъдимата И. е призната за виновна в това, че на 26.08.2009 г. в С., с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържала заблуждение у Е. С. Д. от с.гр. и с това му е причинила имотна вреда в размер на 2347 лв, равностойността на 1200 евра и на основание чл.209, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъдена на 2 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като е призната за невинна и оправдана по обвинението деянието да е осъществила в съучастие с неустановени по делото лица.
Първоинстанционната присъда в гражданската й част не е разгледана с аргумента, че срещу отхвърлянето на иска няма подадена въззивна жалба от ищеца.
Новата въззивна присъда е подписана с особено мнение от съдията-докладчик по делото.
В касационната си жалба подсъдимата навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ от окръжния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното й наказание поради и немотивирания отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, с искания : за отмяна на обжалваната присъда за „оставяне в сила на първоинстанционната” оправдателна присъда, алтернативно, за изменяването й с прилагане на института на условното осъждане.
В допълнение на жалбата защитникът й адв.П. доразвива оплакванията с доводи за осъждането й по предположения, в нарушение на материалния закон, чиято по-благоприятна санкция към момента на деянието не е отчетена на основание чл.2, ал.2 от НК и наложеното й наказание се явявало явно несправедливо, настоявайки за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и определяне на наказание „пробация”, алтернативно за приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК и е допустима, като разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Излагайки оплакванията за допуснати от въззивния съд при новото разглеждане на делото процесуални нарушения по оценката на доказателствата, защитникът основава позицията им с тезата на подзащитната за липса на знание у същата за същността на работата, която се съгласила да върши за „работодателя си С. Д.”, за договорката му със св.Д., а оттам на умисъл, че с действията си поддържа създадено у него заблуждение и вземайки предоставените й пари, с това му причинява имотна вреда, със специалната цел тя и/или и друг да реализира имотна облага от това, поради което деянието й се явявало несъставомерно. На тази основа се оспорва отхвърлянето на твърденията й като недостоверни и неправилното й осъждане по предположения. Всички тези доводи са били наведени и пред окръжния съд и към тях не се е отнесъл лековерно.
Обясненията на подсъдимата са били обсъдени съвкупно с останалите доказателства по делото. Фактически, спорно е само дали в краткия й разговор със св.Д. се е споменало името на „Д.” като „доктор” или „господин” и дали парите са били поставени в плик, както тя твърди. И ако за първото пострадалият е проявил несигурност при второто разглеждане на делото, то за откритото предаване на парите в евро е категоричен. Достоверността на показанията му е проверена със събраните в хода на съдебното дирене справки за проведените телефонни разговори с него на стационарния и на мобилния му телефон, а в основната им част, касаеща дейността на подсъдимата, те се потвърждават и от нея. Изхождайки от доказателствата, и от логиката на случилото се, съдът с основание е кредитирал казаното от св.Д., но и като се е обосновал защо действията на подсъдимата са затвърдили създаденото у него заблуждение, че й дава парите за благородна кауза. Твърденията на жалбоподателката са противоречиви за това какво следва да получи от мъжа пред болницата, описан й от „Д.” (видимо не са документи, а пари в евро), че излиза от района на болницата, но не се връща там, а тръгва към центъра на града, като метри след това я бил спрял друг мъж, на когото съвсем доверчиво предала получените от св.Д. пари. Основателно съдът се е запитал дали има основание да възприеме това й поведение за оневиняващо и житейски оправдано. За разлика от нея, св.Д., макар в крайна сметка да е бил измамен, е направил опит да провери дали не е обект на измама, докато подсъдимата безропотно изпълнява дадените й от „Д.” поръчки, без да го е виждала, без да знае доколко дейността й е законосъобразна, без уговорено и въобще дотогава получено възнаграждение за труда й (такова получила след изпълнение на третата поръчка) и така до момента на последната й проява на 13.11.2009 г., когато я задържали в полицията и иззели мобилния й телефон, за който тя не знае по кое от наказателните й дела е приложен. Съдът е разсъждавал и върху обстоятелството как е била уведомена за срещата, след като няма обаждане на телефона й в онзи период, а друг тя не споменава да е имала и едва ли й е трябвал и е могла да си позволи като пенсионерка при получаваните от нея доходи, видно от декларацията й.
ВКС намира, че фактическите изводи съдът е направил съобразно процесуалните правила, няма превратно оценени или игнорирани доказателствени средства, като са обсъдени надлежно всички доводи на страните и са получили убедителен отговор, с който и този съд се съгласява. Не е налице основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали е дал основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че жалбоподателката е съзнавала характера на участието си във веригата за измама на различни лица, макар да не е виждала и пряко познавала „работодателя си”. В това отношение показателни са обясненията й как е настоявала да се запознае с него, да сключи трудов договор, да й се обясни същината на работата, която ще изпълнява и какво трудово възнаграждение ще получава. Твърде лековато на този фон звучат твърденията й, че повярвала как ще получава и предава някакви документи, за което, когато прецени „Д.”, ще й се плати при насрочените й и осъществени с, включително и със св.Д., неизвестни лица, на места, които са неспецифични за боравене с документи, с лица, които се конкретизират само по описание, а не с имена, без да се уточнява характера на „пратката” във всеки отделен случай, както и предаването й на случайно лице малко след получаването им от измамения, в случая от св.Д.. Правилно за извода си относно умисъла й да осъществи инкриминираното деяние съдът е изходил от конкретната ситуация, а не е възприел нелогичните й обяснения. Неоснователно от защитата се възразява, че тя няма мотив да извърши престъплението, след като самата тя категорично е заявила, че целта й е била да получи пари поради материално-затрудненото й положение, т.е. не се е интересувала какво и защо го върши. Най-малкото, ако е искала наистина да бъде добросъвестна, както иска да се представи, тя е могла да получи от св.Д. допълнителна информация защо й дава парите, на кого и за какво му е казано да се предадат, при положение, че тя не познава споменатия и от двамата „Д.” и не знае къде следва да го намери и предаде получените пари. Или, налице са данни не просто за предположения, а за обстоятелства, които насочват към знанието й да е част от схема за измама на различни лица, с което тя се е съгласила, при целта да получи и тя имотна облага от това. Поради това законосъобразно е прието, че тя с действията си е затвърдила създаденото у св.Д. заблуждение и в крайна сметка е допринесла да му бъде причинена имотната вреда, целейки своята облага, безспорно и другиму, при тази сериозна сума, която й е била предадена. Деянието й е съставомерно като измама по чл.209, ал.1 от НК и не е налице неправилно приложение на материалния закон.
Въззивният съд обаче е постановил един правен абсурд с оправдаването й да е осъществила деянието в съучастие с други неизвестни лица, което обаче не може да бъде отстранено при инициирано с нейна жалба касационно производство. Самото изпълнително деяние на осъщественото от нея престъпление по чл.209, ал.1 от НК – поддържане на заблуждение означава, че някой е възбудил такова заблуждение у измаменото лице и няма как да не се приеме наличие на съучастие това заблуждение да продължи да се поддържа до извършване на акта на имуществено разпореждане от измамения. Приетите от съда факти в тази насока са категорични. В случая не се касае до хипотеза по ал.2 на чл.209 от НК, когато се използва „заблуждението, неопитността или неосведомеността” на другиго и със специалната цел му се причини вреда. Подсъдимата е съзнавала, че той е контактувал с „Д.”, че има уговорка да се предаде за него „нещо”, а то видимо са били пари в евро, които не се предават ей-така, на улицата, на „една жена” от болницата, без какъвто и да е документ. Безспорно, това е нелогично, но при този вид измами именно тук е ролята на създаващия заблуждението деец, доколко умело той успява да създаде неверните представи у мамения и да се възползва от неговата доверчивост, а друг е въпросът по прикриването на измамника със създаване на верига от хора, които да получат имотната облага, дори и когато отделните участници не се и познават лично, но обективно участват в нея, със съзнанието, че са част от схемата.
От друга страна, обвинението само си е създало затруднения относно доказване на обвинението срещу подсъдимата. Още при първото съдебно разглеждане на делото прокурорът е поискал в доказателствения материал да се включат протоколи от друго досъдебно производство срещу нея за „идентично” деяние с „пострадалата свидетелка В.” и които с основание съдът е отказал да ползва по настоящето наказателно дело. При връщането на делото на прокурора от първия въззивен състав той е следвало да реагира с обединяване на всички наказателни производства срещу подс.И. (П.), най-малкото заради наличие на „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като се касае за присвоително престъпление, а не такова срещу личността на различни лица, а от друга страна, това би му довело до доказателствени облекчения в съда. По този начин би се разкрила и степента на обществена опасност на деянията й, от значение за обема на отговорността й. И този пропуск обаче не може да се отстрани в настоящето касационно производство.
Като краен извод ВКС приема, че няма неправилно приложение на закона, доколкото са налице обективните и субективни елементи на престъплението, за което е призната за виновна и осъдена и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяната на атакуваната присъда и оправдаването й.
Основателно е обаче оплакването за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателката наказание. Съдът е акцентирал на високата степен на обществена опасност на този вид деяния, разпространеността им в региона и трудността по разкриване на дейците, като отегчаващи отговорността й обстоятелства, виждайки като смекчаващо само чистото й съдебно минало. Пропуснати са обаче редица, безспорно смекчаващи, като здравословното й състояние - пенсионер по болест, материално-затрудненото й положение, възрастта й, частичните й признания, обстоятелството, че тя е била част от сложната верига за измами, създадена от лицето „Д.”, което в крайна сметка не е открито, както и минималната облага, която (по нейни обяснения) е получила за няколкото си участия в тази верига. Неоснователно е оплакването, че не е съобразена от съда разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като това би имало значение при извод за приложението на чл.55, ал.1 от НК, какъвто с основание не е направен, тъй като не са налице както многобройни, така и изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство. Санкцията е била определена към средата на предвиждащата се, която и в двете редакции на чл.209, ал.1 от НК, е твърде близка. Определеното на жалбоподателката наказание от 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, обаче е твърде сурово, колкото и укоримо да е било нейното поведение. Тя е била онази брънка от веригата, която се жертва, за да не се стигне до организатора/ите на измамите и безспорно следва да понесе тежестта на обществената нетърпимост към такива прояви, но наказанието преди всичко преследва целите на личната превенция. Конкретните обстоятелства от значение за размера на дължимото на жалбоподателката дават основание да се определи такова в размер на 1 година лишаване от свобода и в този смисъл жалбата й следва да бъде уважена, като се измени обжалваната въззивна присъда.
По отношение на искането за приложението на чл.66, ал.1 от НК и ВКС намира, че високата степен на обществена опасност на деянието, очакванията за пресичането на подобен род прояви, невъзстановяването на вредите на пострадалия, на фона на представянето на жалбоподателката като „жертва” изисква по-сериозно въздействие върху нея за превъзпитанието й, така и в интерес на обществото срещу безотговорното включване на други негови членове в подобни схеми за измами. Поради това изводът на съда за отказ да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Жалбоподателката следва да изтърпи така наложеното й наказание при определения от съда общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.
След като е приел, че фактическите, а оттам и правните изводи на първоинстанционния съд са направени при съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК, въззивният съд е следвало да констатира и нарушението на чл.307 от НПК, като изпълни задължението си по чл.314 от НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда, и я измени или отмени и в необжалваната й част, и спрямо необжалвалите лица, когато има основания за това, включително и заради неправилно приложение на материалния закон (какъвто безспорно е чл.45 от ЗЗД).
Според чл.307 от НПК, от първоинстанционния съд се дължи произнасяне по гражданския иск на пострадалия и когато деецът бъде оправдан по предявеното му обвинение, но което означава да се извърши анализ по съществото на иска, свързан с инкриминираното деяние, независимо дали то съставлява престъпление или не – дали то е осъществено от привлечения към наказателна отговорност деец, дали сочи на противоправно негово поведение и има ли той вина за причинените вреди, т.е. дали е налице деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за което се носи гражданска отговорност и при непредпазливата форма на вина. Изхожда се от разбирането, утвърдено в правната наука и съдебната практика, както за процесуална икономия, така и за правните последици от присъдата, за нейната сила на пресъдено нещо (чл.413 от НПК).
За разлика от гражданския спор и решението по него в исковото гражданско производство, чийто предмет са субективни права и задължения (при непозволено увреждане върху забраната да се вреди другиму), предмет на наказателния процес и присъдата са обвинения за престъпления - наказуеми, противоправни и виновно извършени деяния, т.е. негов предмет са факти. Силата на пресъдено нещо на присъдата се изразява в забраната за втори наказателен процес за същото деяние спрямо същото лице (ne bis in idem) и в нейното установително действие. Последното се състои в неопровержимата обвързваща всички правни субекти сила на констатациите на присъдата по въпроса извършено ли е от подсъдимия престъплението, в което се обвинява, като обективните предели на силата на пресъдено нещо не е еднакъв при осъдителна и оправдателна присъда. При осъдителната присъда с такава сила се установява всеки белег от състава на престъплението, като съществува и разлика за безрезултатните (на формално извършване) и за резултатните престъпления - при последните тя обхваща и увреждането, причинено от престъпното деяние, както и увредения обект, а понякога и размера на вредата (когато тя е квалифициращо обстоятелство на престъпния състав). При оправдателната присъда силата на пресъдено нещо е с много по-тесен обхват, не обратното на осъдителната присъда, а само относно основанието, довело до постановяването й – подсъдимият не е автор на деянието, той е невменяем, липсва умисъл или непредпазливост, липсва причинна връзка между деянието и престъпния резултат, то е ненаказуемо, защото е извършено например при неизбежна отбрана.
Когато съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск, за да има сила на пресъдено нещо присъдата му в тази й част той следва да отговори на всички онези въпроси, които касаят противоправността на деянието, неговия автор и вината му, както и за причинната връзка между деянието и причинените с него вреди на пострадалия. Затова, когато след постановяване на оправдателна присъда, съдът следва да се произнесе по предявения граждански иск (било на основание чл.307 или чл.337, ал.3 от НПК), в рамките на установените факти дължи произнасяне по горепосочените въпроси извън основанието за оправдаване. Както е в случая, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимата заради липса на умисъл за измама, но изобщо не е разсъждавал дали извършеното от нея не е противоправно деяние, дали с него са причинени вреди на пострадалия, както и дали поведението й очертава непредпазлива форма на вина, тъй като е могла и е била длъжна да предвиди настъпването на този вредоносен резултат при пасивното й поведение на обикновен „куриер” на „работодателя й Д.”.
След като окръжният съд е приел, че извършеното от подсъдимата И. (П.) съставлява престъпление, при липса на въззивна жалба от гражданския ищец Д. не е следвало да остави без разглеждане въпроса за основателността му, а да отмени присъдата и в гражданско-отхвърлителната й част съобразно правомощието си по чл.337, ал.3 от НПК и да прекрати производството по иска, като акцесорно свързан с наказателната отговорност на подсъдимата, при коренно противоположни изводи по вината й за извършеното. Не е верен изводът му в тази част първоинстанционната присъда да е влязла в законна сила, поради липса на жалба от ищеца, тъй като въпросът за основателността на иска винаги е свързан с деянието, авторството му и вината на дееца, а по тези въпроси районният съд не се е произнесъл. Въпреки пасивността на ищеца в наказателното производство, съдът в конкретния случай е злепоставил интересите му, като де факто не се е произнесъл със съдебния си акт (или с допълнителна присъда) по тази част на първоинстанционната присъда, като с това му е отнел възможността да подаде касационна жалба при променения, в негова полза, процесуален резултат по делото в наказателноправен аспект.
Това процесуално нарушение обаче може само да бъде констатирано от настоящата инстанция, но не и да бъде отстранено съобразно правомощието й по чл.354, ал.2, т.5, алт.последна от НПК, при инициирано касационно производство с жалба само от името на подсъдимата. „Влязлата в сила” гражданска част на първоинстанционната присъда и процесуалното бездействие на въззивния съд да я коригира може да бъде атакувана по реда на глава 33 от НПК съобразно правомощието на главния прокурор по чл.420, ал.1 от НПК на основанията и в установения в закона срок, касаещи предявения срещу подсъдимата граждански иск от пострадалия Д..
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 7 от 26.01.2012 г., постановена по ВНОХД № 341/2011 г. на окръжен съд-Силистра, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата И. Д. И. (П.), със снета по делото самоличност, наказание от две години на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на окръжен съд-Силистра в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |