Р Е Ш Е Н И Е   № 483   София, 15.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело  991 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1117/09 от 08.10.2009г.. по касационна жалба на С. Г. Ч., Н. В. Ш., Г. Г. П., Г. С. Ш., М. М. П. и С. М. К. е допуснато касационно обжалване на решение № 24/20.02.2009г., по гр.д. № 875/2008г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 48 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 320/2007г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторките по чл. 108 от ЗС против А. С. С. досежно ливада с площ 1850 кв.м., находяща се в м. “М” по картата на с. Г., община Р., съставляваща имот 001078 по плана на имотите по чл. 19, от ЗСПЗЗ. Решението се обжалва и в частта, с която е оставено в сила решението на РС, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 26, ал.2 от ЗЗД да се прогласи за нищожна поради липса на съгласие, сделката, сключена с н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС и за отмяна на този нот. акт на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/ В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът е приел за действителна сделка, която е извършена чрез удостоверение за наследници, което е издадено от длъжностно лице в нарушение на закона, за което му е наложено наказание по чл.311 от НК. Твърди се, че неправилно е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, защото е прието, че ответникът не е във владение на имота, който извод е необоснован.. Ответникът по касация А. С. С. оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пернишки окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна по иска по чл. 108 от ЗС поради следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключената с н.а. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС сделка, с която ответниците Ц. П. Ч. са продали на ответника А. С. С. описания имот не е нищожна, защото продажбата на чужда вещ е действителна сделка, но не произвежда действие. Съдът е преценил, че продавачите са били собственици само на ½ ид.ч. от ливадата по наследство от П. Д. Ш. , починал на 06.09.1987г. и са могли да прехвърлят само тази част. За останалата ½ ид.ч., съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици, но иска по чл. 108 от ЗС е отхвърлен поради това, че не са доказали, че ответникът ползва тази ливада. Поради отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС е отхвърлено и искането по чл. 431, ал.2 от ГПК. РС е отхвърлил това искане поради това, че то се отнася до нот. акт, с който е оформена сделка. Възивният съд е оставил в сила решението на РС в тази част. Правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК са 1.достатъчно ли е придобиването на имота по покупко-продажба, за да се приеме, че ответника ползва имота, ако ищеца не е ангажирал други доказателства за това обстоятелство, освен нот. акт за сделката и 2.на основание чл. 431, ал.2 от ГПК следва ли да се отмени нот. акт за сключване на сделка, ако тя е нетранслативна при уважаване на иска за собственост, или този текст се отнася само за констативните нот. актове. По въпроса нищожна ли е сделката, с която един от наследниците се е разпоредил с целия имот, включително и с частите на останалите наследници не е допуснато касационно обжалване. Съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция. Основанието за нищожност “липса на съгласие” е налице, когато страна по сделката формално не е изразила воля за сключването й. Ищците не са били страна по сделката покупко-продажба, поради което не е налице хипотезата на липса на съгласие за продажба, т.е. не е налице нищожност на това основание по чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Без значение за действителността на сделката е, че е извършена с документ с невярно съдържание, при съставянето на който е извършено престъпление. По тези съображения, първия довод в касационната жалба е неоснователен. С решение № 0* от 05.04.2006г. на наследници на П. Д. Ш. е възстановено правото на собственост върху ливада с площ 1,850 дка, находяща се в м. “М” по картата на с. Г., община Р., съставляваща имот 001078 в землището на с. Г.. Наследодателят П. Ш. е починал на 06.09.1987г. и е оставил за свои наследници дъщери Г. и Ц. и наследници на починалите му синове Г. и М. Георги П. Ш. е починал преди наследодателя си – на 02.09.1976г. и на основание чл. 8, ал.2 от ЗН, само низходящите наследяват неговия наследодател по право на заместване. Така всеки от двамата получава по 1/8 ид.ч. от процесната ливада, а преживялата съпруга Н. В. Ш. не наследява дял от нея. Затова по отношение на нея, иска правилно отхвърлен макар и по неправилни мотиви. Милчо П. Ш. е починал след наследодателя си на 14.11.2004г. и негови наследници са Г. С. Ш., М. М. П. и С. М. К. Всеки от тримата получава по 1/12 ид.ч. от ливадата. Така наследниците на двамата починали синове, които са ищци в производството се легитимират като собственици общо за ½ ид.ч. от имота. Ответникът е купил от дъщерите на общия наследодател Г общо ½ ид.ч. За останалата ½ ид.ч. сделката е нетранслативна. В пледоарията пред РС неговия пълномощник признава, че доверителят му владее целия имот. ОС правилно е приел, че само въз основа на договора за продажба, който по определение е консенсуален не може да се приеме, че купувача държи, или владее имота, предмет на сделката, тъй като за иска по чл. 108 от ЗС е от значение дали ответника фактически е в държане, или владение на имота. До колкото обаче е налице признание от пълномощника на ответника, че е във владение на целия имот, следва да се уважи предявеният иск по чл. 108 от ЗС до размер на ½ ид.ч. Вторият правен въпрос, по който е допускано касационно обжалване е на основание чл. 431, ал.2 от ГПК следва ли да се отмени нот. акт за сключване на сделка, ако тя е нетранслативна при уважаване на иска за собственост, или този текст се отнася само за констативните нот. актове. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика. В решение № 99 от 10.02.2009г. по гр.д. № 6041/2007г. на ІV гр.о., 63/24.02.2009 по гр.д. № 4523/07г. ІІІ гр.о., гр.д. № 708 от 23.10.2009г. по гр.д. № 883/2008г. ІІІ гр.о. на ВКС. се приема, че е недопустима отмяна на основание чл. 431, ал.2 от ГПК отменен, чл. 537, ал.2 от действащия ГПК на нот. акт, с който е оформена сделка, независимо дали тя е сключена при порок, дали се разваля поради виновно неизпълнение, или се постановява отмяната й, както и в случаите когато тя не произвежда вещно правно транслативно действие, тъй като между страните сделката е валидна и подлежи на разваляне, а вписването на прехвърлителната сделка в нотариалните книги по партидата несобственика - "отчуждител" с нищо не засяга правата на действителния собственик. Според другото становище, формирано от Р № 16 от 23.03.2008г. по т.д. № 442/2008г.І т.о., Р № 45 от 03.02.2009г. по гр.д. № 6169/2007г. І гр.о., Р № 161/14.04.1993г. по гр.д. № 1649/1992г. ІV гр.о. и Решение № 333/26.04.1985г. ІІ гр.о. собственикът, респективно съсобственикът, чийто права са засегнати с правна сделка може да се защити с иск за собственост и искане за отмяна на нот. акт, с който е оформена сделката, тъй като цитираната норма се отнася за охранителен акт, а такъв е всеки нотариален акт, независимо дали с него е оформена сделка, или се касае за констативен нот. акт.. Настоящия състав в мнозинството си възприема за правилно първото становище. Нотариалните актове, с които се оформят сделки имат правопораждащо /конститутивно/ действие. Когато сделката е сключена при порок, който води до нищожност, или унищожаемост, или когато тя е развалена, или отменена, легитимиращия ефект за преобредателя ще отпадне с вписване на съдебното решение, с което е установен порока, или с което е постановено разваляне, или отмяна на сделката. При продажба на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. Те не могат да се изменят, или погасяват по иск за отмяна на нотариален акт, предявен от трето лице. Същевременно с вписване на отмяната на нот. акт за сделка по партидата на отчуждителя, който не е собственик няма да се защитят правата на действителния собственик, който има друга партида. При уважаване петиторен иска на лицето, което се легитимира като собственик, чиято права са засегнати със сделка, не пораждаща вещно правно действие, на вписване подлежи исковата молба и съдебното решение и по този начин се дава гласност на това кому принадлежи правото на собственост. /ТР № 3/2009г. на ОСГК/ Предвид приетото по втория правен въпрос, искането по чл. 431 от ГПК /отм/ за отмяна на нот. акт. № №*,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС, с който Г. П. Ч. и Ц. П. Т. продават на А. С. С. ливада от 1,850 дка в м. “М”, землището на с. Г., съставляваща имот № 0* е недопустимо и постановените по него решения следва да се обезсили. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 24/20.02.2009г., по гр.д. № 875/2008г. на Пернишки окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 48 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 320/2007г. Радомирски районен съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен от С. Г. Ч., Г. Г. П., Г. С. Ш. , М. М. П. и С. М. К. по чл. 108 от ЗС против А. С. С. по отношение на ½ ид.ч. от ливада с площ 1850 кв.м., находяща се в м. “М” по картата на с. Г., община Р., съставляваща имот 001078 по плана на имотите по чл. 19, от ЗСПЗЗ и в частта за присъдените разноски и вместо това постановява: ОСЪЖДА А. С. С. да отстъпи собствеността и предаде владението на С. Г. Ч., Г. Г. П., Г. С. Ш., М. М. П. и С. М. К. върху ½ ид.ч. от ливада с площ 1850 кв.м., находяща се в землището на с. Г., м. “М”, съставляваща имот 001079 по плана на имотите по чл. 19, от ЗСПЗЗ по картата на с. Г., община Р., ОБЕЗСИЛВА решение № 24/20.02.2009г., по гр.д. № 875/2008г. на Пернишки окръжен съд и решение № 48 от 04.04.2008г., постановено по гр.д. № 320/2007г. на Радомирски районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за отмяна на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/ на нотариален акт. № 24,т.ІІ, рег. № 860 на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски РС ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:     ОСОБЕНО МНЕНИЕ   на съдия Бонка Дечева по решението по гр.д. № 991/2009г. на ВКС, І гр.о.   Особеното ми мнение касае въпроса “приложима ли е нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/ по отношение на нотариалните актове, с които са оформени сделки, когато съдът установи по иск за собственост, или в делбено производство, че е прехвърлен имот, който не е принадлежал на прехвърлителя, или когато е прехвърлена по-голяма част от притежаваната от него”. По този въпрос е допуснато касационното обжалване. Становище ми е, че нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно на чл. 537, ал.2 от действащия ГПК е приложима както към констативни нотариални актове, така и към нотариалните актове, с които са оформени правни сделки, тъй като и двата вида нотариални актове са охранителни От гледна точка на тази класификация, процесуалния закон не провежда разграничение. Нотариалното производство е вид охранително производство. По реда на това производство се извършват нотариални удостоверявания на право на собственост, на правни сделки и други видове / чл. 465 б.”а” и “б” и сл. от ГПК /отм/, респ. чл. 569 от действащия ГПК. При подписване на нот. акт, оформящ правна сделка, нотариусът също извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал.1 от ГПК. Така и двата вида нотариални актове – констативните, които удостоверяват право на собственост, издадени по чл. 483, ал. 1 или 2 от ГПК /отм/, респективно чл. 587, ал. 1 и 2 от действащия ГПК и тези, с които са оформени правни сделки, представляват документ, материализиращ нотариалното удостоверяване на правото на собственост. Нотариалния акт за правни сделки свидетелствува и за волеизявленията на страните, но и за извършеното нотариално удостоверяване на правото на собственост на прехвърлителя и за спазването на особените изисквания на закона за съответния вид сделка.. Изводите на нотариуса при нотариалното удостоверяване правото на собственост при правни сделки и при издаване на констативни нотариални актове могат да бъдат еднакво неверни и да засягат права на трети лица. Затова нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК предвижда когато охранителен акт засяга права на трети лица, породеният с тези актове спор да се разреши по исков ред с предявяване на иск против лицата, които се ползват от акт и при уважаване на иска, издадения акт да се измени, или отмени изцяло. Тази норма не провежда разграничение относно вида охранителни актове, а се отнася за всички охранителни актове, а такива са както нот. акт, удостоверяващ правна сделка, така и нот. акт, удостоверяващ право на собственост. Отмяната, или изменението и на двата вида нотариални актове е средство за защита срещу неправилното неистинско нотариално удостоверяване. Нотариалните актове са официални документи, установяващи право на собственост независимо на какво основание са издадени, и дали установяват право на собственост, или правни сделки и не истинското нотариално удостоверяване в тях създава привидно невярно положение относно правото на собственост. За яснота на третите лица, установеното с спорното исково производство действително положение следва да бъде оповестено не само с решението, имащо сила на присъдено нещо за страните, а да бъде и отразено по партидата, по която е издаден нот. акт с оглед узнаване от третите лица. Действително решението по спора за собственост и делба би подлежал на вписване, но то ще се отрази към исковата молба, или ще извърши ново по реда си вписване, но няма да бъде направено отбелязване към партидата, по която е вписана сделката, оформена с този нотариален акт. За третите лица няма да е ясно категорично, че с посочения нот. акт са прехвърлени права в по-голям обем от тези, които притежава прехвърлителя, или че такива права не са прехвърлени. Не споделям тезата, че нотариален акт за сделка не се отменя по реда на чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК, защото ако между страните по сделката бъде признат порок, водещ до нищожност, или сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респ. е развалена или отменена сделката. Прогласяването на нищожност, или развалянето на сделката се развива в производство между страните по нея и по изключение с участието на трето лице, само ако има и докаже правен интерес от това. В иска за собственост третите лица могат винаги да защитят засегнатите си права и да правят възражение за нищожност, или липса на прехвърлителен ефект на правна сделка дори да не участват и двете страни по сделката. Щом е възможно по иск за собственост установяване на нищожност на сделката, или на липса на прехвърлителен ефект и без участието на другата страна по нея, ако не бъде привлечена, или не встъпи, то следва да е възможно и зачитане на последиците от това, т.е. привеждане на установеното действително правно положение с това, което нотариалните актове ще установяват за в бъдеще. Това за третите лица, чийто права са засегнати е възможно и с достатъчно яснота осъществимо само ако се отмени, или измени нот. акт, с който са засегнати правата им, след като със сила на пресъдено нещо тези права са установени по отношение на ползващите се от този нот. акт. Тъй като правото на собственост е абсолютно право, насочено към всички правни субекти, действителното правно положение следва да съответства и на отразеното в имотния регистър и в книгите за вписване. С отмяната на нотариалните актове за сделки по чл. 431, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК не се “заличава” сделката, материализирана с тях. Отменя се само нотариалното удостоверяване във формата на нот. акт досежно правото на собственост, прехвърлено с нея. С решението, с което се отменя, или изменя нот. акт за сделка на това основание не се отменя, или изменя сделката. Такава правна фигура освен за завещанията липсва. Договорът между страните продължава да има облигационно действие между тях, ако не е констатирана нищожността му и може да бъде развален, ако е двустранен и възмезден с произтичащите от това последици. По изложените съображения считам, че нормата на чл. 431, ал.2 от ГПК/отм/, респективно чл. 537, ал.2 от ГПК е приложима и по отношение на нотариалните актове, с които са оформени сделки, когато съдът установи по иск за собственост, или в делбено производство, че е прехвърлен имот, който не е принадлежал на прехвърлителя, или когато е прехвърлен по-голям обем права от притежаваните от него.     подписал с особено мнение ............................................... съдия Бонка Дечева.