Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 524 София, 12  май  2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на десети ноември две хиляди и осма година и в състав:                                                                    Председател: Иван М.Недев                                                                             Членове: Елена Величкова                                                                                                Евелина Стоянова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Атанас Гебрев ................ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 535/2008 год. Производството е касационно по протест и жалба на частната обвинителка и гражданска ищца А. А. М. против въззивно решение № 146/23.VІ.2008г. по внохд 249/2008г. на Апелативен съд – Пловдив с доводи за всички касационни основания по съображения за вземане на решението при нарушаване на чл.14 НПК, поради което и фактическите изводи не съответстват на действителността, а това е довело да нарушение на материалния закон – правилната квалификация на деянието е по чл.115 НК, а не по чл. 119 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо, както по размер, така и с приложението на условното осъждане по чл.66 НК. Прокурорът поддържа протеста и жалбата на частното обвинение. И тази страна е съгласна с доводите по протеста. Обжалвалите искат да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане с оглед утежняване положението на подсъдимата. Тя и защитата й са на становище, че и протеста, и касационната жалба са неоснователни, поради което и следва да останат без уважение, а въззивното решение – в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимата Н. М. М. е призната за виновна и осъдена по чл.119 във вр. с чл.115, чл.12,ал.2 и чл.54 НК на 2(две) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 4(четири) години за това, че при превишаване пределите на неизбежна отбрана на 14.ІХ.2007г. в дома си на ул. „14-та” №14 в с. Ф. умишлено умъртвила съпруга си А. И. М. ; осъдена е да заплати на А. А. М. 18000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици, като иска в останалата му част до 20000лв. е отхвърлен, а по обвинението по чл.116,ал.1,т.5 НК подсъдимата е оправдана. В оправдателната част присъдата е протестирана и обжалвана от частното обвинение с искане деянието да се преквалифицира по чл.115 НК, като частната обвинителка е поискала и налагане на по-тежко наказание. Присъдата е била обжалвана и от подсъдимата с искане за чувствително намаляване на наказанието по размер и прилагане на условното осъждане. Тази жалба е уважена и е дала основание на въззивния съд да намали размера на наказанието лишаване от свобода от 3(три) години на 2(две) години и 6(шест) месеца и да приложи условното осъждане по чл.66 НК. Доводите по касационния протест и жалба са идентични с поддържаното във въззивните. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не са възприети от състава на апелативния съд. Спазена е нормата по чл.339 НПК. При вземане на решението няма нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и сочения чл.14 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение след като всички обстоятелства, които имат значение за наказателната отговорност на подсъдимата М. са изследвани обективно, пълно и всестранно. Те са преценявани поотделно и в съвкупност в съответствие с правилата на формалната логика и взаимната връзка на фактите и установяващите ги доказателства. Обстоятелството, че обвинението изразява несъгласие с фактическите изводи на съда не налага друго. От констатациите при огледа на местопрестъплението и направените фотоси не може да се изведат изводите, които прави прокурора и повереника на частната обвинителка и гр. и. за липса на противоправно и непосредствено нападение от пострадалия спрямо подсъдимата. Голословното отрицание на последния в жалбата в никакъв случай не е аргумент, докато съдът се позовава на установените увреждания по тялото на пострадалата, на заключението на повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.119 от Наказателния кодекс. Неправилна е интерпретацията на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца, че нападението на пострадалия спрямо подсъдимата било прекратено в момента, когато тя го изтласкала от себе си. Съдът е приел, че не е налице изтласкване на агресора, а измъкване на подсъдимата „...изпод съпруга си...”, като той „...продължил да упражнява физическото си насилие, като я бил хванал и...”. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, защото липсва очевидното несъответствие между наложеното на подсъдимата Н. М.М. наказание и извършеното от нея престъпление и второ, няма нарушения при прилагане на условното осъждане по чл.66 НК, след като е прието аргументирано, че целите на наказанието по чл.36 НК са постижими и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК съдът Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 146/23.VІ.2008г. по внохд 249/2008г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.   Председател:   Членове: