Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 29.03.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т. д.№ 60109 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 92 от 15.03.2016г. постановено по т.д. № 265/2015г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отменено решение № 115 от 24.11.2014г. по т.д. № 13/2014г. на Хасковски окръжен съд и вместо това е отхвърлен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], против К. Х. К. и Х. К. К. иск за установяване съществуването на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1660/2013г. на Димитровградски районен съд заповед за изпълнение, произтичащо от запис на заповед от 13.06.2013г. за сумата 245 185,92лв., издадена от И. П. К. и авалирана от К. Х. К. и Х. К. К. . Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез пълномощника адв. Н. и съдържа оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на неправилен акт. Изтъква се на първо място, че повторната тройна графологична експертиза не е работила по документите, които е описал съда при поставяне на задачата и по-конкретно документите от Търговския регистър, от имотния регистър и нотариалните дела, както и че експертите не са изследвали дали е възможно това да са различни варианти на подписите на лицата. На второ място изтъква, че третата, т.нар. арбитражна, експертиза не поправя тези грешките на предходната, а също не изследва голяма част от сравнителния материал, като обявява, че документите не са подписани от лицата /а сред тези документи са отговора на исковата молба, възраженията на длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение/. Освен това, при изготвяне на последната експертиза вещите лица са излезли извън поставената задача като са изследвали подписа на И. К. и въз основа на тази непоставена задача са изградили изводите си, впоследствие възприети от съда. Не на последно място, съдът е отказал да вземе предвид показанията на разпитания свидетел, като ги е счел за недопустими, което е в разрез с липсата на ограничение в доказателствените средства, когато се установява автентичността на подпис. Ответниците по касационната жалба К. Х. К. и Х. К. К. чрез пълномощниците си излагат съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 418 от 23.11.2016г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали е допустимо събиране на свидетелски показания в производство по чл. 193 ГПК при оспорване истинността на документ и по-конкретно на автентичността на подписа на издателя на документа. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по чл. 422 ГПК. По ч.гр.д. № 1660/2013г. на Димитровградски районен съд е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед по искане на [фирма] солидарно срещу И. П. К. в качеството й на длъжник и срещу К. Х. К. и Х. К. К. в качеството им на поръчители /авалисти/ на задължението, възлизащо на 245 182,92 лв. Съдът е приел, че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна. Разгледано е наведеното от ответниците възражение за наличие на каузално правоотношение по неформален договор за доставка на торове и след обсъждане на доказателствата е установено, че към 26.11.2013г. общият размер на вземанията по обезпечените със записа на заповед каузални отношения е 232 276,62лв. По отношение отговорността на двамата авалисти спорът е съсредоточен върху заявеното от тях оспорване на подписите им като поръчители върху записа на заповед. Приети са една единична и три тройни графологични експертизи. Тройната експертиза в първата инстанция дава заключение, че подписите са положени от Х. и К. К.. Останалите експертизи правят извод, че подписите не са на посочените като поръчители лица. До този извод те стигат след като изключват част от сравнителния материал поради това, че подписите не са на Х. и К. К.. Последната /т.нар. абритражна/ експертиза, в стремежа си да изясни различията, е снела сравнителен материал от ответницата И. К. и заключава, че подписите върху оспорената запис на заповед и върху изключения сравнителен материал вероятно са положени от нея. Събраните свидетелски показания относно полагане на подписите от двамата поръчители, решаващият съд е намерил за недопустими, тъй като е счел, че е изправен пред забраната на чл. 164, ал.1,т.1 ГПК. В резултат на това, поради успешно проведено оспорване на истинността на подписите на авалистите, е постановено обжалваното решение за отхвърляне на иска спрямо тях. В частта, с която е уважен иска против И. К., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практика по чл. 290 ГПК по въпроса Решение №57 от 16.04.2013г. по гр.д. № 871/2012г. на ІІІг.о., Решение № 254 от 14.07.2011г. по гр.д. № 569/2010г. на ІVг.о., Решение № 75 от 31.03.2014г. по гр.д. № 5152/2013г. на ІІг.о., според която проверката за автентичността на оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица /чл. 194, ал.1 ГПК/, без да е обвързан от заключението на графологическата експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото. Предвид посочената практика, която се възприема от настоящия състав, решението на Пловдивски апелативен съд е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отказал да обсъжда свидетелските показания относно обстоятелствата, при които са положени оспорваните подписи, като е приел, че съставляват недопустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 164, ал.1,т.1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба гласни доказателства са недопустими за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Забраната на чл. 164, ал.1,т.1 ГПК не се прилага в хипотеза на оспорване автентичността на положени подписи. Затова, наред с приемане на заключение на специалисти-графолози, съдът следва да вземе предвид и събраните други доказателства, включително гласни, установяващи обстоятелствата на подписване на документа. В случая разпитаният свидетел В. Л. е служител на дружеството - ищец. Той разказва, че получил от фирмата бланката на записа на заповед, отишъл в [населено място] поле, където живеят родителите на К. К. и там тримата са се подписали лично пред него на капака на колата като ръкописният текст го е попълнила И. К.. Свидетелят също така сочи, че установената практика на дружеството била при даване на стока на разсрочено плащане да се съставя запис на заповед, която след приключване на сделката се унищожава. В случая той действал, както при други подобни случаи - занесъл записа на заповед, длъжниците се подписали пред него и той я взел обратно. Свидетелят заявява, че познава И. от много години, познава и К., а Х., който бил студент, е виждал два пъти. Сочи, че за 2014г. имал само този запис на заповед и затова помни случая. Въззивният съд е допуснал процесуални нарушения и при преценка и заключенията на приетите почеркови експертизи и възприемането на последната такава, допусната като арбитражна. Изводите на експертите от последната експертиза са направени след изключване на част от сравнителния материал, независимо, че страните такова оспорване не са заявявали /с изключение на фактурата от 05.04.2013г./. Решаващите съображения на съда за възприемане на тази експертиза се основават на изразеното от вещите лица предположение, че подписите са положени от друго лице, което е издателя на записа на заповед, а такива твърдения по време на процеса никоя от страните не е навеждала и те не са били предмет на обсъждане. Всички експертизи са констатирали, че сравнителният материал /особено по отношение подписа на К. К./ сочи на два варианта на полагане на подпис - кратък и пълен, като се наблюдава голяма вариационност и при двата варианта на подписи. Вещите лица от тройната експертиза, приета в първата инстанция, обясняват, че различията във формата, разтегливостта и относителното местоположение на някои от елементите на подписите, се дължат на вариационност, психично състояние, различни поводи или други конюнктурни съображения, вкл. автоимитация. Тройната експертиза, допусната от въззивния съд, също установява два варианта на подписите на К. К., като изрично обособява в първата група подписите, положени в документите по регистрация на дружеството [фирма]; приема, че тези подписи не са изпълнени от К. К. и ги изключва от сравнителния материал. Въз основа на останалия сравнителен материал експертизата прави извод, че подписът върху записа на заповед не е положен от него. По отношение на Х. К. експертизата също очертава два варианта на подпис, като без да изключва сравнителен материал, прави отрицателен извод относно полагането на подписа върху спорния запис на заповед. В допълнително заключение същият състав от вещи лица при изследване подписа на К. К. разделя подписите в сравнителния материал в четири групи /четири варианта на подпис/ и заключава, че подписите по първата група /обхващаща подписи в документи по партидите на четири търговски дружества с участие на лицето/ и четвъртата група /включваща подписи в документи по първоинстанционното дело и делото по заповедното производство/ не са изпълнени от К. К., поради което се изключват от изследването. При изследване подписа на Х. К. експертите отново установяват два варианта на подпис и изключват от сравнителния материал само фактура от 05.04.2013г., за която считат, че не е подписана от него. Последната, т.нар. абритражна, тройна експертиза е допусната със задача да отговори на основния въпрос дали подписите върху записа на заповед са на двете лица, но и същевременно да обясни причините, поради които игнорира /не подкрепя/ становището на вече приетите експертизи, които дават противоположен отговор на въпроса. Тази експертиза обаче също изключва от сравнителния материал документите, изключени от предходните две експертизи, като сочи, че са налице различия както по общи, така и по частни признаци, които са достатъчни да се приеме, че подписите в тези документи не са положени от лицата. При извършения анализ на резултатите от предходните експертизи вещите лица сочат, че първата тройна експертиза неправилно е оценила достоверността на сравнителния материал като е приела, че подписите са изпълнени от лицата К. и Х. К., както е означено в документите. По-нататък в експертизата вещите лица са предприели действия, с които са излезли от рамките на поставената задача като са снели сравнителен материал от И. К., изследвали са дали оспорваните подписи са положени от нея и са достигнали до извод, че това вероятно е така. При формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването, следва да се изходи от това, че доказателствената тежест за установяване неавтентичността на подписите се носи от оспорващите страни - в случая от ответниците К. и Х. К.. След обсъждане на съвкупността от доказателства - разнопосочните експертизи и свидетелските показания, настоящият състав намира, че доказването на неистинността на документа запис на заповед в частта относно подписите на лицата К. К. и Х. К., не е успешно проведено. Установено е от всички графологични експертизи при преглед на сравнителния материал, че лицата имат много варианти на подписи. Предприетото от част от експертизите изключване на документи от сравнителния материал поради неавтентичност, почива на извод, че подписите в съответните документи не са на лицата, но по този начин се ограничава кръгът на сравнителния материал и се предопределя крайният извод на експертизата, при все че страните по делото не са оспорили сравнителния материал. Не е без значение и факта, че изключените документи са такива, представени в търговския регистър при регистрация на дружества, вкл. образци от подписи. Приемането, че тези подписи не са на учредителя на дружеството е твърде опасно за правната сигурност. Наред с това, предположението, че оспорените подписи, както и тези по изключения сравнителен материал, са положени от И. К., която е длъжник по записа на заповед, поставя въпроса за целенасоченото подписване от нея, така че при спор да се установи неавтентичността на подписа. Именно във връзка с тези съмнения, тук следва да се отдаде значение на показанията на свидетеля, който независимо от евентуалната заинтересованост като служител на дружеството, установява правнорелевантния факт на лично полагане на подписите от двамата поръчители и изнесеното от него нито е оспорено, нито е опровергано с други доказателства. При тези изводи обжалваният акт, с който е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК по отношение на К. и Х. К., подлежи на отмяна. Следва да се постанови ново решение, с което да се признае за установено съществуване на вземането на ищеца [фирма] и срещу К. Х. К. и Х. К. К. в качеството им на поръчители /авалисти/ на задължението по запис на заповед от 13.06.2013г., възлизащо на 245 182,92 лв. В полза на касатора следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство, възлизащи на 14 636лв., съгласно приложения списък на разноските. Възражението на ответниците по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е 12 000лв. /6000лв. за подаване на касационната жалба и 6000лв. за процесуално представителство/ са неоснователни предвид фактическата и правна сложност на спора. Разноските за първоинстанционното и въззивното производство са дължими от ответниците К. и Х. К. заедно с ответницата по иска И. П. К., спрямо която решението е влязло в сила. Поради това следва да бъде постановено те да заплатят същите суми: 11 462,93 лв. за въззивното производство и 16561,74 лв. за първоинстанционното /включително за заповедното/ производство заедно с И. П. К.. Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 92 от 15.03.2016г. постановено по т.д. № 265/2015г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част, а именно по исковете против ответниците К. Х. К. и Х. К. К., включително в частта за разноските и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че съществува вземане на [фирма], ЕИК[ЕИК], против К. Х. К. ЕГН [ЕГН] и Х. К. К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.А, ап.13, обективирано в заповед за изпълнение № 1041 от 13.11.2013г., издадена по ч.гр.д. № 1660/2013г. на Димитровградски районен съд, за сумата 245 185,92лв., произтичащо от запис на заповед от 13.06.2013г. издадена от И. П. К. и подписана от К. Х. К. и Х. К. К. в качеството им на поръчители. ОСЪЖДА К. Х. К. и Х. К. К. да заплатят на [фирма] сумата 14 636 /четиринадесет хиляди шестстотин и тридесет и шест/ лева разноски по делото за настоящата инстанция, както и заедно с И. П. К. да заплатят на [фирма] определените разноски за първоинстанционното производство в размер на 16 561,74лв. и за въззивното производство в размер на 11 462,93лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: