Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 19 октомври 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и трети година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Антоанета Близнакова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 512 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия В. К. А. срещу въззивно решение № 64/09.05.2023г. по ВНОХД № 120/2023г. на Пловдивски апелативен съд, н.о., 1-ви състав, с което е потвърдена присъда № 15/13.02.2023г. по НОХД № 77/2023г. на Пловдивски окръжен съд, н.о. С присъдата подс.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по 199, ал. 1 , т. 4, във връзка с чл.198, ал.1 , вр. чл. 29, ал.1 , б. „а“ и б.“б“, наложено му е наказание от четири години лишаване от свобода при строг режим и са присъдени съответните съдопроизводствени разноски. Касаторът ангажира третото касационно основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание. Претендира се очевидно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца. Такова несъответствие се твърди и между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция не била взел предвид обществената опасност на деянието и на дееца, мотивите й били общи и неконкретни, не била обективна, била пристрастна и била взела предвид само доказателствата,които не са в полза на подсъдимия. Не било взето предвид здравословното състояние на дееца, което налагало лечение. Последното не можело да се проведе качествено в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Не били обсъдени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които били от значение за индивидуализацията на наказанието. Съдът бил направил преразказ на фактите по делото, които пък подсъдимия признал и не оспорвал. Подчертава, че деецът си е признал вина, много съжалявал и бил оказал активно съдействие по време на разследването. Иска да се отчете възстановяването на вещта, която била на много ниска стойност. Допълнително настоява да се отчете добросъвестното процесуално поведение, като всички изброени обстоятелства образували система, от която можело да се направи извод, че целите на наказанието можели да бъдат постигнати и с налагане на наказание в по-малък размер от определеното от първите две инстанции. По-ниското наказание от така постановеното щяло да допринесе за осъществяване целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. Моли за изменение на въззивното решение в този смисъл. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като посочва, че са спазени принципите за законоустановеност на наказанието и за индивидуализацията му в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и особеностите на личността на дееца. В случая, според прокурора, са отчетени и смекчаващите, и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства при определяне на наказателната санкция. Отбелязва, че деецът е осъждан 9 пъти за извършени деяния от общ характер, което водело до извод, че същият е личност със завишена степен на обществена опасност. Съобразно това определеното наказание е в съответствие с предвидени в чл.36 от НК цели. Счита, че изтъкнатите доводи относно здравословното състояние на дееца не са от естество да обосноват извод за намаляване на наказанието. Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция. Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник. Последният пледира, като поддържа подадената касационна жалба, посочва заболяването на дееца и твърди, че намаляването на наказанието ще позволи по-скорошно изтърпяване и съответно възможности за лечение извън местата за лишаване от свобода. Подсъдимият поддържа тезата на защитника си. При последната си дума подс.А. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 15/13.02.2023г. по НОХД № 77/2023г. на Пловдивски окръжен съд, н.о., подс.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по 199, ал. 1 , т. 4, във връзка с чл.198, ал.1 , вр. чл. 29, ал.1 , б. „а“ и б.“б“. Първостепенния съд е постановил наказание от четири години лишаване от свобода при строг режим. Присъдени са присъдени съответните съдопроизводствени разноски. С атакуваното по касационен ред въззивно решение № 64/09.05.2023г. по ВНОХД № 120/2023г. на Пловдивски апелативен съд, н.о., 1-ви състав, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Съдебното производство пред съда от първата инстанция е протекло при условията на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като не са събирани други доказателства. Преценката на съдилищата при така направеното признание, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства, е правилна и законосъобразна. Защитникът също посочва, че не се оспорва приложението на тази процедура и направеното признание. Възразява се единствено по отношение на размера на наложеното наказание. Безспорно е установено, че деянието е извършено от подсъдимия, съставлява грабеж при условията на опасен рецидив Подсъдимият е многократно осъждан и за множество деяния, общо девет пъти. Престъпния му дебют е като непълнолетен и за грабеж, като дейността му се фокусира в престъпления срещу собствеността – предимно кражби, но и грабежи, както и деяние по чл.150 от НК. Безспорно последните две осъждания квалифицират настоящето деяние като извършено при опасен рецидив. Деецът изгражда своя житейски и социален опит предимно чрез извършване на престъпление, като осъжданията до този момент не играят никакво възпиращо и предупредително въздействие, а още по-малко възпитателно. В практиката си като правонарушител по НК подсъдимия често е прибягвал до признание за своята престъпна дейност и е сключвал споразумения, с цел единствено облекчаване на наказателноправното си положение. Не се забелязва тези признания да са изиграли положителна, в аспекта на постигане целите по чл.36 от НК, роля. Напротив, настоящият престъпен казус с участието на подсъдимия, го характеризира като човек с нисък волеви праг, почти никакви задръжки, неуважаващ по никакъв начин здравето и телесната неприкосновеност на гражданите, особено укоримо отношение към възрастните хора и употребата на непомерна сила, която е била в състояние да причини фрактура на пострадалия Ш., само и само да отнеме желания златен пръстен. Правилно първостепенният съд е пристъпил към оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, избягвайки чисто механичния и математически изразен подход на съотношение, но въпреки това е постигнал едно неоправдано снизхождение, като е намерил, че наказанието следва да бъде определено, преди законовата редукция, към самия минимум. Ниската стойност не е от такова значение, а начина на извършване на престъплението. От значение е също това, че подсъдимия не може да бъде възпрян от извършване на престъпления с налаганите му до този момент наказания. Единствения възможен начин да се предотврати ескалиращото му престъпно поведение, е да бъде все по-строго наказван, а налагането на наказание към минимума на предвидената в закона наказателна санкция, определено не е разумен, ефективен и законосъобразен подход. Поради липсата на съответна процесуална инициатива, този недостатък на съдебния акт не може да бъде коригиран, това не е можела да стори и въззивната инстанция. Така или иначе, за по-нататъшно снизхождение не може да се разсъждава, наложеното наказание не може да бъде още повече намалено. Здравословното състояние на дееца не се е отразила на неговата престъпна активност и възможности, поради което може да се отчете при искането за намаляване на наказанието. Визираните от касационния състав обстоятелства не следва да подценяват и да се отдава доверие на изразяваните разкаяние и съжаление, при наличния кратък житейски път на все още младия подсъдим, но осеян само с престъпления. Съдът счита, че поправянето на дееца може да се постигне само с по-продължителен престой в местата за лишаване от свобода , сравнимо с досегашните му осъждания, като не намери никакво основание за каквото и да било снизхождение. Този подсъдим не може да бъде възпрян със снизходително отношение, а престъпната му кариера, кратка, но богата откъм осъждания, го определя като деец със завишена обществена опасност. Въззивната инстанция е изложила напълно споделими доводи защо не следва да се намалява определеното наказание, поради което не е необходимо да се излагат отделни такива. Проявената бруталност към възрастен човек е обстоятелство, което не може да бъде подценявано в никакъв случай. Възстановяването на вещта не се дължи на усилия на самия подсъдим, за да се отчита като някакво изключително обстоятелство, което да надделее над проявеното неуважително отношение и несъобразяване с възрастта и слабостта. Касационният състав не откри никакви, макар и претендирани, многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства. Както съдът неведнъж е имал възможност да отбележи, ескалиращото поведение и престъпни прояви на подсъдимия заслужават именно дадената от двете предходни инстанции пенитенциарна оценка, дори с проявена от страна на първата инстанция неоправдана снизходителност. По – нататъшно намаляване на наказанието подлага на риск членовете не обществото и не удовлетворява изискванията на генералната превенция. С оглед на това претенцията в касационната жалба за намаляване на наложеното наказание се отхвърля като напълно неоснователна. Целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, не могат да бъдат постигнати с по-ниско по размер такова от индивидуална гледна точка, а още по-малко от гледна точка на обществените интереси. Поведението на дееца до този момент визира единствено развитие на престъпната кариера, но не и поправяне и/или превъзпитаване. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на въззивното решение, касационният състав счете, че то следва да се остави в сила изцяло. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 64/09.05.2023г. по ВНОХД № 120/2023г. на Пловдивски апелативен съд, н.о., 1-ви състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.