Р Е Ш Е Н И Е №.4 гр. София,02.03.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2371 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, вр. чл.386, ал.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1093 от 11.05.2017 г. по т.д.№6148/2016 г. на САС. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №4483 от 24.06.2015 г. по гр.д.№2859/2013 г. на СГС, [фирма] е осъдено по предявения от Комисия за защита на потребителите иск по чл.186, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от З., да преустанови прилагането на клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от предлагания на заематели договор за микрокредит /версия 2012 г./, поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143, т.5 от З., задължено е на основание чл.187, т.2 от З. да отстрани неравноправните клаузи на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от предлагания на заематели договор за микрокредит /версия 2012 г./, а на основание чл.187, т.1 от З. – да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение, като е разпределена и отговорността за разноските по делото. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че въззивният съд, в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от З. /ред. към ДВ бр.58/2010 г./, е квалифицирал процесният договор като потребителски договор за кредит, въпреки, че договорът не отговаря на формалните изисквания на цитираната норма, поради и което не може да бъде определен като потребителски, респективно за него приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД, а не тези на З. и З.. Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от процесния договор не са неравноправни и нищожни, тъй като размерът на уговорените неустойки не е необосновано завишен, а изводите си въззивният съд е изградил, анализирайки сключен с конкретно физическо лице договор, което е неправилно, доколкото единствената реална съпоставка досежно размера на неустойката би могла да бъде извършена с оглед конкретния размер на заетата сума /от 50 до 399 лв./, който размер обаче е предмет на конкретни договорки между заемодател и заемополучател. В този смисъл и при заета сума от 399 лв., сумарната неустойка от 115 лв., не може да се счете за необосновано завишена, поради което и клаузите не са неравноправни. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - Комисия за защита на потребителите не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд, анализирайки събраните по делото доказателства и разпоредбите на чл.143, ал.1, т.5 и чл.146, ал.1 от З. е приел, че в процесния случай клаузите чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от процесния договор за микрокредит са предварително изготвени от търговеца при липсата на възможност потребителят да влияе върху съдържанието им, което води до извод, че не са индивидуално уговорени. Посочил е, че процесните клаузи са в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което води до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. По отношение на необосновано високия размер е изложил съображения, че предвиденото в чл.7, ал.1 и ал.2 от договора за микрокредит /версия 2012 г./ задължение за заемателя за заплащане на неустойка в размер на 10 лв. при забава на всяка просрочена анюитетна вноска, респ. 15 лв. - при забава повече от 7 дни и на еднократна неустойка в размер на 100 лв., при непогасено задължение при изтичане срока на договора, с оглед размера на дължимата анюитетна вноска /61,24 лв./ и срока за връщане на дадената в заем сума /по- малък от 2 м./, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Така потребителят е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка по чл.7, ал.1 от договора от 10 лв., т.е. 16,33 % от стойността на дължимата анюитетна вноска, неустойка по чл.7, ал.2 от договора от 15 лв., т.е. 24,49 % от стойността на дължимата анюитетна вноска и неустойка по чл.9 от договора от 100 лв., при непогасяване на каквото й да е било като размер задължение за главница, такси и/или начислени неустойки, каквито неустойки биха се дължали, по чл.7, ал.1 и ал.2 от договора съответно още на 1 ден - по чл.7, ал.1 от договора, респ. на 8 ден по чл.7, ал.2 от договора, и то и при незначителна част на неизпълнението. Мотивирал е, че се касае за уговорена неустойка непропорционално голяма в сравнение с размера на дадената в заем сума, което нарушава балансът между правата и задълженията на страните и създава възможност за злоупотреба с право и нарушаване на правната сигурност в оборота, като процесните клаузи накърняват равнопоставеността на страните в договорното отношение, поставят търговеца - заемодател в привилегировано положение, като по този начин водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Изложил е доводи, че обстоятелството, че предлаганият кредит е краткосрочен, необезпечен и обработването, отпускането, администрането му и евентуалното му неизпълнение е свързано с разходи, не води до извод, че уговорените с договора неустойки не са необосновано високи. В този смисъл и тъй като въвеждането на неустойка няма за цел извличане на противозаконна печалба от кредитора, а в случая с клаузите за неустойка се договаря възможност на заемодателя да събере заетата сума ведно с възнаградителната лихва, както и неустойка във висок размер поради начина й на изчисляване /което нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженият на страните по договора за микрокредит/, е достигнал до извод, че [фирма] следва да бъде осъдено да преустанови прилагането на клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от предлагания на заематели договор за микрокредит /версия 2012 г./, поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143, т.5 от З., както и да бъде задължено да отстрани неравноправните клаузи и да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че решението в обжалваната му част е валидно и допустимо /въпросът за допустимостта на исковете е разрешен с произнасянето на състав на ВКС с решение №235 от 15.12.2016 г. по т.д.№1510/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е прието, че в случая не съществува правен интерес от предявяване иск за установяване нищожност на процесните клаузи, но такъв интерес съществува от предявяване на осъдителните искове, предмет на исковата молба, при разглеждането на които, ще се изследва въпросът за наличие на твърдяната неравноправност на клаузите/, а релевираните от касатора оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт - за неоснователни. Становището на въззивния съд за приложимост на разпоредбите на чл.143 и сл. от З. по отношение на предлагания от касатора на заематели физически лица договор за микрокредит /версия 2012 г./ следва да се счете за правилно. Обстоятелството, че с чл.4, ал.1, т.1 от З. /ред. към ДВ бр.58/2010 г./, изрично е изключено приложението на посочения закон по отношение на договори за кредит с общ размер, по-малък от 400 лв., по никакъв начин не обосновава извод, че тези договори са изключени от приложното поле за Закона за защита на потребителите. Съгласно §13, т.1 от ДР на З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а според т.12, б.„б”от цитираните ДР /ред. ДВ, бр.18/2011 г./, „Финансова услуга” е и всяка услуга, свързана с дейност по отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Анализът на визираните разпоредби води до несъмнен извод, че предлаганите от касатора заеми представляват финансова услуга, предоставяна на физически лица, имащи качеството потребители, поради и което договорите са подчинени на З.. От друга страна, правилна е и преценката на решаващия състав, че процесните клаузи /предвиждащи задължение за заемателя за заплащане на неустойка в размер на 10 лв. при забава на всяка просрочена анюитетна вноска, респ. 15 лв. - при забава повече от 7 дни и на еднократна неустойка в размер на 100лв., при непогасяване на което и да е задължение по договора/, са в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което води до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от З., неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл.145, ал.1 от З., неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според чл.146, ал.1 от З., неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 установяват начисляване на неустойка за забава в размер на 2.5 % от дължимата вноска /в хипотезата на най-благоприятния за касатора вариант – отпускане на заем в максимален размер 399 лв. и връщането му с една вноска/ и то само за един ден забава, както и 0.8 % на ден върху сумата при забава от осем дни /посочените проценти нарастват драстично при отпускане на заем в по-малък размер, респективно при връщане на сумата на няколко вноски/, а клаузата на чл.9 от договора не урежда каквито и да е било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя - във всеки случай на неизпълнено задължение /дори и в размер на 0.01 лв. и при един ден забава/, потребителят дължи заплащане и на неустойка в размер на 100 лв. /които при неизпълнение на цялото задължение в посочената по-горе хипотеза, представляват заплащане на неустойка в размер на още 25 % от дължимата сума, за забава от един ден/. Т.е. определената изцяло от търговеца методика на изчисляване на неустойките в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка. С оглед изложеното решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.293, ал.1, пр.1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1093 от 11.05.2017 г. по т.д.№6148/2016 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №4483 от 24.06.2015 г. по гр.д.№2859/2013 г. на СГС, [фирма] е осъдено по предявения от Комисия за защита на потребителите иск по чл.186, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от З., да преустанови прилагането на клаузите на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от предлагания на заематели договор за микрокредит /версия 2012 г./, поради неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143, т.5 от З., задължено е на основание чл.187, т.2 от З. да отстрани неравноправните клаузи на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.9 от предлагания на заематели договор за микрокредит /версия 2012 г./, а на основание чл.187, т.1 от З. – да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение, като е разпределена и отговорността за разноските по делото. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.