Р Е Ш Е Н И Е № 304 София, 29 юни 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 965/2012 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Ловеч срещу присъда № 9/4.04.2012 година по в н о х д № 123/2012 година на Ловешкия окръжен съд, с искане за отмяна на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В протеста е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, с твърдение за допуснато нарушение на закона. В съдебно заседание прокурорът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на правилата уредени в чл. 300 и 305 от НПК, което налага отмяна на въззивиня акт и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Т. П. се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат В. М. от АК-гр. Ловеч, който възразява срещу доводите в протеста и иска от ВКС оставяне в сила на въззивната присъда.Оспорва процесуалната годност на протеста, поради бланкетно посочване на касационните основания. По тезата на прокурора от ВКП твърди, че присъдата е постановена в открито съдебно заседание, позовавайки се на протокола от съдебното заседание. В правото си на лична защита подсъдимият също възразява срещу искането в протеста за отмяна на оправдателната присъда. В последната си дума, същият моли въззивният акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 9/23.02.2012 година по н о х д № 82/2011 година по описа на Троянския районен съд, подсъдимият Т. П. П. е признат за виновен в това, че на 27.02.2010 година в с.Старо село е управлявал МПС - лек автомобил „Сузуки-Витара”, с концентрация на алкохол в кръвта 2,49 промила, установено по надлежния ред с химическа експертиза оформена в протокол № 38/5.03.2010 година – прест. по чл. 343б ал. 1 от НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Признат е за виновен и по обвинението в престъпление по чл. 345 от НК, за това че по същото време и на същото място е управлявал същия автомобил с регистрационна табела с означение „New York CM3 689Q”, която не е издадена от българските контролни органи по реда на Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистрация е отчет на МПС. За това престъпление му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343 „г” от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил разноските да бъдат заплатени от подсъдимия. С протестирания съдебен акт, тази присъда е отменена от Ловешкия окръжен съд и вместо нея е постановено, че подсъдимият П. е невиновен по посочените обвинения в престъпление по чл. 343б ал. 1 и чл. 345 от НК. Постановил разноските да останат за сметка на държавата. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. 1. По възражението за процесуалната допустимост на протеста: При проверката се установи, че така както е формулирано възражението в протеста, съдът при оценката на доказателствата е направил неправилен извод, относно авторството на деянието от подсъдимия Затова, то следва да се квалифицира като процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства и свързаното с това правило за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд по чл. 14 ал. 1 от НПК. Поначало, вътрешното убеждение на съда може да бъде подложено на проверка от две страни: първо, от гледна точка на неговата формална правилност и второ, от гледна точка на неговата правилност по същество. При това разграничение, настоящият състав намира за процесуално допустим протеста на прокурора, от гледна точка – да се провери вътрешното убеждение на съда за неговата формална правилност, което означава да се провери, дали при неговото изграждане са били спазени процесуалните правила, гарантиращи това – изграден ли е проверяваният съдебен акт върху всички данни по делото и само върху тях, не са ли превратно тълкувани или игнорирани някои доказателства, дали са използвани неприети или непроверени в съдебно заседание данни, има ли непълнота, неяснота или противоречие в мотивите и др., включително посочените конкретни възражения от прокурора от ВКП, в съдебното заседание пред касационната инстанция. 2. По същество, протестът е основателен. Основателно е възражението на обвинението, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил протестирания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. Въззивният съд е направил нов анализ на събраните и проверени по надлежния процесуален ред доказателства от първата инстанция. При това, този съд е направил извода за превратно и предубедено тълкуване на доказателствения материал от страна на районния съд и избирателно включване на отделни фрази от свидетелски показания, извадени от контекста на логическата им последователност, „като от това цялото са сглобени мотиви на осъдителната присъда”. Този извод на проверявания съд, не кореспондира с данните по делото. При проверката от ВКС се установи тъкмо обратното. Преди всичко, проверяваният съд неправилно се е позовал на цитираната в мотивите към новата присъда съдебна практика-решение № 179/22.03.2010 година на ВКС,ІІІ-то н. о., по н.д. № 105/2010 година. Това решение е посветено на случаите, в които пред съдилищата се поставя проблемът за решаване на въпроси с отговорността подсъдимите, в хипотезата на доказателствена недостатъчност – може ли осъдителна присъда да почива само на косвени доказателства. В настоящия случай, първостепенният съд е сложил в основата на осъдителната си присъда преди всичко преки доказателства – това са показанията на свидетелите очевидци на инцидента с ПТП – С. С. и Т. П., както и на лекарите подали сигнал в РПУ, запознати отблизо със състоянието на подсъдимия в болничното заведение. Освен това, показанията на посочените свидетели са подкрепени от две безспорни заключения на експерти /необсъдени от въззивния съд/ – първо, д-р Д. е категоричен в твърдението си, че причиненото увреждане на подсъдимия може да се получи при ПТП и че причиненото увреждане е от действието на тъпоръбест предмет, каквато е рамката на страничното, от към водача, ветроупорно стъкло. Както в писмената експертиза, така и при защитата на становището си в съдебно заседание, това вещо лице е дало убедителни аргументи за изводите си, относно механизма на причинената травма, от което е изведен извода за местонахождението на подсъдимия в катастрофиралия автомобил – мястото на водача. На второ място, с експертни знания е опровергана версията на защитата, че дядото на подсъдимия – св. Т. К., е бил на волана към инкриминирания момент на настъпилото ПТП – вж заключението на техническата експертиза, изготвена от в.л. Н. К. и приета в съдебно заседание на 23.02.2012 година. Ако въззивният съд бе изследвал добросъвестно посочените по-горе свидетелски показания и ги бе тълкувал съобразно действителното им съдържание и във връзка с цитираните експертизи, не би стигнал до извода относно авторството на деянието, сложен в основата на оправдаването на подсъдимия Т. П.. Поради изложеното, настоящият състав на ВКС, счита, че новата присъда на Ловешкия окръжен съд, с която е отхвърлена тезата на обвинението, че престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК е извършено от подсъдимия П., е постановена в нарушение на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение – чл. 14 ал. 1 от НПК. Налице е правно основание за касационна отмяна на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Извън вниманието на протестиращия прокурор е останало допуснато процесуално нарушение посочено в пледоарията на участващия в съдебното заседание прокурор от ВКП. Наистина, видно от протокола от съдебното заседание от 4.04.2012 година проведено от въззивния съд, не може да се установи спазена ли е поредността на съдебните действия, свързани с постановяване на новата присъда след изслушване на последната дума на подсъдимия. Не е отразено, че съдът се оттегля на тайно съвещание. Нещо повече, в разрез с предмета на делото и процесуалния ред за разглеждането му пред въззивния съд, в протокола е отразено, че съдът ще се произнесе с определение. Посочените констатации, от една страна, налагат извод за крайно снижени стандарти при водене на съдебното заседание, съдебните протоколи и проверката на съдържанието им преди подписване от секретаря и председателя на съдебния състав. От друга, ако бяха включени в касационния протест по реда на чл. 351 ал. 1 от НПК, биха послужили като самостоятелно касационно основание за отмяна на присъдата. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 9/4.04.2012 година по в н о х д № 123/2012 година на Ловешкия окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: